Краят на Втората
световна война в Европа е един, а има два празника. Защо? Официално нацистка
Германия капитулира безусловно на 7 май, но Сталин изисква нацистите да капитулират
пред Съветския съюз, обявявайки подписания в Реймс документ за невалиден. И
така, вторият документ е подписан на 8 май късно през нощта в Берлин този път
пред маршал Жуков. Заради часовата разлика тогава в Москва вече е 9 май.
Обаче само часовата
разлика ли разделя празника на две? Само часовата разлика ли противопоставя
западните демокрации на тоталитарния СССР или разминаването е най-вече
идеологическо, морално, човешко? Освен това на Сталин никак дори не му е до
празник, защото...
Защото в случая
Сталин побеждава най-близкия си съюзник, с когото през 1938 г. си поделя
Европа. Освен това СССР сътрудничи и по други направления с Германия – Сталин не
само доставя оръжие на Хитлер, но и обучава офицерите му.
Втората причина
за тъгата на Сталин е, че не успява да превземе цяла Европа, за да й наложи комунистическата
идеология. С което де факто „червената революция” се изчерпва, а мастодонтът
СССР започва да се задушава под собствената си тежест.
Третата причина е,
че разобличавайки нацизма, светът разобличава тоталитарните режими като цяло и
има възможността да разбере истината за комунизма. Тогава става ясно, че
нацисткото чудовище, причинило смъртта на десетки милиони хора, има достоен
заместник в лицето на СССР. Много скоро излиза на бял свят истината за
Катинското клане, за издевателствата над милиони хора, изселвани, депортирани, експлоатирани в лагери, изтребвани.
Световната общественост разбира и за военните престъпления на „славната”
Червена армия. За масовите убийства, за депортирането на цели народи, за целенасочения
терор върху цивилното население.
Ето какво пише
Юрген Торвалд : „... руснаците приковаха жените живи за вратите на
плевните. Всички бяха изнасилени безброй
пъти, мъжете и старците както и 40 френски затворника бяха убити.”
Подобни сцени се
наблюдават навсякъде, откъдето минава Червената армия, дори и при уж „приятелските”
народи. Така например Милован Джилас се оплаква лично на Сталин за хилядите
случаи на изнасилване в Сърбия. На което Бащата на народите отговаря с цинизъм,
че Червената армия е страдала достатъчно, за да не й се правят подобни дребни
забележки.
Превантивното
депортиране на милиони хора по етнически принцип започва още през Голямата
чиста (1937-1938г.), а след подписването на пакта Рибентроп-Молотов около един
милион поляци, финландци, балтийци и молдавци се озовават в Сибир и Казахстан.
След началото на немската офанзива Сталин нарежда още през лятото на 1941г.
всички немци от Урал да бъдат депортирани.
През 1944 г. 14
народа са обвинени в предателство и депортирани – сред тях са чечено-ингушите и
кримските татари, като имуществото на депортираните е подарено на новодошлите
руски заселници. През март 1944г. депортирането на 600 000 чеченци, сред
които фигурират дори герои от войната с нацистка Германия, бива извършено за рекордните
6 дни – 780 души са убити, 2016 са арестувани, а 6544 успяват да избягат.
Това са само
малка част от причините, които ме карат да се съглася със Сталин, че би било
неуместно Европа да празнува края на войната едновременно с абсолютния
противник на европейските ценности, човешките права и демокрацията. Така е най-добре.
Защото все пак е ясно и напълно вярно, че Русия ни освободи от нацизма. Кога
обаче най-сетне ще ни освободи и от себе си?!
...
Коментари
Публикуване на коментар