Рестарт.
И пак...
Кебапчета, лъжи, ново правителство, кражби, мизерия, преливане от пусто в празно...
Накрая всичко отива по дяволите икономически, политически, социално. И...
Пак рестарт на системата.
Досущ като Сизиф българите бутат гюлето на политическата си класа. И когато вече мислят, че са го избутали, всичко започва пак отначало. Но българите не се обезкуражават, ами продължават да бутат постарому - пак затварят очи и повтарят пародията на демократични избори с обичайните масови измами, купувания на гласове и т.н.
От 1989 г. насам са изтекли някакви смешни 24 години, през които българските правителства имат едно-единствено достижение - успяха да са на власт без да направят нищо, за да се разделят с тоталитаризма. Само че модерна държава без радикални реформи не се прави и всички много добре виждаме резултатите от политиката "ни риба, ни рак" - монополи, олигарси, корупция, мизерия.
При всеки рестарт имаше манифестации и хората се обединяваха около надеждата да се измъкнат от нищетата. Дали случайно или не, събитията винаги настъпват през зимата. Помните ужаса на Лукановата зима, която роди нови избори с нови пропилени надежди.
Рестарт... Филип Димитров остана на власт по-малко от година. Последва Любен Беров, след него дойде Жан Виденов... Инфлация, манифестации - пак през зимата...
Рестарт. Иван Костов бе избран, за да проведе най-сетне нужните реформи и да се отърси от комунистическото наследство, но вместо това управлението му бе изцяло посветено на икономическото стабилизиране на страната. Не последва нито лустрация, нито нищо. Вместо това взривиха мавзолея и приеха декларация, осъждаща комунизма в стил "ама много е лош значи тоз комунизъм". В резултат на неоправданите надежди Костов загуби изборите, а на негово място дойде крадливото мадридско старче, което в качеството си на първи министър сам си подписваше укази за реституция на произволни царски имения. Вервайте ми.
И той загуби изборите, когато хората се чатнаха защо всъщност се бе завърнал.
Междувременно се родиха заменките и публичните убийства, мафията окончателно превзе икономиката на страната.
Симеон отстъпи премиерското място на Станишев, който "пое" властта от името на Тройната коалиция. В качеството си на неквалифициран в нищо работник, Станишев успяваше да действа единствено по заповед на Москва. В резултат на продължилата институционална и икономическа стагнация и в контекста на все по-нагли корупционни практики и липса на всякаква форма на правораздаване, Европейският съюз спря финансирането на България.
Не, тук рестарт всъщност нямаше. Съществуваше единствено претенцията на Бойко Борисов за рестарт. Защото вместо смели реформи бившият пожарникар се захвана да реже лентички по обекти и да говори простотии. Затова и ще остане в историята на България като премиера-хулиганин-хвалипръцко.
Няма да влизаме в детайлите на различните кабинети, в различните скандали, гешефти, лъжи и измами, защото те са прекалено много. Знаем също така какво ще последва след Борисов - избори, лъжи, кебапчета, нови партии... И пак.
Затова и ще се примирим. Ще си кажем, че сме обречени на този вечен рестарт, който така или иначе няма да доведе до нищо конкретно, защото конкретиката на българската политика е осъдена да се разминава с простичките очаквания за демократична и справедлива държава.
След всички тези пропуснати възможности бунтът е просто част от цинизма на българската безизходица.
Но пък без бунт щяхме да сме съвсем мъртви души. Така че - рестарт.
...
И пак...
Кебапчета, лъжи, ново правителство, кражби, мизерия, преливане от пусто в празно...
Накрая всичко отива по дяволите икономически, политически, социално. И...
Пак рестарт на системата.
Досущ като Сизиф българите бутат гюлето на политическата си класа. И когато вече мислят, че са го избутали, всичко започва пак отначало. Но българите не се обезкуражават, ами продължават да бутат постарому - пак затварят очи и повтарят пародията на демократични избори с обичайните масови измами, купувания на гласове и т.н.
От 1989 г. насам са изтекли някакви смешни 24 години, през които българските правителства имат едно-единствено достижение - успяха да са на власт без да направят нищо, за да се разделят с тоталитаризма. Само че модерна държава без радикални реформи не се прави и всички много добре виждаме резултатите от политиката "ни риба, ни рак" - монополи, олигарси, корупция, мизерия.
При всеки рестарт имаше манифестации и хората се обединяваха около надеждата да се измъкнат от нищетата. Дали случайно или не, събитията винаги настъпват през зимата. Помните ужаса на Лукановата зима, която роди нови избори с нови пропилени надежди.
Рестарт... Филип Димитров остана на власт по-малко от година. Последва Любен Беров, след него дойде Жан Виденов... Инфлация, манифестации - пак през зимата...
Рестарт. Иван Костов бе избран, за да проведе най-сетне нужните реформи и да се отърси от комунистическото наследство, но вместо това управлението му бе изцяло посветено на икономическото стабилизиране на страната. Не последва нито лустрация, нито нищо. Вместо това взривиха мавзолея и приеха декларация, осъждаща комунизма в стил "ама много е лош значи тоз комунизъм". В резултат на неоправданите надежди Костов загуби изборите, а на негово място дойде крадливото мадридско старче, което в качеството си на първи министър сам си подписваше укази за реституция на произволни царски имения. Вервайте ми.
И той загуби изборите, когато хората се чатнаха защо всъщност се бе завърнал.
Междувременно се родиха заменките и публичните убийства, мафията окончателно превзе икономиката на страната.
Симеон отстъпи премиерското място на Станишев, който "пое" властта от името на Тройната коалиция. В качеството си на неквалифициран в нищо работник, Станишев успяваше да действа единствено по заповед на Москва. В резултат на продължилата институционална и икономическа стагнация и в контекста на все по-нагли корупционни практики и липса на всякаква форма на правораздаване, Европейският съюз спря финансирането на България.
Не, тук рестарт всъщност нямаше. Съществуваше единствено претенцията на Бойко Борисов за рестарт. Защото вместо смели реформи бившият пожарникар се захвана да реже лентички по обекти и да говори простотии. Затова и ще остане в историята на България като премиера-хулиганин-хвалипръцко.
Няма да влизаме в детайлите на различните кабинети, в различните скандали, гешефти, лъжи и измами, защото те са прекалено много. Знаем също така какво ще последва след Борисов - избори, лъжи, кебапчета, нови партии... И пак.
Затова и ще се примирим. Ще си кажем, че сме обречени на този вечен рестарт, който така или иначе няма да доведе до нищо конкретно, защото конкретиката на българската политика е осъдена да се разминава с простичките очаквания за демократична и справедлива държава.
След всички тези пропуснати възможности бунтът е просто част от цинизма на българската безизходица.
Но пък без бунт щяхме да сме съвсем мъртви души. Така че - рестарт.
...
Коментари
Публикуване на коментар