ДЯДО КОЛЕДА Е ЧЕРВЕН БОКЛУК


Не ми се иска да ви занимавам с дреболии, но все пак... Тези дни, покрай празниците демек, не знам защо така, дали пък не заради прекаленото мързелуване, започнаха да ме тормозят едни мисли и впечатления, дето по принцип един порядъчен човек и блогър загърбва без да му мигне окото. Но ето, че сега филията с фоа гра и чашката Сотерн не успяха да замажат окончателно дребните несъответствия на личните убеждения с онуй виртуално и напоследък задължително нещо, дето отраканите търговци на джунджурии наричат „коледен дух и настроение”. И ако някой загрижен наблюдател констатира, не дай Боже, че не празнуваш достатъчно Коледа, че не купуваш коледни подаръци в промишлени количества, че не свирукаш самодоволно „Джингъл белс” или че не споменаваш с благоговение за дядо Коледа , обявяват те публично за консервативен, тесногръд, задръстен и коледно неграмотен индивид, чиято единствена цел е да развали коледното настроение на хората.
И затова и аз съм преизпълнен с коледен дух и свирукам. Свирукам ами, какво да правя... Но това не ми пречи тайничко да търся отговори на прозаичните си въпроси. И да цъкам с език. Патетично, нали?
Дъщеричката ми много обичаше една българска коледна книжка. Толкова я обичаше, че за една година я превърна на перфориран парцал. Та, във въпросната книжка се разказва за Коледа. Главните герои носят изконно българските имена Сам и Клара, а изданието е отпечатано в Китай (или поне така пише). Абе книгата е универсална! Сигурно обаче се досещате, че за да достигне до максимална степен на универсалност/продаваемост, от едно такова междуконтинентално/планетарно издание трябва да се премахнат някои потенциално конфликтуални теми, като например религиозните елементи.  Един червендалест дядка, раздаващ подаръци не пречи никому, докато един Джизъс, пък дори и под формата на бебе в пасторална атмосфера, неизменно ще накара по-голямата част от човечеството да се сети за предстоящи разпятия, кръстоносни походи, покръствания, Вартоломеева нощ, Инквизиция,  Средновековие, погроми, Османско присъствие,  Холокоста, Близък изток, Палестина, WTT и т.н. Затова в книжката няма място нито за Богородица, нито за произхождащия от нея (и от Светия дух) Младенец. Няма да се сърдиш, Исусе, обаче „бизнес из бизнес”! Какво значи тук някакво си Рождество?
Защо дядо Коледа е червен? Ами защото червеното е лесен за получаване цвят, който се набива на очи отдалеч и най-вече на бял фон. Освен това гастрономите казват, че червеният цвят засилвал апетита, което пък обяснява защо често в ресторантите присъстват червени покривки и декорации. А по Коледа хората обичват да похапват.
Идеален пример за червено-коледен маркетинг е американският концерн Кока-Кола. И между другото книжката на дъщеря ми е сякаш направена по поръчка на същите тези производители на газирани напитки, защото графизмът и самата осанка на дядо Коледа и белите мечки  напомнят ужасяващо за добре познатите ви рекламни кампании.
Но няма да задълбавам на тема маркетинг, защото не това е целта на настоящите ми съждения. Искам всъщност да насоча вниманието ви към един историческо-теологически куриоз, с чиято помощ и ние сега сме такива, каквито сме, т.е. плюскащи консуматори и машини за екскременти.
Не знаем кога точно се е родил Христос, кой ден, в колко часа и т.н.  Не разполагаме с акт за раждане или някакъв друг официален докумен, защото иначе би било прекалено лесно и даже банално да се вярва в Спасителя.  Представете си само – някой евреин, муслим или харекришнавец се осмелява да спори с вас, а вие хоп! вадите му тескерето с дата на раждане и ЕГН на Иисус Йосифов Христосков и им затваряте гагите во веки веков, амин. Обаче нещата за жалост не са толкова прости. А и не би трябвало.
Нямаме сведение за рождената дата на Христос, обаче за сметка на това пък занем кой е, какво е правил, говорил... Абе знаем достатъчно, за да превърнем виртуалния рожден ден на онзи, който се счепка с търговците пред храма и бе осъден на смърт чрез разпване (за тази и за други работи), в празник на... търговците. Защото в едно първобитно общество на потребителите  „спасители” са именно търговците, а желаното щастие не се намира в отвъдното, ами тук, на майката Земя, с чаша марково уиски в ръка и пред телевизор с декар екран. Забележете, че дори и в лексикално отношение има съществени промени – вече на казваме „какво ти подариха, кой ти направи подарък, кой ти подари еди-какво-си?”, ами „какво ти купиха, кой ти го купи, колко струва?”...
И затова новият бог на Коледа е онзи червендалест езически дядка, дето се хили с „хо-хо-хо” и носи подаръци, които обаче в крайна сметка сме платили скришом ние самите. И празнуваме еснафщината, търговийката, потреблението, елхата с топките и... още нещо, вече не се сещам какво. 

...


Коментари

  1. Открай време хората си измислят ритуали, символи за разни неща и им придават голямо значение. Сигурно, защото създава усещане за принадлежност или съпричастност към събитието. И докато създавахме съвместно с детето коледния дух, хората изкупиха магазините. В крайна сметка Дядо Коледа се издъни, щото не успя да ни донесе баш желаната играчка. После се чудих, аз ли се унесох, криво ли ме разбра детето..;)Както се казва 'човек докле е жив, все има що да научи'

    ОтговорИзтриване
  2. Дядо коледа е зелен а Дя ти Мраз е червения боклук според мен :)

    ОтговорИзтриване
  3. Според мен приликата между дядо коледа и лубовта е че и двете не саществуват...

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар