НОВОГОДИШНИ РАЗКАЗИ ПОД ПОЛИТИЧЕСКИЯ ХРАСТ - РАЗНИ РАЗМИСЛИ

Каква година бе политическата 2010-та в България? Ами... Една такава, никаква. Всъщност, чувството за дежа-вю вече две десетилетия не ни напуска. Годините се изтъркулват и си приличат – година на наивния електорат, година на политическия наглец, година на безхаберието и година на лъжците. И пак всичко започва отначало...

Едва ли има нещо по-лесно от това да се прави разбор на българската политика – няколко банди некадърници си оспорват кокала „власт”, внимавайки все пак да не се карат прекалено ожесточено, за да не си развалят алъш-вериша. Защото всички са се хванали на хорото и предаването на кокала следва точно установен ред, като всеки се облажва според заслугите. А, и да не забравим най-важното – ченгетата са навсякъде, на всички нива на политиката, на икономиката, на журналистиката. И единствената разлика може би се състои в това, че преди време беше по-скоро срамно и неудобно за пред обществото, ако се установеше, че даден индивид е бил партиен лакей и доносник, докато в наши дни хората са си ченгета и се гордеят с това. Скоро сигурно ще си го пишат и в CV-то. Ето, ченгетата тържествуват открито, стават „човеци на годината” и си раздават един-друг ордени, правят си подаръчета и се чешат взаимно по пълните търбуси с присвити от удоволствие очи.

Особено силен удар върху синята ми носталгия нанесе Кирил Маричков, приемайки от ръцете на Гоце орден Стара планина... При това и двамата съучастнически се хилеха един на друг, все едно си казваха „Добре ги прекарахме, а сега вече можем свободно да си пируваме”. Който пък се осмели да изхленчи, че и голяма част от някогашните демократи са всъщност червени дори в червата, веднага го репликират, че е сталинист, комунист, че не действа демократично, че е несправедлив спрямо добрата воля на хората и желанието им да се променят. Ха така, с твоите демократични камъни по твоята глава! Крадецът вика „дръжте крадеца”, а чичковците от ДС се превиват от смях пред този толкова комичен и псевдо-демократичен спектакъл!

Бил съм на концерти на „Щурците” и в България, и в Париж, купувал съм дисковете им и съм ги сочил за положителен пример на българската поп-рок сцена, защото намирах в песните им онази символика, която ме караше да вярвам в алтернативно бъдеще, различно от настоящата ченгесарщина. Когато обаче излезе наяве истинската мотивация на Кирил Маричков, символиката се изпари яко дим, а музиката на „Щурците” увисна във въздуха пред мен – безпредметна и ненужна. Липсата й обаче остана незабелязана, защото западните музиканти свирят достатъчно автентичен рок, за да запълнят миниатюрната дупчица на балканското ни насекомо. Всъщност, не се разочаровах, ами само констатирах с досада поредното си омерзяване. Взех дисковете на „Щурците” и ги забих с пирон върху една дъска в мазето – вече никога няма да ги слушам, а и едва ли Кирил Маричков би имал достойнството да ми върне похарчените за една илюзия пари със същата охота, с която се хилеше пред Гоце.

.......

Въпреки обичайната монотонност и репетитивност обаче изпращаме 2010-та с голямо облекчение. Всъщност според китайския хороскоп някой би казал, че България е била под знака на Чукундура. И ще е прав, защото основните събития в страната ни се въртяха около няколко чукундура, които с удоволствие излагаха на показ вопиющата си простащина и некадърност. И от това комай им ставаше точно толкова приятно, колкото на нормалните хора им се повръщаше. Откъде да започнем? Може би от безбройните изцепки на Божидар Димитров... Или от тези на Вежди Рашидов (и гравитиращите около него гарги-културтрегери)... Или пък бихме могли да се спрем върху особено дейната полиция, която ловеже престъпниците с ъс скоростта, с която след това ги пускаше. Мисля, че в чест на българската полиция би трябвало да прекръстим популярното детско предаване „Бързи, смели, сръчни” на „Бавни, тъпи, скучни”. И как би могло да е другояче, след като единственият резултат на МВР се заключава в полицейска акция срещу една виртуална библиотека. Но това пък бе достатъчен повод за съчиняване на един велик... хъм... ХИМН, придружен от роботизирана хореография с елементи на полицейщина.

Забавни бяха и смехориите около ВУЗ-овете, и създаването на Пернишкия Университет за Технологии, Компютри и Архитектура...

А за премиера какво можем да кажем? След като първата година на управлението му мина в постоянни оплаквания и упреци към предшествениците си от Тройната коалиция, сега вече ББ премина в състояние на летаргия. Преди казваше открито, че България е най-бедната и мизерна страна в Европа, докато сега вече пляска самодоволно в благата на властта и съвсем не е убеден в нуждата от реформи или конкретно действия – на него и така си му е добре. Е, да, ама България е все така най-бедната в Европа...

Премиерът се беше зарекъл също така да не се държи надменно, нагло и обидно, както обичаше да прави например Комсомол Станишев, което обаче не попречи на ББ да се изразява непрекъснато в първо лице единствено число и да тегли по някоя и друга майна на по-досадните журналисти.

ПРОГНОЗА ЗА СЛЕДВАЩАТА ГОДИНА

Не се безспокойте, няма да се случи НИЩО! Просто към народа ще завалят обичайните доклади за преизпълнени петилетки и хората с учудване ще разберат, че въпреки очевидната си бедност те всъщност са сред най-щастливите народи в света, а България пък е една от най-чудесните туристически дестинации, нищо че природата е бевъзвратно съсипана и обслужването е като в нацистки концлагер. Когато пък нещата наистина излязат от контрол, Властта ще вади обичайните извинения – кризата, Европата, Световната конспирация...И понеже сме си доверчиви и добродушни, ще повярваме, няма как! А имаме ли и друг избор?

Да, за щастие ние, свободните хора, имаме - дали в емиграция, дали в истинските житейски радости извън обсега на несбъдналата се държавност. Нямат избор само червенотиквениците. Специално за тях - един новогодишен подарък, календарче. Сбогом, щурци!