ПРАЗНИК ЛИ Е МЕЖДУНАРОДНИЯТ ДЕН НА ПРАВАТА НА ЖЕНАТА или ТРАЙ, БАБО, ЗА ГЛУПОСТ...

На днешния ден човек не може по никакъв начин да остане безпристрастен – едни ще се впуснат да подаряват цветя, други ще рекат, че това е комунистическа измишльотина, трети ще обясняват в подробности тънкостите на феминизма, четвърти ще си посипят главата с пепел и ще го ударят на поезия... А може би ще има и такива, които да направят някоя неудобна констатация или направо да изръсят откровена вулгарност или цинизъм.
(Преди всичко трябва все пак ясно да кажем, че жените са жертва на различни форми на несправедливост и дискриминация. И след това вече можем да продължим със сладкодумните спорове и церебралната гимнастика.)
Не знам до каква степен правата на жената са достигнали до толкова висш стадий, че да заслужават празник, но за сметка на това съм сигурен, че трябва де им се отдаде нужното уважение с един ден на почит. Защото жените имат преди всичко нужда именно да бъдат обичани и уважавани. Само че за да получат всичко това, жените имат нужда най-вече от НЯКОЙ, който да ги обича и уважава. Т.е. имат нужда от погледа на околните, чрез който да се чувстват харесвани и оценявани.
Но за жалост именно там нещата куцат и комай никой не си дава сметка, че в повечето случаи не правата, ами отсрещният поглед е сбъркан, поради което борбата за женските права трябва да мине задължително през поправката на мъжкото възприятие и най-вече на добрата му воля. Защото в крайна сметка, ако жените се впускат в безумия, забулват се с фереджета от главата до петите, слагат си тонове силикони, дърпат се с лифтинги и се подлагат на всякакви козметични издевателства над физиката си, то е именно за да угодят на мъжката половина от човечеството, чиито пък изисквания са може би – в зависимост от социалната еволюция на съответното общество – леко занишени, изкилиферчени или просто идиотски. Или с други думи казано, както на коча му трябва коза, така и на религиозния фанатик му трябва набожна жена, на простака му трябва фолк-простачка, а на сексуално фрустрирания тип му трябва сексуална отварячка. След което пък мъжете винят жените, че са станали такива, каквито те самите са ги направили.
Това е то... Дори и в междуполовите отношения действа принципът на търсенето и предлагането. И колкото и да се мъчим, жените ни едва ли ще надскочат цялостното социално и интелектуално ниво чрез права и цветенца по случай 8ми март и никак не ми е ясно къде ще се денем ние, мъжете, ако не дай Боже това наистина един ден се получи. Всъщност, няма как де не се получи...
Ние, мъжете...
Като оставим настрана тези плахи опасения на все по-крехките мъже (виж снимката) за задаващото се – и може би напълно необходимо и заслужено - женско царство, пожелаваме на жените да бъдат все така женствени и красиви, когато най-после настъпи часът на справедливостта. А дотогава ще си спорим за нуждата от 8ми март и ще люпим семки над всеобщата безизходица.


Коментари

  1. Още един прекрасен текст, поздравления!
    Понякога, дори в много езици е така, самото определение "жена" вече е означава друго от истинското определение за човек, което съвпада единствено с мъжа. 364 са мъжките дни, но как се живее в тях най-хубаво е разказал Джеймс Браун.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар