КРИЯТ ЛИ ДАННИТЕ ЗА ЯПОНСКИЯ РАДИОАКТИВЕН ОБЛАК?





Японската радиация пристигна вчера над Европа, но засега подробни данни за нейното съдържание няма. Официалните информационни сводки показват единствено количествата радиация, които засега са в рамките на допустимото. В същото време независимите организации за следене и информация на радиационния фон (като френската CRIIRAD) открито критикуват „международното информационно затъмнение”. В специално комюнике, озаглавено „ГНЯВ И ВЪЗМУЩЕНИЕ”, CRIIARD посочва, че десет дни след началото на ядрената катастрофа във Фукушима замърсяването вече засяга Северна Америка, но в същото време, въпреки че разполагат с необходимите съоръжения и научна дейност, САЩ и Канада не публикуват никакви съществени информации за неговия състав. Единствените данни засягат общия обем на бета и гама излъчване, което съвсем не е достатъчно да се определи евентуалния санитарен риск. CRIIARD е поискала данни и от Организацията на договора за всеобща забрана на ядрените опити, която обаче пренасочва молбата към държавните институции, чиято позиция пък се заключава в стратегическо мълчание и уклончиви отговори.

Понастоящем замърсяването засяга и Западна Европа, но и тук се сблъскваме със същия информационен проблем – медиите единодушно изразяват спокойствие, подчинено единствено на липсата на данни. Оправданието се заключава в това, че „са нужни няколко дни, за да се направи достоверен анализ на положението”...

Според независимите организации информация съществува, но не се споделя. Всяка година държавите заделят от националния си бюджет около 55 700 000 евро за инсталациите, измерващи радиоактивния фонд, но събраните по този начин данни остават скрити за данъкоплатците.

Франция е с тъжен опит в борбата с радиацията. През 1986г., когато Чернобил отрови целия европейски континент, официалната информация гласеше, че радиоактивният облак е „спрял на границата”. Французите с възмущение си спомнят за метереологични прогнози, целящи да успокоят населението посредством подробни карти със стрелкички и кръгчета и показващи как облакът любезно е застанал от немската страна на Рейн. По-късно хората с ужас научават истината. Президентът на Франция тогава е ляв – Франсоа Митеран, а десният премиер е току-що стъпилият в длъжност Жак Ширак...

В световната класация по ядрени реактори води САЩ с 104 реактора (20% от общата произведена електроенергия) пред Франция – 58 реактора (78%), Япония – 54 реактора (35%), Русия – 32 реактора (32%).

Германия разполага с общо 17 реактора (22%). И докато в България Бойко Борисов брани с нокти и зъби проекта за нов АЕЦ, немският канцлер Ангела Меркел заяви, че Германия смята да се отърве от ядрената енергетика...

Следва симулация на чернобилския радиоактивен облак през 1986г. Забележете колко тежко е била засегната България и преценете сами дали си заслужава да поемаме нов риск с атомна електроцентрала.


Коментари