ФАЦЕБООК.ЦОМ - ПО ПОВОД РОЖДЕСТВО ФЕЙСБУКОВО (ТЕКСТ ЗА ЛАЙКВАНЕ, ЛИНКВАНЕ И ЧЕТЕНЕ)

Ех, фейсбук, фейсбук... Десет години станаха, откакто се пръкна...
Дали пък нямаше наистина да ни е по-скучно без теб? Дали щяхме все така да идеализираме ближния си, ако не разполагахме с този универсален воайорски инструмент, позволяващ ни да видим кой до каква степен е оплешивял, напълнял, оглупял... Колко ли двойки щяха да са все още здрави и любящи се, колко ли приятели щяха още да се радват едни на други, пиейки си заедно ракийката, ако социалната мрежа не превръщаше често социалните контакти в социални вражди? (По официални данни фейсбук се цитира в близо половината разводи като доказателство за несериозност...)
Но както и да е! Всички интернет маниаци са във фейсбук, всички вече са пристрастени към "фейса" и съвсем компулсивно се включват да проверяват "стената" си, да "лайкват", "споделят", коментират, правят групи (своего рода кръжоци, но виртуални).

На "стената" човек се чувства като у дома, пуска си "линкчета", които се нареждат едно над друго като влакова композиция. Или като черво... Човек може да пуска музикални клипчета, снимки - свои, чужди, нечии, или връзки към статии, реклами на чехли, мнения... Казва открито каква дейност развива в момента - пия кафе, почивам, работя... (А вие си мислите, че хората си губят времето във фейса. Няма такова нещо!)
АЗ обичам това, АЗ не обичам онова... Хората си казват всичко, защото са сред свои. Е, споделените вкусове и предпочитания са леко бинерни и повърхностни, често се говори малко себично в първо лице единствено число и се изказват крайни мнения, но важното е, че искреността извира от дъното на клавиатурата!

От време на време можете да се натъкнете на глупости от рода на "Ако тази снимка събере еди-колко си кликвания, мама ще спре да готви мазни манджи"... Блажени са... блажните?!
Или пък : "Обичам децата си! Ако си съгласен, цъкни едно харесвам те!". Хъм, аз лично не познавам хора, които не обичат децата си, ама карай! Цък.



Има и религиозни споделяния "Днес е свети еди-кой си, кликни му на ореолчето за късмет!"... Но комент... Де го ореолчето?

Или патриотични : "Ако Левски те кефи, сподели туй, за да протестираш срещу обесването му!" Повече нивга турско робство! Но пасаран! Ако си истински българин, живеещ с около 15 години по-малко от другите европейци, обитаващ панелка, плащащ сметки на Топлофикация, получаващ три пъти по-ниска заплата от средноевропейската и т.н., кликаш като бесен, защото се гордееш с постигнатото!

Или пък злонамерени : "Ако не споделиш настоящото съобщение, до довечера си труп и че те копаме!"... Въх...  Недейте така де!

Или псевдо хигиенични споделяния "Еди-кои си на сапун!"... Толкова ли нямат с какво да се умият?!

Съществува и политически елементи, даже много. Имайте все пак предвид, че през последните години много от най-големите протести в различни страни по света бяха ако не замислени, то поне организирани с помощта на фейсбук. Падаха правителства, режими, хората се изпотрепаха, мани-мани.

Вече не само сме свикнали с фейса, ами той направо се е превърнал в дрога за нас. (Според учените съвременният младеж може да издържи максимум 10 минути без да прегледа електронните си джаджи за съобщения и т.н.)
И като при всяка зависимост в случай на чужда намеса в дейността, към която е пристрастен човек, се стига до прекомерна реакция, раздразнителност, агресивност, замеряне с лаптопи, както и други форми на враждебност.

Във фейсбук хората си създават приятелства с хора, които никога не са виждали, а и надали някога ще видят. Съживяват стари приятелства и поддържат връзка с приятели от всекидневието. И накрая какво? Оказва се, че хората във фейсбук, с които сме уж приятели в живота от много години, са всъщност съвсем различни от онези в спомените ни. Защото приятелите ни във виртуалното пространство са също така донякъде виртуални. Или пък обратното - напълно нормални са си, обаче и правописните им грешки са реални, и афишираните убеждения (честичко съвсем несходни с нашите), настроения и мнения също, а понякога те не ни се харесват особено.  Честно казано, и нас самите не винаги се харесваме, така че социалният живот във фейсбук оставя един такъв привкус на фалш и изопаченост, който определено дразни.
Но пък... Дали сме готови да се върнем десет години назад, да скъсаме виртуалната връзка със всичките си ведоми и неведоми приятели и да се хвърлим в необятната пустош на реалния живот? Едва ли... Затова лайквайте, споделяйте и коментирайте, пък да става каквото ще! И без това сме цъфнали та вързали!

P.S. Ако искате да видите колко време сте изгубили във фейсбук, идете на този линк.


...

Коментари