ИЗБОРИТЕ - NO FUTURE

Наистина, трябва да гласуваме! Упражнявайки правото си на глас, гражданите легитимират демокрацията и накланят везните към най-справедлливата форма на човешко общество, която сме успявали да сътворим и за която достойни люде са жертвали живота си и мечтите си.
И в този ред на мисли ще си позволя да отбележа, че може би не всеки режим, наричащ себе си „демокрация” е наистина демократичен и не за всеки си заслужава да се гласува и още по-малко да се мре. Сигурно се досещате какво имам предвид...
Когато многострадалната ни родина излезе по план-график от желязната хватка на тоталитаризма, мнозинството жители на НРБ останаха втрещени, защото на никой не му бе дори минавало през ума, че толкоз изведнъж ще излезем от „победилия социализъм” и ще се озовем немили-недраги в света на „гниещия капитализъм”.  В действителност краят на тоталитаризма бе почувстван като несправедливост, което пък от своя страна бе доказателство за неосъществената еволюция на манталитета. Защото при тоталитаризма нямаше нито еволюция, нито манталитет.
Последваха години на спорове и очакване, през които всички дружно се надявахме на чудо, Второ пришествие, Годо, извънземни влияния и т.н., но така и не се вгледахме в себе си, за да видим на какво наистина сме способни.
И тогава гласувахме дружно, макар и за различни партии, гласувахме всички за Велико народно събрание, което пък гласува нова конституция, от която пък се пръкна нова република. Тази нова форма на държавност обаче бе рожба на този все така неестествен напън да живеем в крак с епохата си. Сглобихме си държава, но не според нашите възможности и желание, ами по нужда.
Затова сега живеем отчуждени от републиката и се чувстваеме измамени. Затова не харесваме законите, обществените отношения, политическата класа, съгражданите, себе си... И критикуваме всичко с изключение на онова, което би било най-лесно да променим - собствената си държавност. Псуваме, недоволстваме, бягаме в чужбина и... въпреки всичко продължаваме да гласуваме и да спазваме пагубния модел.
Не ме разбирайте неправилно, държавата за мен не е онова хипотетично същество; което дебне нейде от небесата и ви дава или взема по свое усмотрение жилище, автомобил или някакви други екстри. Не, държавата всъщност това сме ние, нашите народни избраници, нашите данъци и политическият проект, за когото гласуваме. А ако държавата не функционира правилно и гражданите не се чувстват щастливи, трябва да седнем и да направим нова държава. Доколкото въобще можем и желаем да променяме нещо. Колкото до политиците, не, те не са родени маскари, ами стават такива при допира си със системата. Сини, червени, жълти, зелени, всички се превръщат в конформисти в момента, в който затворят очи пред тоталитарното минало и заиграят хорото на скалъпената република.
Наистина, трябва непременно да гласуваме... Въпреки че от нашия глас не зависи нищо. Защото нашият глас струва колкото тройка кебапчета с чаша евтина бира. Защото изборите се купуват и продават между „онези горе”. Защото „онези горе” нямат никакъв професионален ценз и управляват като кебапчии. Защото ти, избирателю, си в капана на една паянтова република, чиято безхарактерност е заложена още в набързо скалъпената конституцията. Продължавай да гласуваш и ще си все така в задънената улица на прехода от нищото към нищото, а крива ще ти е "държавата", която узаконяваш ти самият със собствения си глас.
Тоталитаризмът бе ужасно грозен, но да сте чули някой партиец да се извини за престъпленията на БКП? По същия начин и пост тоталитарната държава е грозна и несправедлива, но никой от управляващите не желае да я промени. Защото системата е легитимна благодарение на нас, гласуващото стадо, което си играе на демокрация и избори без перспектива да прокопса в собствената си страна. 
Само че аз съм дотук. Стига толкоз! Хайде, със здраве!
....

Коментари

  1. Демокрацията не е демокрация само веднъж на 4 години, затова и изборите са само една много малка част от нея. Активизмът определено е много по-важна част.

    И все пак на избори разходката до урните си заслужава само заради сладката мисъл, че това, което аз правя за разходка в неделя, за някой друг са похарчени 50лв и то със съмнителна ефективност. Винаги си заслужава да направиш нещо минимално, за да противодействаш на някаква форма на корупция. Виж, да прецениш за кого да гласуваш, без да подкрепиш никой от основните кандидати си е по-сложен въпрос.

    ОтговорИзтриване
  2. Да трябва да се гласува за да се избере кандидата който иска народа.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар