АСФИКЦИЯ или КУЛТУРАТА MADE BY HOMO SOVIETICUS


По повод „неиздадения издаден албум” на ФСБ, или по-точно казано „полу-издадения неиздаден псевдо-албум” на ФСБ, би било редно да си зададем въпроси не толкова за качествата на “музикалното произведение”, колкото за дереджето на българската култура. Защото едно евентуално мнение с елементи на естетическа критика би съдържало в себе си претенции за универсалност, каквато творчеството на ФСБ не би могло в никакъв случай и под никакъв претекст да притежава.


И веднага обосновавам.

В книгата си “Задушаваща култура” френският творец Жан Дюбюфе обяснява какво души културата и коя култура задушава обществото. Става дума за наложените норми, подчинени на дадена доктрина, които превръщат културата в противоестествен процес, чужд на публиката и противен на ралните духовни потребности. Постепенно изкуството придобива негативен отенък в очите на хората, които поради липса на свободно творчество постепенно биват привличани от пошлото и вулгарното.


В българския случай подобен род асфикция се явява калъпът на комунистическата култура, от който произлизат псевдокултурни продукти, чийто паразитизъм замества и убива свободното изкуство, т.е волната и естествена човешка нужда за творене. След като изкуството загина под размазалия се под собствената си тежест комунистически кашалот, на бял свят се пръкнаха съвсем логично чалгата и славитрифоновщината.


Комунистическият културен калъп носи различни наименования и живее в различни форми – можете да го откриете в мумифицираните “ансамбли за народни песни и танци”, в различните вкаменелости на “творчески съюзи” от сталинистки вид (Съюз на Бг. Художници, на Бг. Писателите, на Бг. Журналистите и т.н.), а най-очевидна е гилдията на “естрадните певци” – Лили Иванова, ФСБ и прочие любимци на малки и големи, преживели през вековете и опасли де-що има в държавното пасбище. Творчеството на всички тези производни на режима творци-номенклатурчици е преходно, поръчково, пресилено и безпредметно, защото без партийната мотивация то неминуемо губи смисъл. (Представете си само как би прозвучала на децата ви някоя песен на Бисер Киров от фестивала на политическата песен “Ален мак” и ще разберете какво имам предвид...)


Перверзното в случая е привидната невинност на “творците” от времето на комунизма, оправдаващи се със “системата”. И въпреки очевидния анахронизъм и тоталната им неадекватност спрямо европейската култура и тенденциите в нея, някогашните комунистически звезди продължават да задушават сцената и да упражняват диктат над културния живот на обществото. Освен това всички тези галеничета не се посвениха да играят хоро върху гробовете на всички онези творци жертви на режима. Нека все пак да не забравяме, че болшевиките не се задоволяваха само да убият цигуларя - те първо му режеха пръстите.


Другото извинение пък е “липсата на ново”... Чудно, къде наистина изчезнаха всички онези млади музиканти от първите години на прехода? Защо ли всички мои приятели музиканти избягаха в чужбина или се пропиха на българска територия? Защо останаха само някои мохикани от фамозния плакат “Времето е наше”, сред които можем да цитираме цяла плеяда от опортюнисти и конформисти, издули шкембетата при Тато и продължили да плюскат след това за сметка на Демокрацията? Толкова ли им беше лесно да си сменят ризата? Очевидно, да. Защото комай не само “времето”, но и всичко останало е тяхно – най-вече шоубизнесът. А за нас остана чалгата и анахроничните издихания на тоталитаризма под формата на „неиздаден” албум на ФСБ или концерт на Лили Иванова в парижката зала Олимпия.


Та, в този толкова мракобесен контекст, окичен с полуразложилите се трупове на героите на соц.реализма, би било уместно да си дадем вече сметка, че българската култура, както впрочем и цялото общество, е в състояние на асфикция, а “творби” от рода на новия албум на ФСБ са същински некролог, предназначен да ни напомня за мъртвородения преход и за разцеплението в българското общество. Не можем да отречем миналото си, не можем да зачеркнем всичко, създадено през този спорен и труден период от собствената си история, както впрочем не можем да зачеркнем и собственото си съществувание и живот, но – ЗА БОГА – нека се избавим веднъж за винаги от фантомите си, за да се занимаем най-после със създаване на бъдеще!

...

На тази снимка дендитата от Формация Студио Балкантон ни гледат с насмешка, презрение и самозадоволство. Защото те са официалната група на единствената звукозаписна къща в НРБ и витрината на българската естрада - като такива ФСБ разполагат с модерна техника и могат да "заимстват" на воля от западните изпълнители. Затова може би си позволяват и този твърде ексцентричен външен вид – дълга коса и кичозно облекло, заради които по онова време всеки обикновен млад човек би си навлякъл солидни проблеми с народната милиция. Но не и музикантите от ФСБ – те бяха „високо-високо” над простосмъртните и продукт на онзи калъп, който за едни представляваше власт и привилегии, а за други беше нещо като фаталната месомелачка от „Стената”.

...

Лили Иванова, иконата на соц.естрадата... Показателен за нея е фактът, че не само никога не е знаела да чете нотите, но и често ги е пяла на плейбек. За нейно огромно щастие в условията на българската сцена по времето на победилия социализъм човек можеше да компенсира оскъдните музикални качества с добро познание на партийната анатомия. Особено важен момент за кариерата на „българската дива” се оказват сватбите й с различни музиканти, както и с Янчо Таков – синът на видния партиец Пеко Таков (кумуват им Люси Живкова и Батето Славков).

...


Коментари

  1. Много интересна публикация!И все пак не казвате кое не бихте зачеркнал от културата по онова време,кое си струва да остане в паметта на хората.Интересно ми е какво е мнението Ви за Емил Димитров например.Именно по темата за така наречената соц-култура изпратих едно писмо на Павел Николов и той беше така любезен да отговори:

    http://pavelnik.blogspot.com/2010/03/2.html

    Надявам се да получи интересна дискусия.

    ОтговорИзтриване
  2. Не мога да разбера с какво в днешно време Лили Иванова и ФСБ пречат на талантливите млади, необременени с комунистическо съзнание български музиканти.
    Не мисля, че в момента, колкото и да не си е отишъл така нареченият "комунизъм" от България (като се има предвид фактът, че управляващите политици и олигарси до един са от комунистическото котило), не мисля, че властта толерира точно ФСБ и Лили.
    Властта по-скоро толерира чалгата.

    Не само и Емил Димитров е от онова време. Но и "Тонка", "Ритон", "Сигнал", "Щурците", "Диана Експрес", Васил Найденов, LZ, и много-много други. Е, те всички ли са по-опасни от гнусната чалга?
    Сандо, предполагам знаеш, че уважавам и теб, и Пешо. И не мога да си обясня защо точно върху ФСБ се нахвърлихте. Слава Богу, пазарът на музикални продукти е относително по-свободен, отколкото преди 89-та. :) А свободният избор е несравнимо по-богат. Затова не мога да вникна явно в същността на проблема, който представяте. Или има нещо друго, което не знам... :)

    ОтговорИзтриване
  3. Мисля, че не можем да зачеркваме когото и да било от нашето минало, защото всеки един участник в културния живот от онова време е част и продукт на историята и свидетел за реалните политически и социални условия в тоталитарния контекст. Т.е. аз съм на мнение, че трябва да отречем калъпа, а не неговите производни. Всичко останало е въпрос на лично предпочитание или както казва Кант - претенция за универсалност на естетическото съждение. Затова и по никакъв начин не критикувам самото творчество на ФСБ или Лили Иванова (тя всъщност няма творчество, ами репертоар). Притеснителното в случая, както впрочем би трябвало да се подразбира и от моя текст, се състои в това, че персонажите от миналото продължават да монополизират културното пространство. Подобен феномен наблюдаваме и на всички останали нива в обществото и държавата, поради което впрочем сме и на това дередже.

    И тук ще отговоря на Пламен - след "падането" на комунизма в България се народиха десетки млади и талантливи изпълнители, които за жалост не можаха да се наложат. Защо ли? Ами защото публиката беше тотално отвратена от фалша на наложеното в продължение на половин век изкуство и съвсем логично се обърна към лесната и естествено вулгарна култура на чалгата.

    Книгата на Дюбюфе е публикувана през 1968г., но обяснява изключително добре процеса на задушаване - наложеното изкуство не следва реалните нужди на обществото, поради което неговият език става непонятен и дразнещо претенциозен. В крайна сметка публиката остава с впечатлението, че творчеството е зловредна и ненужна дейност, а празнотата, оставена от липсата на адекватна култура, се запълва от простащината.

    Пламене, ФСБ в момента не пречат. Но системата, която ги роди и чийто флаг те бяха, ни пречи и ще ни пречи още дълги години. Затова и ми е невъзможно да съм обективен спрямо тях и да гледам без предубеждение на творчеството им, както и да не се дразня на евтините им маркетингови похвати.

    ОтговорИзтриване
  4. Никога не съм възприемала ФСБ като някакъв символ на тоталитаризма?! Напротив, имаха много яки парчета, които си бяха хитове на времето /някои и до днес/.

    ОтговорИзтриване
  5. Ами точно в това се заключава в крайна сметка и нещастието на нашето късогледство - неспособни сме да прехвърлим с поглед и мисъл дребнавостта на личните си вкусове.

    Тук говорим за комунистическия калъп, а опонентите ми залагат на претенецията за универсалност (което най-малкото звучи нескромно), че щом дадено парче им харесва, значи ФСБ са "яки". По същата логика, ако даден човек не харесва класическата музика, би могъл да обяви Моцарт за кретен, операта ще се превърне според думите му в "цигу-мигу", а чалгата пък ще се превъзнесе в искрен израз на "човешкото и земното". Защото бай Ганьо го е казал - просташкото поведение си е "човещинка".
    Да, ама не.
    Тоталитаризмът беше вреден и продължава да вреди, а ФСБ, посредством Балкантон, ще остане в аналите на историята като официалната рок-група на единствената музикална къща в НРБ.

    Тяхната вина е от същото естество като онази на ченгетата в политиката - задушиха ценностната ни система и дадоха възможност на корупцията да омърси всичко.

    ОтговорИзтриване
  6. Чудесна статия, поздравления! Сам аз не можах да напиша нищо смислено защото ми причерня още щом разбрах, че старите муцуни отново искат да им се поклоним. Не и този път.

    Преди време ти ми каза, че вероятно ще трябва да учим как да се разделяме с тъжните неща, с които сме пораснали. Ще е трудно още повече, че много хора от години злоупотребяват с нашето ирационално спомняне на младостта. Не беше хубаво тогава и някак трябва да се научим да го признаваме ако ще живеем нататък смислено и заедно.

    За ФСБ - няма как да знаем дали техните песни представляват някаква универсална ценност защото нямаше с какво да ги сравним. Техните албуми от миналото са в най-добрия случай посредствени поставени до истински такива, ако не беше така, ФСБ биха могли да станат популярни и в чужбина, защото хубава музика обичат навсякъде. Да, нека вземем един албум на ТОТО, група, която ФСБ толкова отчаяно имитираха и понякога поограбваха и да видим. С уговорката, че ТОТО са си купили инструментите сами и никога не са били в комфортната ситуация на нашите трегери.

    ОтговорИзтриване
  7. Както на всякъде така и в България правилата се определят от продуцентите, без тях нямаш шанс да пробиеш на пазара освен в по-малките клубове където все пак хора ти се радват припечелваш някой лев но никой дори не ти знае името.

    Разликата между другите страни и България е, че в България продуценти станаха същите тези "другари" които определяха "правилната линия" преди 10.11.1989 г. както и нови продуценти дело на дружбата между ДС и КГБ.

    http://jokermedia.net/?page_id=3

    Така на Българските певци им остана да избират или да правят общи концерти в чест на българо съветската дружба със любимата група на Путин и негови съпартийци:

    http://www.dnevnik.bg/sviat/2010/01/27/849074_solistut_na_grupa_ljub%D1%8D_stana_deputat_ot_partiiata_na/

    Както направиха БТР

    http://www.vsekiden.com/?p=68499

    и да спазват правилната линия.

    Или да останат верни на себе си вечните бунтари и да свирят по клубовете в Германия, както направиха Васко Кръпката и Подуене блус бенд

    http://www.vaskothepatch.com/bg/

    ОтговорИзтриване
  8. Аз, въпреки че сън пикльо на 21, с удоволствие се покланям на ФСБ - много ме кефят.
    А сега за статията - много вярно и съм напълно съгласен. Време е всичките "стари муцуни" (вкл. ФСБ)да влязат в музикалния архив на Българско Национално радио, защото наистина времето им отмина. Спрямо Лили Иванова имам особено мнение - тотален ДИСРЕСПЕКТ, a.k.a МНОГО Е ЗЛЕ ЖЕНАТА, ама к'во да правим - има хора, които я харесват.
    А какво ще кажете за факта, че "Конкурент" подгряват AC/DC(?!?!) WTF, PEOPLE?!?!
    От тоталитаризма не е произлязло нищо добро. Просто дайте време на въображаемия Мойсей да преведе евреите за 40 години през пустинята - 20 вече минаха. Така всички, които помнят родството, леко ще поумрат, след което хората ще бъдат променени и дорасли за новото. За по-старите - сори, имали сте кофти късмет с избора на рожденна дата.

    ОтговорИзтриване
  9. Корекцийка - не "роДството", а "роБството" :)
    Чудя ви се на всички - защо решихте, че ИЗВЕДНЪЖ масовото ниво е паднало? Не знам какво очаквате от нация ТКЗСари и пияници, чийто културен елит е елиминиран и липсва добър пример. Факт - средностатистическия човек по цял свят има в главата си само секс и алкохол, което важи с пълна сила и за обикновения българин. Така че стига сте се чудили - масовката е ЗЛЕ, винаги е била и винаги ще бъде. Няма какво да седим и като соц-баби да се възмущаваме, защото така не се променя нищо. В крайна сметка и ние обичаме цици и пиене, но обичаме и Мусоргски. Не виждам как този, който предпочита циганска баница пред сьомга с каперси може по някакъв начин да ми пречи. Да е жива и здрава масовката, че ако я нямаше - нямаше да изпъкваме ;PPPPpPP

    ОтговорИзтриване
  10. Към Кирил Кирилов -
    Тук вече ми замириса на кисело грозде (понеже е високо). Аналогия между Наско (БТР), Николай Расторгуев и Теодоси Спасов е много, ама много меко казано - нелепа.
    Да мразиш тоталитаризма във всичките му форми е едно, да бъдеш заслепен от омразата - друго. Ама съвсем друго.
    И понеже един от политическите изроди - Путин тук беше замесен, питам само, как би изглеждала българска рок-група, любима на друг политически изрод - Борисов?
    И въобще, мамка му, не виждате ли какви са истинските проблеми в България, та се опитвате да ги заменяте с изветрели?
    Ми, Кръпката, да са го забелязали "свободните" и "демократичните" немски продуценти! Или и там властва дългата путинска, живковска и ако щеш, георгидимитровска ръка? Айде стига сме прехвърляли днешните проблеми върху несъществуващи глави.
    Мутрата Бойко преди изборите щеше да вкарва колегата си престъпник Доган в затвора. Сега продължават да си джиткат заедно.

    Сандо, много добре разбирам, че говориш за модел. Ама точно този модел, за който говориш в точно конкретния случай с ФСБ е ялов и не е заплаха. Заплахата е съвсем друга и ми е болно, че ако ни е останала някаква енергия, не я влагаме там, където би била полезна. Голямото чудо станало, че ФСБ употребяват маркетинг-трикове... Все едно това не се прави от всички, поизучили малко мениджмънт. Нали говореше за комунистически калъп? Не, не мога да се съглася, че точно те са ДНЕШЕН пример за това. Но, дори и да са, не вярвам, че в момента точно те задушават талантливите музиканти. Не можеш да дадеш и нито един подобен пример с тях, както с Бисер Киров и "Ален Мак". Ама го спомена и него. :) Е, хубаво. Аз ще добавя Петър Чернев с неговите "Партизани". Но това, последното момче, изпя и онази великолепна, по никакъв начин комунистическа, песен за мъката... :)
    Извинявай, че пак се повтарям, но истинкият гнусен зъбат железен комунистически калъп в момента досъсипва недосъсипаното от България. Без любезното участие на ФСБ.

    ОтговорИзтриване
  11. ФСБ бяха флагман на Балкантон и българската естрада достатъчно време, за да носят отговорността си за настоящата разруха на културата. А чалгата и славитрифоновщината са само последствие на рухналия модел.

    Към Рачев - масовката е зле единствено тогава, когато нямаме избор за друго. И ми е изключително драго, че има млади хора, които се включват в подобен род дебати и се чувстват съпричастни към този толкова огромен проблем.

    Към Кирилов и Ivancheff - мненията ни съвпадат, нищо не се е променило и същите червенотиквеници дърпат все така конците. Понякога дори и от Москва.

    ОтговорИзтриване
  12. Опасявам се,че много хора гледат на нещата прекалено общо,а според мен истината далеч не е проста.
    Така наречената българска "естрада" е събирателно понятие за музиката от 60-те,70-те и 80-те години на 20 век,но е факт,че всеки от певците,правил кариера по онова време,прави своя избор и тръгва по определен път.За Бисер Киров това може би е пътят на пропагандната песен,на "Ален Мак",на сближаването със СССР и руския репортоар.Той и досега е близък с политическия елит на Русия.Ако ще лепим етикети "соц-певец",при него това е доста лесно.Но има и певци,при които нещата не са толкова елементарни.Радвам се,че Пламен спомена Петър Чернев,един вече покоен певец,който изразява може би в най-добра степен противоречивата същност на българската музика по онова време и на твореца,разкъсващ се между налаганите от идеологическата обстановка пропагандни песни ,и истински стойностното изкуство,което идва от душата.Така и той изпя "червени" песни като "Партизани" и още такива,но и изпя "Заклинание","Песен за българката" и е бил един от малкото "естрадни" певци по онова време,които са се опитали да включат елементи на българския фолклор в песните си,без това да звучи пошло или безвкусно.Тъй че тук оценката е по-трудна - най-лесно е да го изхвърлим на бунището на историята като комунистически певец,но по-трудното ,а и ми се струва по-справедливото е да признаем и приемем онази част от творчеството му,която по никакъв начин не се свързва с комунизма.И най-накрая за Емил Димитров.Без да съм му съвременник ,по моето скромно мнение,неговият избор беше да пее песни за хората,не за Партията.Затова и не са му присъждани награди от фестивали като "Златния Орфей" примерно,затова негов концерт по телевизията е спиран за "неприлично" облекло.Вместо да пее за вечната дружба между СССР и България ,за ТКЗС-та и т.н.,той предпочете да изпее "Писмо до мама","Моя страна,моя България","Ако си дал" - песни,в които не ми се вярва някой и да иска да успее да открие някаква идеологическа нотка - "Моя страна,моя България" дори доколкото знам е била недолюбвана от властта ,защото скритият подтекст е за "невъзвръщанците" ,избягали от режима.Ще попитате - как тогава през всички тези години му се е разминало и властта му е позволявала да пее?Не е ли платил някаква цена за това?Сигурно е платил - каква точно не знам,но знам,че голяма част от песните,които е изпял,и от днешна гледна точка си струват,и че ако има комунистически калъп в културата ,не бих го причислил към него - може би бих причислил Лили Иванова,Бисер Киров,Маргрет Николова към него,но не и Емил Димитров.Тъй като той е пеел на френски и доколкото знам е имал участия във Франция,се надявах да чуя мнението на Сандо за него.Относно ФСБ - не им познавам толкова детайлно творчеството,но не виждам с какво примерно песен като "Пак ще се срещнем след 10 години" е допринесла за "настоящата разруха на културата".Че соц-стилът е допринесъл за днешното състояние на културата ни - спор няма,но нека да не слагаме абсолютно всичко под един знаменател ,защото не е справедливо.Същото е и с българското кино,но за това ще пиша по-нататък.

    ОтговорИзтриване
  13. Проблемът на изкуството по онова време е,че липсата на свобода пречи на свободното изразяване на емоциите и това придава на много от песните и певците една скованост и стерилност.За родината не може да се пее ,защото в соц-лагера е на почит интернационализма ,а не патриотизма,ако се появи някоя песен,обикновено е пречупена през призмата на идеологията - партизани спасяват родината,Георги Димитров бди над България и т.н.На по-философски теми също не е желателно да се пее - социалистическият човек не бива да е прекален философ,от него се изисква да е с ясен мироглед,верен на Партията и да не се замисля прекалено много.За свобода абсурд да се пее,защото в НРБ свобода формално има.Изборът на теми както се вижда е доста ограничен,и затова някои като Лили Иванова подхващат безкрайната песен за любовта.Други обаче като Емил Димитров се опитват въпреки стеснения избор и цензурата да направят песни ,които да докоснат хората - и ако четем между редовете,в много от тези песни ще открием индиректна критика спряма властта.
    Това е моето мнение,че трябва да се опитаме да разграничаваме.Естествено,за хора,които имат непримирима позиция по този въпрос,написаното са куп празни приказки...

    ОтговорИзтриване
  14. Исках да избегнем в този дебат коментарите "на парче" и поотделното оценяване на различните изпълнители по достойнство, защото съм убеден, че всяка творческа съдба е единствена по рода си и всеки човек заслужава уважение. Колкото до самото изкуство, веднъж създадено, то живее собствен живот и единственият му съдник е времето.

    Само общият знаменател (българската естрада)подлежи в случая на осъждане, а коментарите ни биха били обективни единствено относно настоящата епоха и получения продукт - чалга и пълно опошляване на културата. Обиден ми е не фактът, че комунизмът е бил жесток във всяко едно отношение, ами това, че все още живее чрез същите онези персонажи, които го прославиха през онова време на терор. Нищо не се е променило и от всички тези убити надежди като че най-много боли. А ФСБ се появяват пак сред този всеобщ упадък и солят раната с евтин маркетинг.

    Колкото до песента "След десет години", тя не е на ФСБ.

    ОтговорИзтриване
  15. Той комунизма, че беше травматичен - беше. Ама вие го превръщате в по-голяма работа отколкото някога е бил. Особено като му причислявате и чалгата като заслуга. Излезте малко от българския контекст и вижте какво става из световния поп. Не какво вие си харесвате от него, а това което доминира класациите и се слуша масово. После им вижте текстовете и клиповете. И може да се учудите, но сами ще се убедите, че чалгата сигурно е сферата на българската култура, която е най-синхрон със световните тенденции.
    А за преодоляването на комунизма никак не помага, ако той се митологизира излишно. Политически проститутки има по цял свят, залитания в крайности също. Ако искаме да променим нещата, трябва да внимаваме на какво учим децата си, не да се занимаваме с хора и явления, които са част от историята и отдавана са обречени на забрава.

    ОтговорИзтриване
  16. Деница, отговарям на коментара ти, въпреки че ми е трудно да повярвам в искрената му наивност. Приемам все пак, че наистина е така, защото в противен случай не би имало смисъл да го взимам под внимание.

    Първо ми е чудно как е възможно човек да претендира, че комунистите не са все още на власт, когато президентът е доказано ченге, член на БКП и завършил в Москва. Освен това и премиерът е бивш боди-гард на Тодор Живков, а парламентът и едрият бизнес също бъкат от агенти на ДС.

    Второто нещо, с което ме "зарадва", е опитът за сравнителен анализ на чалгата и западната поп-музика. За жалост ти е убягнало едно-единствено нещо, в което обаче се заключава коренната разлика между двата жанра и която прави от едните европейци, а от нас уазиристанци, т.е. ОРИЕНТАЛЩИНАТА.

    Третото нещо, което ме попритесни в думите ти, може да се резюмира в едно изречение - "Всички са маскари."
    Видиш ли, навсякъде има простащина, навсякъде има корупция, защо и ние да не си грухтим самодоволно в кочинката, наречена България? Съвсем, ама съвсем не си права - през всичките тези години живот зад граница (16 на брой)разбрах много неща, едно от които обаче е, че в основата на истинската демокрация стои правото на избор. И ето, западаният човек е свободен, защото може да избира между поп-музика, класика, рок, джаз и тишина, както може да избира и между простащината и Монтескьо. Ако и ти избираш лесното, това си е твой проблем. Аз обаче съм убеден, че просташката поп-музика не ми пречи, ЗАЩОТО СЪМ ИЗБРАЛ ДА НЕ Я СЛУШАМ. И така простащината просто изчезва.
    В България обаче поради липсата на алтернатива простащината е царица и ще си остане такава, докато хората не престанат се самоуспокояват с невъзможни сравнения и лесно примиренчество.

    И накрая си позволявам да отбележа, че в същите тези западани общества, които цитираш като пример за всеобщ упадък (чудно, как пък не го бях забелязал досега?!), ревизионизмът и негационизмът относно тоталитарните режими, оставили трагичен отпечатък върху историята им, са забранени със закон.

    ОтговорИзтриване
  17. Аз първо не казвам, че няма комунизъм. Комунисти винаги ще си има и има в много държави - въпрос на светоглед. В България има и много тоталитарни паразити. Но и Лили Иванова и ФСБ в дън земя да потънат - Бат Бойко пак щеще да е премиер. Просто структури или парадигми, в реалния живот няма взаимодействия между двете. И не мисля, че съм наивна - мислила съм много по-въпроса и съм живяла и на места,където са далеч по-напред с материала и по отношение на демокрацията и по отношение на тоталитаризма и комунизма, но не на куп наистина. В момента живея в Нова Зеландия, тук масово се слуша Lady Gaga (виж й текстовете и клиповете, няма ориенталски мотиви, ама това е сигурно само защото още не се сблъскала с тях - всичко друго има), но пък премиера няма нищо общо с ББ.
    И по отношение на 'третото' - не казвам, че всички са маскари. Имах предвид, че не се борим с някакъв мистичен вкоренен комунизъм, а с човешки качества. И ако внимаваме повече как си възпитаваме децата, а не градим параноидни конструкти за оправдание можем да променим много неща. Лили Иванова съвсем скоро ще е история (ако вече не е), но ако не си гледаме отговорно децата и след 50 години пак ще ни е виновен комунизма. Може и да си имаме оправдание в негово лице и тонове теории по въпроса, но няма да живеем по-добре. Ти повече разсъждаваш в посока "всички са маскари" ми се струва като считаш, че няма алтернатива в България. Аз все още се връщам в България и поддържам връзка с много хора и никой от тях не е част от тези среди, много от тях се опитват да променят неща.
    И не съм казала, че западните общества са упадъчни. Само, че си имат и те всякакви хора и съответно проблеми. Но тези, които се развиват в някаква смислена посока, си ги решават, не се оправдават с това, че са им се случили. Живота е сложен и многопластов навсякъде - въпросът е да можем да се справяме с него.
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  18. Това, че някой не харесва творчеството на ФСБ или самите тях си е чисто негов проблем, те са най-великата българска рок група и ще си останат такива завинаги. Не бъркайте политиката с творчеството им.
    Или може би сега на тези от политиката повече им харесва гнусната силиконова чалга, затова в очите им бъркат музиканти и изпълнители като ФСБ, които в тези трудни времена се опитват да направят нещо стойностно. Слушайте си гнусната чалга и оставете ФСБ на мира.

    ОтговорИзтриване
  19. "...музиканти и изпълнители като ФСБ, които в тези трудни времена се опитват да направят нещо стойностно."

    Винаги съм смятал, че квинтесенцията на всяка интернет дискусия изплува от анонимните коментари :)
    Така и с ФСБ - толкова десетилетия вече "опитват да направят нещо стойностно" и все не могат, горкинките...

    А опитите им явно са изгубили времето и слуха на много хора, които по неведоми за мен причини са изградили вкус, оценяващ ФСБ извън тясната им рамка на досадна и превзета социалистическа група от нарочени "виртуозни студийни музиканти".

    Та, за това май иде реч - че едни некадърни хора с помощта на други некадърни хора, успяха в продъжление на десетилетия вече успешно да убеждават трети хора, чиято кадърност в случая е без значение, да повярват, че първите са кадърни, само защото са единствените допуснати от вторите да бъдат чути и/или видяни от третите.
    Там някъде се роди и чалгата, защото третите така и не разбраха, че първите не са й единствената алтернатива.

    Същото е и с митичното "старо" българско кино, за което реват всички, усетили немощта на "новото", без да си дават сметка за посредствеността на по-голямата част от същото това "старо" и това, че "новото" няма как да е по-добро, след като изхожда от същото "старо".

    Ама пуста носталгия по младостта, то и Роси Кирилова ти се вижда като Оливия Нютън Джон, а Георги Христов - същи Елтън такъв (Джон)...

    ОтговорИзтриване
  20. За мен е удоволствие да чета и текста, и коментарите. Те се различават от обичайните простотии из бг-форумите.Усетих и много болка от реалността в родината ни,която изкристализира най-ярко в онова изречение на Сандо -"Нищо не се е променило и от всички тези убити надежди като че най-много боли."
    Това са думи-присъда над оня невидим, но всевластен БГ-ЦЕНТЪР, който вече 20 години продължава да обезсилва нашата страна и да прогонва талантливи деца,като участващите в този разговор,в чужбина.
    Темата е толкова всеобхватна и дълбока.Ще отбележа само, че рецидивите на този пъклен сценарий в България се просмукват във всички области,"хватката" е желязна и няма отърване от нея. Затова мисля,че България е обречена,просто от тази зараза не е останало здрава клетка. Страшно е това,което мисля,но,убеден съм,вярно.Простотията и чалгата е навсякъде. Нещо повече - ние я пренасяме и в чужбина. Нашият тарикатлък,нашите номера,нашият начин на бг-живот, май че превземят и западняците.Не знам друг народ така да приема нещата - ако е добре за теб,дори и престъплението е оправдано. Не знам други представители на народи да изпитват радост от смъртта на друг човек. А ние ги умеем тези неща,да, как само ги умеем. Има наистина нещо сбъркано у нас, в гена ни, в главата ни. И все пак дискусии като тази тук ми дават все още надежда. Дано,дано,дано...Май имаше такава песен,а?

    ОтговорИзтриване
  21. Много съм съгласна с голяма част от написаното и в публикацията и в коментарите след нея. Една от причините да те чета е точно силната ти ангажираност. С някои неща, обаче не мога да се съглася.
    " ...мумифицираните ансамбли за народни песни и танци". Няма такова нещо, ще ме извиняваш. :) Щерка ми игра народни танци 12 години и много и харесваше. На мен също ми харесваше да го прави. Каква е разликата на нашите ансамбли с Ривърденс, примерно. По мое мнение там е по-голямата халтура. Да не говорим, че никой народен танц, на друг народ не може се опре на нашите. Отплеснах се.
    Искам да те попитам: Ако някой да го наречем " творец" е живял и " творил" през социализма, това автоматично ли означава, че е некадърен? Непризнаването и липсата на популярност ли са единствените критерии за наличие на талант? Не искам да споря, само питам. Защото от това, което прочетох, двамата с теб мааалко различно я " чувстваме" музиката.Може да е заради географските ширини.
    Само изпълнителите от миналото ли са виновни за липсата на качествена музика в момента в България? Все пак, тия дето сега ялово се напъват, техния кръгозор, нали не е ограничен, вече от социализма и никой не подтиска таланта им./Тук май повтарям господин Бочев/
    Ако единствения пример за качествена музика ще е Васко-Кръпката, ще ме извиняваш, пак! А като си помисля за "естрада" с вкарани в нея народни мотиви, направо ми иде да си отрежа ушите.
    Че са " яли и пили на партийната трапеза" това е ясно, но не е достатъчен довод да се отрече евентуален талант. Че са ни били тесни кръгозорите, ясно, ама не бяха чак толкова тесни. По времето, когато съм слушама ФСБ съм слушала и Тото и Флоид и Алън Парсънс, така че това с липсата на критерии не играе.
    Не е ли възможно, просто да сме посредствени музиканти? Въобще, като нация. Хубаво, ще си дадем сметка и няма да възхваляваме тия дето не са за възхваляване. Няма нищо по-хубаво от трезвия поглед. Обаче да ги обвиняваме за всичките нещастия на света ми се струва прекалено.
    П.П. По мое мнение, те /ФСБ / точно за това пуснаха албума в нет-а, а не за директни продажби, за да не видят плачевната статистика.
    П.П.П. Не съм слушала и песен от него, но за сметка на това понякога слушам Лили Иванова.

    ОтговорИзтриване
  22. kathryn, това, че някогашните соц.звезди са се наложили по някакъв начин (налагането тогава определено ставаше с благословия от висша инстанция, а не с популярност), доказва най-вече техния конформизъм.
    (Не знам как ти гледаш на нещата, но поне за мен конформизмът е мръсна дума.)

    И въобще в текста си не подлагам под съмнение отделния талант на този или онзи, ами качествата на соц.естрадата като цяло.

    Има много общо межу икономическия и културния модел на режима, защото и двете схеми доведоха до един и същи вид колапс, от който вече 20 години не съумяваме да се измъкнем. Не можем, а и нямаме морално право да отричаме връзката и наследствеността в този наш крах - уж преходен, а комай вече стана постоянен.

    Колкото и да си зариваме главата в пясъка и да търсим грешката в определенията, а не в естеството на проблемите си, трайна промяна няма и не може да има без да сме си разчистили веднъж за винаги сметките с миналото.

    ОтговорИзтриване
  23. Водя битка на всеки фронт, на който някой даже бегло спомене, че в социалистическото ни минало е имало нещо хубаво. Не мога обаче да се чувствам виновна за нечии проблеми, само защото слушам Лили Иванова. Нечии, защото аз не си заривам главата в пясъка и съм си разчистила сметките с миналото. Знам какво е било и какво произтича все още от него.
    Не оспорвам правотата на думите ти, а само категоричността и крайността.

    ОтговорИзтриване
  24. С малки разлики в лексиката аз и kathryn опитваме да кажем едно и също нещо.
    Сандо, за мен разчистването на сметките с миналото няма как да бъдат много популярните съвременни песни от рода на "От икебана дървесата ги боли".
    А къде в текстовете на песните, изпяти от ФСБ може да се намери дори и индиректна подкрепа на тогавашния режим? Няма да намерим и бунт срещу режима. Но по онова време самото отсъствие на подкрепа си беше бунт. Властта тогава имаше повече от пълен ресурс за контрол във всички области. Може би трябва, докато си разчистваме сметките, да обвиним всеки, който по онова време е останал да се изявява по някакъв начин в България, вместо да "избяга на Запад". Защото самото оставане в България може да се тълкува като себепредателство.
    Всички, как да кажа, честни творци от онова време правеха компромиси със себе си в България. Или я напускаха. Не говоря за подлогите, които днес в никакъв случай не са по-малко.
    Пак се връщам на ФСБ, понеже ги идентифицираш в статията си с "модела". Можеш ли да ме убедиш, че точно те са подходящият пример за некадърна тоталитарна група?
    По същия начин могат да бъдат обвинени и "Тоника СВ", прикачени към "Строителни войски". Но би било повече от пресилено.
    Защо не казваш нищо за "Щурците", "Сигнал", "Диана експрес"? Възможно ли е било, според теб, да се наложат без Партийната благословия? Или, в най-добрия случай" с "мълчаливото съгласие"?
    Опитах се да ти кажа, че проблемът е малко по-друг. Ако агент Гоце не беше в момента президент, нямаше да ми пука особено за него. Ако започна да изброявам онези като него, заради които днес България е в повече от плачевно състояние, няма да ми стигнат няколко тома писания. (Или ББ, който лъже, че не бил член на БКП...)
    Или олигарсите.
    Ако кажеш, че тук говориш за култура, а не за политика, бих те попитал как ги разграничаваш?
    Иван Лечев в момента не работи в Министерството на културата. :) Румен и останалите - също. Няма и механизъм, освен пазарния, който да налага тяхното "вредно" влияние днес. За разлика от механизмите на олигарсите от комунистическото котило.

    ОтговорИзтриване
  25. Сандо е прав за цялостните качества на така наречената естрада и въобще на българската култура по онова време- скованост,липса на свободна изява в текстовете и изпълненията,често неискреност.Само че като отказва да обсъжда "на парче" представителите на музиката или киното,според мен той отрича факта,че сред тогавашната да кажем 95% плява ,все пак са се родили и поне известен брой стойностни неща - да,филми,които не са получили признание в Европа ,певци,които са останали популярни предимно в соц-лагера,но все пак смели произведения,успели индеректно да кажат много неща за времето ,в което са правени.Виждам примерно на профила на Сандо,че любимият му филм е "Оркестър без име". Е,звездите от филма Поппандов,Мамалев,Кънев няма как да не са участвали поне в един филм или сериал с пропагандно съдържание - но все пак той им е "простил" и счита филма за любим,заради посланията,които носи,макар и заснет по онова време,така ли е?
    А за това,че мнозина хора на изкуството от онова време не спират да трупат дивиденти и да поддържат изкуствено популярността си чрез стабилни партийни връзки - спор няма.Но други скромно си потънаха в забвение ,без дори да им се отпусне пенсия от държавата.Защото и тогава и сега има различни хора - едни творят от душа и сърце,без да целят да се налагат завинаги,а други са готови на всичко,за да се задържат на звездния подиум.
    Така че аз упорито продължавам да твърдя,че "На всеки километър" не е същото като "Понеделник сутрин",нито пък "Ален Мак" е като "Писмо до мама" на Емил Димитров - да ,всичко е създадено през един и същ период и под прякото или косвено наблюдение на Партията,но идеите,чувствата,емоциите са различни!Нали именно затова хората днес не си спомнят не песните за българо-съветската дружба,но все още пеят от сърце "Може би" на Сигнал или "Адаптация" на Васил Найденов?Ще кажете - това е така,защото още ги въртят по телевизията и ги налагат изкуствен о,но и това не е съвсем така - защото годината е 2010,БНТ вече не е единствената телевизия в България,а хората масово ползват интернет и могат да избират какво да слушат и гледат.

    ОтговорИзтриване
  26. Именно затова отказвам да съдя творбите - изкуството има собствен живот, в който ние, простосмъртните, не бива да се месим. Ако го направим, ще се принизим до номенклатурата.

    Можем обаче да осъдим номенклатурата :-)

    В "Оркестър без име" иде реч именно за музиканти, чийто късмет не ги откарва до висините на Балкантон, ами до една селска пивница край морето. Оркестърът от филма всъщност е антипод на ФСБ :-)

    Пламене, и аз слушам почти толкова българска музика от онова време, колкото и ти, така че съвсем не отричам създаденото през онези години. Това обаче не ми пречи да констатирам, че не мога да оценя обективно тогавашните български творци, защото нямам достатъчна база за сравнение на национално ниво. А тръгнем ли пък да ги сравняваме със западняците, които ФСБ с такова настървение се опитват да имитират, тогава пък бихме стигнали до съвсем друг вид субективни изводи.

    Колкото до разчистването на сметки с миналото, щеш-не щеш в момента именно това правим. И хубавото е, че има дебат. Защото Гоце и компания например биха били неспособни да участват в дебати - те предпочитат да стрелят по архари.

    Пак повтарям, че в събитията от последните години съществува историческа последователност, която безспорно трябва да се прекъсне, защото следващото властващо поколение в Булгаристан ще бъде съставено от децата и внуците на Гоце. А най-тъжното е, че нашите деца пък ще заемат нашето място и ще си казват, че може би НИЕ сме глупаците в случая, защото в крайна сметка Гоце и ФСБ ще им се струват приемлива алтернатива на нищото. Отказвам да направя компромис с миналото, за да не се налага един ден децата ми да правят компромис с мен и съвестта си.

    Абсолютно си права, Kathryn, нищо хубаво не е излязло от комунизма. И си признавам един грях - наистина ходих на концерта на Лили Иванова в Олимпия (попаднаха ми безплатни билети... и даже всички билети комай бяха безплатни), но бях написал текста за него преди това. Защото знаех точно какво ще се случи, знаех, че ще пее на плейбек, знаех кои ще са гостите и т.н. Не знаех само, че ще падне. Не знаех също така, че ще опита да пее "Аве Мария" по къса пола и разкрачена в стойка "Пикаеща крава". Изненадах се също така, когато благодари на Кирил Кадийски за букета цветя на руски. И общо взето единственият живец в цялата тази бутафория бяха французите от охраната на Олимпия, които се спукваха от смях, а понякога комай и от неудобство, гледайки как Лили подскача.
    Разбирам, че харесваш песните на Лили Иванова (те и без това не са нейни), но не мога да приема, че е възможно някой да харесва подобен персонаж!

    ОтговорИзтриване
  27. "Ами точно в това се заключава в крайна сметка и нещастието на нашето късогледство - неспособни сме да прехвърлим с поглед и мисъл дребнавостта на личните си вкусове."

    Хората не надскачат себе си, но дребнавостта на личните ни музикални вкусове не изключва реалния поглед върху историческите фактите. Според мен между тези неща няма толкова сериозна причинно следствена връзка. С изключение на анонимния надали някой от присъстващите би подкрепил икономически споменаваните изпълнители. Пак само той остава, тоя който ги подкрепя...идеологично. За мен има огромна разлика межди дребния ми личен музикален вкус и възгледите ми.
    Много ми се иска да кажеш каква промяна на музикалния ми вкус може да прекъсне историческата последователност. Не вкарвам никаква ирония, казвам го съвсем сериозно.
    Абзаца за концерта в Олимпия много ми хареса :)

    ОтговорИзтриване
  28. По дяволите! Аман, бе, Сандо!
    При всичките верни наблюдения за повечето неща от комунизма, Лили Иванова и ФСБ бяха - и още са - качествени представители съответно на поп музиката и на модерно свирещите групи.
    И тези обвинения в монополизация също са доста неадекватни.
    Ако един нормален певец или една група няма почитатели, той няма да се класира - независимо кой колко му дава да "монополизира" пространството.
    Пример. Тодор Живков е "голям писател" - издадени на Запад са неговите събрани съчинения. Но едва ли някой българин днес сериозно ще нарече Тодор Живков "голям писател" заради това, че е "монополизирал пространството", има издадени негови съчинения и т.н.
    Лили Иванова не ми е първото нещо, което лично аз ще взема да слушам. Но да бъде отричана като певица и да бъде обвинявана за това, че пее - и че може да пее (а това е безспорно) - е много нелепо!
    Разбирам склонността на Сандо да отрича всички неща от комунизма, и аз отричам по подобен начин, но тук той отива твърде далеч, и то по един безсмислен начин.
    Има други неща от комунизма, за които трябва да се пише - и Сандо пише за тях. И не бива - както тук е направил - да се отклонява в невярна посока!

    ОтговорИзтриване
  29. Мисля, че с текста си пак съм наранил нечии младежки еротични помисли от времето, когато Лили Иванова е запълвала ефира с глас и е представлявала нещо като комунистическа Лейди Гага, но от по-достъпните :-)))

    И за сетен път повтарям, господин Кабакчиев, че не отричам творчеството, ами институциите - бг.естрада, СБХ, СБП, СБЖ и т.н. Сама по себе си Лили Иванова не е творец, ами институция, за чиито интереси са били мобилизирани цели пълчища соц.творци.

    Кога ли най-после ще се научим да правим разлика между институция, автор и произведение?

    ОтговорИзтриване
  30. Ние явно говорим на различни езици. Изобщо не е вярно това твърдение на Сандо: "някогашните соц.звезди са се наложили по някакъв начин (налагането тогава определено ставаше с благословия от висша инстанция, а не с популярност)".
    Аз съм живял повече през социализма, отколкото след това. Знам много добре - бях непосредствен свидетел - какво представляваше поп-музиката, как се създаваше, кой я слушаше и т.н. Просто не е вярно, че тогава някаква зловеща комунистическа институция се е разпореждала и в поп-музиката, като е давала път на едни, а на други не е давала. Не е вярно, че такава институция е "измислила" Лили Иванова. Не може общите злини на комунизма да се пренасят и там, където просто изобщо не ги е имало. "Партията" понякога се намесваше в някои текстове на песни, като не даваше да се изпълняват, даваше квоти за повече българска и съветска музика и т.н., но все пак поп-музикантите имаха относително доста свобода (в сравнение с дурги).
    Лили Иванова е много добра певица, а когато една певица е добра никой - включително "партията" - не може изкуствено да я направи по-добра. И обратно - не знам за лош певец, когото "партията" да го е направила добър. Ако Сандо иска да каже, че Лили Иванова е лоша певица, това е отделен въпрос. Така мнението му ще се разминава и с моето, и с това на повечето тук, и с българската публика като цяло.
    Много е забавно и изказването на Сандо, че може да е засегнал някакви мои "младежки еротични помисли" към Лили Иванова. Аз не съм млад, но все пак по години тя може да ми е майка - винаги съм гледал на нея само като на певица, от друго поколение.
    Да не би неприязънта на Сандо към нея да е обусловена от факта, че тя може да му бъде баба? :-)))

    ОтговорИзтриване
  31. Ето, тук съм напълно съгласен с Вас, господин Кабакчиев, защото ние наистина говорим на различни езици. Освен това сме от различни поколения и с различни желания и надежди. Аз искам да се освободя от лепкавата паяжина на комунизма, а Вие сте готов на компромис - ако не с целия, то поне с част от режима и неговите производни. Защото хем Ви се иска да живеете в свободна страна, хем в същото време желаете и миналото някак си да се промени и да не е толкова жалко и унизително.
    Човек ако Ви се довери, ще си помисли, че никой никога не е определял в България какво трябва да се чете, слуша и гледа. Ако Ви повярваме, ще излезе, че и икономиката не е била планирана и че е съществувал свободен пазар на изкуството и свободно творчество, необременено от разните му там Съюзи-на-тия-ония и Комитети-за-това-онова. И може би и Сашо Сладура никога не е умирал в лагер? И бетонените ЖК, пионерската организация, доносниците, корекомите, "дефицитните" стоки и режимът на тока също са измислица? И корупцията в болниците също? И дългогодишното чакане за жилище, автомобил и телефон също? И Народният съд, колективизацията и национализацията също? И петилетките, пленумите и манифестациите също?

    Да, ама не - всичко това беше съвсем реално.

    И искате да кажете, че на фона на цялата тази мерзост българската естрада е останала непокъната и Лили Иванова е пробила благодарение на музикалните си дарби, а не на благословия "от горе"(наскоро май доказаха, че не знае да чете ноти и че пее на плейбек...)? Ще извинявате, но доводите Ви звучат наистина несериозно.

    И в крайна сметка именно тази разлика във възгледите е и основната причина обществото ни да се разцепи. Затова и се чупих в чужбина - така поне мога да се правя, че историческото безочие ми е смешно.

    ОтговорИзтриване
  32. Отговарям на Сандо.
    Миналото е "жалко и унизително" и комунистите определяха какво трябва да се чете, слуша и гледа. Но през последните години на комунизма режимът поразхлаби хватката. Факт е, че тогава по радиата звучаха Битълс, Ролингстоунс, Дийп Пърпъл. Аз помня времената, когато тези групи бяха на практика забранени.
    Естествено, че икономиката беше планирана, но съществуваше и относително свободен пазар на изкуството. Ако приемем, че не е съществувал, трябваше след 10.11. изведнъж да се появят страхотни музиканти, дотогава потискани от режима. Никой не е се появи. Който си можеше преди, продължи да си може, и който не можеше, продължи да си не може.
    Между другото, истината е, че корупция в болниците през комунизма почти нямаше, докато днес тя е широко разпространена. Знам това прекрасно, защото жена ми, с която живея непрекъснато от 1979 г. досега, оттогава е лекар, сега и шеф на клиника.
    Не схващам Лили Иванова като "пробила". Тя просто е една много успяла певица. Никой не може да накара хората да харесат една певица, включително "Партията". Що се отнася до формална музикална подготовка, няма нищо ново в това, страхотни певци да я нямат. Да давам ли примери с гениални певци и музиканти в поп и рок жанра, които не само нямат образование (или имат малко), но са били и много проблемни, включително от психична гледна точка. Да не говорим, че някои и в затвора попребиваваха (справедливо). Но това не ги прави лоши музиканти. Така че и клюките за брака на Лили Иванова с Таков няма как да я направят лоша певица. Още повече, че тя се разведе, а пък той и в затвора попребивава.

    ОтговорИзтриване
  33. И пак ще се съглася с Вас - "който си можеше преди, продължи да си може, и който не можеше, продължи да си не може", което аз лично го интерпретирам като "който си беше добре преди, си остана добре и след", защото на всички нива положението остана непроменено и какво по-добро доказателство за лъже-революцията от фамозния плакат "Времето е наше!", когато старите муцуни-конформисти изведнъж се озоваха начело на протестите срещу Партията-хранилница. Кажете как можеха да се появят нови изпълнители, след като статуквото остана непроменено?

    Идеята Ви всъщност е чудесна - които си бяха плужеци и ченгета ПРЕДИ, си останаха плужеци и ченгета и СЛЕД. А комуто така създалата се ситуация не се харесваше - марш в чужбина.

    Искрено се надявам за Вас, да Ви изнася, защото иначе спорът ни би бил безпредметен.

    Колкото до корупцията в болницата, доводи от рода на "жена ми знае", "вуйчо ми ми каза" и "от дядо си помня", не са релевантни. Аз корупцията в комунистическата болница съм я изстрадал с плътта на жената, която ми е дала живот и която си отиде съвсем млада година и половина преди края на комунизма, както впрочем и чрез баща ми, който страдаше от хронична болест и също си набавяше лекарства "с връзки". Така че с огромно удоволствие изпращам по дяволите същия този комунизъм барабар с тогавашните и сегашните номенклатурчици.

    ОтговорИзтриване
  34. Сандо, не бива да се обясняват неща от живота или смъртта с комунизма. И през комунизма си отиваха хора заради лекарски грешки (или, не дай, Боже, корупция), и сега си отиват. Това няма нищо общо с комунизма. Има морални лекари и неморални лекари - както и всякакви други хора, които са морални или неморални, просто защото са такива.
    Не може комунизмът да се обяснява и с Лили Иванова. Лили Иванова не е виновна, че е живяла през комунизма, нито, че е пяла (хубаво за едни, не толкова хубаво за други) - и със сигурност не е допринесла за неговото съществуване. Не е малко, че се обяви против него след падането му. Не може от една медицинска сестра да се иска кой знае какво във връзка с комунизма.
    Нека да се концентрираме върху безспорните неща за комунизма - а те не са малко. Сред тези неща не са поп-певците. Например днес свързан с комунизма е проблемът за БАН. В БАН продължават да работят комунистически функционери като Александър Лилов, Стоян Марков, Стоян Михайлов, Мръчков, Проданов и много други. Не е редно да се концентрираме върху една поп-певица, при положение, че държавата поддържа морално и материално, и все още плаща заплати - и то какви - на върховни комунистически функционери. Защо, по дяволите, не се протестира за това, а се намират "идеологически кусури" на ... Лили Иванова?
    Вярно, далеч не всеки разбира от БАН. Но би трябвало да се поинтересува ....

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар