За първи път присъствах на френски избори през 1995 г. в едно малко
селце северно от Монпелие, където наши приятели ни бяха поканили, за да ни
вдъхнат желание на баща ми и най-вече на мен да участваме и ние активно в
политическия живот на страната, която бе така любезна да ни приеме и помогне да
започнем нов живот. Съответно „страната” всъщност бяха именно нашите приятели,
обикновени французи, каквито може би ще намерите в творчеството на Мопасан, но
не и в политическите коментари на официалните „наблюдатели”, обръщащи всичко в
цифри, електорат, вот, избирателна активност и прочие сухи абстракции и
бездушни шахматни комбинации.
Та през този горещ ден нейде в подножието на
Севените се отбихме при нашите приятели, пихме по аперитив на слънчевата тераса
до басейна в градината им, след което се спуснахме към кметството, където се
помещаваше и единствената изборна секция на селището. Защото за стотина
гласоподаватели явно се полагаше толкова – една изборна секция и едно
миниатюрно кметство, в чието дворче се разпъна голяма трапеза, която
прииждащите гласоподаватели отрупваха с консумативи в течен и хранителен
вариант. Лозовите масиви наоколо се разпростираха докъдето поглед стигне, така
че беше съвсем нормално дошлите да
гласуват винопроизводители да донесат и представителна извадка от продукцията
си, както и съответстващите прибавки под формата на сирена, пастети, колбаси и
т.н.
Хората идваха със семействата си,
след това се отбиваха да гласуват, а накрая се събираха на приказка пред
кметството. В края на изборния ден всички се струпахме около урната и
преброяването започна що-годе сериозно. На французите обаче им е трудно да
правят нещо без да се бъзикат, така че никой не се обиждаше на
политико-съседските майтапи. Още повече, че комшиите се познаваха достатъчно,
за да знаят кой какво е гласувал. След като преброяването свърши, кметът се зае
да изпълни административните формалности, а множеството се настани около
трапезата на една приятелска вечеря с още много майтапи и нито грам политическа
злоба.
На нас, пристигналите тук преди
около година българи, ни беше странно и непонятно. Вярно, вече бяхме френски
граждани със съответните права и задължения, но тази нова национална
принадлежност бе записана не в съзнанието, ами върху тескеретата, а ние самите
се чувствахме все още чужди и в главите ни крещяха онези озлобени лица от
митингите в началото на прехода, когато мислехме, че омразата към миналото би
била достатъчен фактор за едно по-спокойно бъдеще. И така омразата роди нова
омраза, а политическото развитие в България остана на ниво „преход”.
Баща ми така и не можа да излезе
от капана на миналото и не пожела нито веднъж да гласува на френски избори.
Много пъти го питах защо, обаче ясен отговор така и не получих – Не ми се
гласува, отговаряше татко и... толкоз. Според мен той просто се чувстваше
излъган и уморен, беше гласувал първо на задължителните комунистически избори,
където всички трябваше да гласуват и то за един-единствен кандидат. По-късно пародията
продължи и през годините на прехода с псевдо противопоставянето на сини и
червени. И след като не беше съумял да получи гражданско удоволетворение в обществото,
в което бе минал кажи-речи целия му живот, където бе работил и създал
семейство, където всеки един спомен бе съжаление за опропастено съществувание,
какъв беше смисълът тепърва да опитва наново всичко?
-
Иди гласувай
ти! – ми казваше и през думите му прозираше задоволството, че поне аз
мога да се чувствам гражданин и че може би целта на заминаването ни зад граница
се заключаваше именно в това.
..........................
Във Франция гласуването е малко
по-сложен процес, отколкото в България. Френският гласоподавател трябва да се
запише в списъците по местожителство и може да гласува единствено в секцията, в
която е записан. За да гласува идната година, трябва съответно да се запишете в
списъците преди 1ви януари. Ако случайно е възпрепятстван, избирателят може да
даде разрешително на някой, записан в същата секция, да пусне бюлетина от
негово име. На избирателя се издава изборна карта, върху която при гласуване се
удря печат с дата. При промяна на местожителството, трябва да се пусне възможно
най-бързо молба за записване в новата изборна секция, защото процедурата отнема
доста време. Когато се преместих от юга в Париж например, чаках новата си
изборна карта близо година и веднъж ми се наложи да бия 2 000 км, за да упражня правото си на глас, като накрая разочарованието беше
пълно, защото французите отхвърлиха проекта за обща европейска конституция, а аз бях от онези, дето гласуваха „да” на референдума. Няма начин, липсата на здрав разум понякога е един от недостатъците на
демокрацията... Но какво съм тръгнал да го обяснявам, едва ли има българин,
който да не е стигнал до същото заключение.
Французите държат изключително
много на изрядното провеждане на изборите и са убедени, че качеството на
изборния процес е значително по-важно от качеството на избраните политици. Изборите
са израз на републиканските ценности и съответно изборните нарушения биха били
показател за западане на държавната организация и на обществото. Силната избирателна активност
пък означава сплотена нация и вяра в общия републикански проект.
Поради тежеста на
историята би било грешно и несправедливо да разглеждаме френските избори от
гледната точка на политическите страсти и класическото разделение „ляво-дясно”,
което съвсем не може да пресъздаде и
побере цялата кампания. Освен това
коментарите ни изначало биха били също така сбъркани, ако изхождаме от българския
си опит в изборния процес и от собствената си мотивация. Защото човекът е
социално същество и действа според сигналите и кодовете на средата в която
живее. Така че от гледната точка на бинерната мисъл на българския избирател,
свикнал с българските табиети в политиката – неграмотна политическа класа, купени гласове, фалшифицирани избори, ниска избирателна активност и т.н. – изборите във Франция
не подлежат на коментар. И нека да не оплакваме французите, нека да не
подхождаме със снизхождение и съжаление към тях, защото едва ли има друг народ,
който е направил толкова за свободата си и който е способен да направи още
толкова, та дори и повече за бъдещето на страната си. Ляв или десен, бъдещият
президент със сигурност ще е професионален политик на служба на родината си,
чийто глас ще се чува на световната сцена. И понеже съм сигурен поне в това, отивам да гласувам.
....
Коментари
Публикуване на коментар