Футболистът-премиер отново ритна блогърския мравуняк, като този път раздвижи и тъй наречените "стари медии" - т.е. традиционните такива, за които и хлапетата знаят, че в голямата си част са корумпирани до ушите, че пишат поръчкови статии или пък склоняват да не пишат такива, но пак срещу съответното заплащане. И какво всъщност се случи бе, джанъм? Ами нещо толкова естествено и обикновено, че на обитателите на неестествената и необикновена България свят им се зави - двама инициативни интелектуалци (Асен Генов и Комитата), списващи през свободното си време едни от най-интересните и поучителни блогове в блогосферата, както впрочем и сайта-мерило за (не)спазени политически обещания politikat.net (да не забравяме, че с изключение на един-двама блогърите се занимават с блогове паралелно с основните си професионални занимания) бяха поканени на среща с премиера и някои от най-важните министри в правителството.
По стар български обичай всички видяха в тази среща това, което им се искаше да видят - едни решиха, че това е общо признание на блогосферата за нейната значимост, други завидяха, трети взеха да критикуват или направо да псуват А) блогърите, Б) Бойко Борисов (ама не много де), В) "старите медии", Г) всичко подред...
Критичният поглед е от изключителна важност за правилността на един анализ, но може ли да погледнем на случилото се без да критикуваме заради самото критикуване? Може ли да направим една дискусия с класическото теза-антитеза-синтеза, от която да извадим позитивно заключение за бъдещето? Без кавги няма да стане, ще рекат някои измежду вас и съответно съвсем, ама съвсем няма да са прави хич даже!
Дебат в случая няма. Има лъже-дебат. Ако се разровим малце из неограничената база данни на уеба, ще забележим с лекота, че в цивилизования свят срещата между управляващи и интелигентни представители на гражданското общество не е прецедент, ами традиция. Значи, първият бърз извод се заключава в поощряването на тази спонтанна инициатива на премиера.
След това можем да проверим каква е била реакцията на, да речем, "старите медии" във Франция, когато Саркози покани видни блогъри и интернет деятели на обяд в Елисейския дворец (ето още един линк) - реакция нямаше, имаше констатация, и то положителна. След това нека хвърлим око и на срещите на Оланд с блогърите в годината преди президентстките избори и... пак няма да намерим язвителни забележки, сръдни, яростни дебати и прочие междуособици. И защо така французите, дето режат глави на монарси, правят революции и сменят републики както им падне, този път не си изпускат нервите? Отговорът е лесен - от една страна медиите във Франция са на ниво и изпълняват ролята си на "пета власт" и коректор пълноценно, т.е. задават неудобните въпроси комуто и когато трябва, а от друга страна пък в едно гражданско общество гражданският диалог се води между гражданите и техните избраници ежедневно, а не веднъж на мандат.
Така че нека не се чудим и маем на тази необичайна за порутеното българско общество среща, нека не лепим ненужния етикет "блогъри" на двама граждани, престрашили се да представляват независимо и безкористно нямото иначе общество. И нека искаме повече такива срещи, които да възстановят връзката между хората и избраниците им, за да се получи най-сетне гражданско общество, в което думите "нация" и "държава" не са синоним на упадък, корупция, борба за кокала, желание за емигриране и омерзение от политиката. Браво на всички и дано скоро станете банални!
...
Боко видя, че М. Кунева ги кани и затова и той ги покани.
ОтговорИзтриване