Вече 19 години живея зад граница. Или с други думи
казано, живял съм в чужбина повече, отколкото в България. Затова знам какво е
да си емигрант и мога да ви опиша не само какви са българите в чужбина, но и
тези в България, защото нашите сънародници зад граница са истинска представителна
извадка на българското общество въобще.
На първо място трябва да се подчертае, че българите зад
граница се делят на емигранти и на лъжеемигранти. Емигрантите са хора, чиято
задача е да се адаптират и интегрират в чуждата страна, за да могат да получат
нов шанс за по-справедлив живот. Българските емигранти поддържат връзка с
родината си, милеят за нея и се надяват един ден тя наистина да стане част от
Европа и да приеме европейските ценности за свои. Но това им пожелание е
най-вече за техните близки и роднини, защото за мнозинството от емигрантите
България е задънена улица, откъдето те повече не могат да минат.
Другата група българи зад граница е далеч по-интересна.
Кои са тези хора и защо ги наричам лъжеемигранти?
Лъжеемигрантите живеят в чужбина, както се живее в България,
ядат основно лютеница, кебапчета и кюфтенца, слушат Лили Иванова и отричат
всичко не-българско. Те не желаят да се адаптират към живота зад граница, ами
към българския живот, защото тяхната върховна цел е да преживяват/паразитират
на гърба на българската държава. Това са тъй наречените „службогонци”, каквито
ще намерите на мероприятията във всяка една българска мисия зад граница. Ще ги разпознаете по
разкривените в лицемерна усмивка лица, когато приказват с висш кадър на Външно –
колкото е по-висш кадърът, толкова усмивката е по разкривена, а чупката в
кръста е по-ярко изразена. И понеже основното качество на службогонеца е да
лази на четири крака пред властимащите, затова и се надява да реализира мечтите
си чрез подмазване, кучешка преданост и слугинаж.
Както споменах по-горе, вече 19 години следя ставащото в
България и при всяко социално сътресение очаквам с надежда да се случи нещо
положително за народ и държава. Вместо това обаче наблюдавам поредното
наместване на службогонци. За същите тези
никаквици, цедящи лиги пред големите клечки, всеки катаклизъм е нова възможност
да си бутнат пешките напред и да се настанят на удобно местенце. Такъв например
„златен” момент бе организираният от Иван Костов „Български Великден”, когато
стотици, та може би и хиляди „перспективни” българи бяха доведени от чужбина с
парите на бедния български данъкоплатец, за да помагат уж за изграждането на
новата българска държава. Но ето, че мнозинството от тези младежи се оказаха
дечица на апаратчици, а резултатът от цялото мероприятие беше завръщането на
Симеон и след него на социалистите на власт.
За тези двадесет и кусур години преход много службогонци
успяха да се наложат не с кадърност, ами със сервилност, като по-ловките от тях усещаха откъде духа вятърът и смениха
по две-три ризи без да загубят службичките си.
Сегашните събития са особено показателни за
нагаждаческите способности на политическия ни и обществен елит зад граница.
На Трети март и в Париж се проведе сбирка в подкрепа на протестите в България. Аз самият реших да не присъствам, защото от доста време
в мен надделява желанието да стоя настрана от асоциациите, посолствата и тям
подобните гнезда на службогонци. Сред присъстващите обаче имах достатъчно близки и познати, от които да почерпя информация за случилото се. За мое огромно
съжаление, и този „протест” се е превърнал в израз на подлизурщината, а инициативата
да се подкрепи недоволството на онеправдания български народ е била яхната от
шепа службогонци, заявяващи открито желанието си да се сдобият с депутатски
места и да „реформират системата изотвътре”. След което по стара службогонска традиция
самоназначилите се „представители” на народа пресекли Сена по моста Алма и
отишли на фамозния прием в българското посолство, където домакинът ги посрещнал
с чудни кюфтенца и кебапченца. И да видите какво е наглост – произнасяли се
речи, осъждащи тежкото положение на народа... Съответно на приема е имало повече хора, отколкото на "протеста".
Яли, пили и се веселили, а през това време Пламен Горанов ни напусна завинаги. Но новината за смъртта му не бе разпространена веднага,
ами чак на следващия ден, да не би случайно кебапчетата да не се сторят
достатъчно вкусни на някой от тези службогонци и на техните идоли, успелите
службогонци, превърнали се във властимащи, депутати, дипломати и министри,
раздаващи сега тъй щедро службици предизборно.
Колкото обаче и да внимават, рано или късно ще им
приседне. Колкото и да се смесват с народа и да показват състрадание, да се
тюхкат и да леят крокодилски сълзи, ние знаем, че за всичко са виновни те, службогонците,
запалили България и играещи хоро върху горящата й плът.
...
Коментари
Публикуване на коментар