ЗА КОГО ВИЕ КАБА ГАЙДАТА или как българската народна музика продължава да живее благодарение на чужденците



Снощи приятно се изненадах от нещо, свързано с България! Да, да, и това все още е възможно...


Става въпрос за музикалното предаване La boîte à musique по националния телевизионен канал France2, в което три певици (гъркиня, туркиня и французойка) пяха български народни песни. Направи ми впечатление сърдечното уважение на водещия и искрената любов на трите чужденки към българската музика и едновременно с това си дадох сметка колко натрапен, казионен и фалшив поглед имаме ние, българите, към собственото си културно наследство. В течение на годините не спряхме да сипем суперлативи, да се тупаме в гърдите и да се хвалим, че сме единствени и неповторими, че музиката ни е най-великата и прекрасната и т.н., а в същото време я убихме без да ни мигне окото. Защото в наши дни народната музика се е превърнала в забавление за самотни бабички, в закърнял жанр без развитие – едни и същи медии излъчват едни и същи изпълнители, пеещи едни и същи песни по един и същи начин. А за капак на всичко създадохме и онова долнопробно псевдо производно на родния ни фолклор с варварското име „чалга”, под чиито ритми алкохолизираният плебс тресе гюбеци и се радва на вековечната си мизерия. Убихме музиката си така, както убихме и историята си с фалшиви крепости от рода на Царевец, държавата си с фалшиви политици, и вярата си с фалшиви пророци. Жалко!


Уважението към музиката ни е същото като уважението към нашите предци – погледнете буренясалите им гробове и ще разберете какво имам предвид. Замислете се и колко народни песни всеки от нас би могъл да изпее от край до край. Именно затова радостта на трите чужденки, изпълняващи нашите народни песни ми вдъхна вяра в бъдещето – ако не у нас, то поне в нечии други сърца автентичната българска музика ще продължи да живее, защото тя наистина е красива и истинска.



Видеото е откъс от споменатата по-горе емисия, а до следващия петък можете да гледате цялото предаване на сайта на France2 http://programmes.france2.fr/la-boite-a-musique/index.php?page=article&numsite=4010&id_rubrique=4022&id_article=11864

Коментари

  1. Не мисля,че си прав.Българската народна музика продължава да се слуша и в България. Аз съм лош певец, но в предишната ми работа при събирания съм пял и аз заедно с колегите.По мои наблюдения, когато има концерти салоните се пълнят.Друг е въпросът,че няма държавна политика по въпроса, но такава няма за нищо.Творчеството е огромно и е естествено, че не всички песни и мелодии ще се запомнят и оцелеят. Което е хубаво ще се запази.

    ОтговорИзтриване
  2. За съжаление мисля,че Сандо е прав.Да,народна музика все още се слуша,има и деца,които с удоволствие тренират хоро и ръченица.Но проблемът според мен,без да съм специалист,е,че самата представа за народната музика като текст,изпълнение,ритмика и атмосфера е тотално изкривена и опорочена.Ако обърнем на някой от музикалните канали,които претендират да излъчват народна музика,виждаме в повечето случаи "народни" певици с прекалено "палави" погледи, оркестър,облечен абсолютно неподходящо,а атмосферата е обикновено кръчмарска.Да не говорим,че в много от песните има опасно залитане към ориенталското ,та човек се чуди българска ли или турска музика слуша.Явно това е масовият вкус на българина,за когото псевдонародната музика е приятен фон между салатата и ракията в някоя механа.Има и добри предавания ,посветени на истинската народна музика,като "Иде нашенската музика" по БНТ,но тях малко хора ги знаят за разлика от телевизията със звучното наименование "Планета Фолк".

    Това опростачаване на музиката ни е страшно,защото тя е едно от малкото останали истински културни ценности на България.Всичко създадено през втората половина на 20 век в областта на изкуството и духовния живот- книги,музика - е белязано от сянката на социалистическия режим и за едни е стойностно,а за други - пълен боклук и пропаганда.Именно затова народната ни музика е като един "пристан",като нещо всеобщо утвърдено и обичано и носещо духа на България.Затова е толкова отчайващо,че тя се трансформира леко-полека в кючеци,играни от българите с такова майсторство,на което и съседите турци биха завидели.

    Иначе чест и почитания на френското предаване и на трите певици които пеят чудесно песни на един труден за тях език.Ето и линк към изпълнението на същата песен "Снощи сиденки кладохме" от българската народна певица Мита Стойчева:

    http://www.youtube.com/watch?v=4r-3-TQhop8

    ОтговорИзтриване
  3. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  4. Така е уви ... Преди време бях писal по тази тема, даже това ми беше един от първите постове в блога изобщо :) ... Уви, и архива от хиляди автентични записи на народни песни, за който става дума в него май вече не съществува, или поне не е на същия адрес. :(

    ОтговорИзтриване
  5. Изключвам напълно чалгата от полезрението, понеже нито е народна, нито е музика. Обаче и аз съм съгласна, че начинът, по който се представя народната музика никак не е привлекателен. Като дойде някой празник и телевизиите се надпреварват да дават разни бабички, дето уж пазели традициите, да месят баници и да се опитват да пеят. Като че ли не сме ходили на село. Аз поне не съм виждала такива на живо. А пеят толкова ужасно, че направо е отблъскващо.Подобно театралничене изобщо не е в услуга на традициите. Трябва да се намери друг подход.

    ОтговорИзтриване
  6. Времената се променят и представите за българското културно наследство - също.

    Кой да пази традиционната народна музика, ако самият народ не я пази? Традициите не се поддържат от държавата, а локално от човешките общности и оцеляват тогава, когато от тях има смисъл, когато има емоция и удовлетворение в тяхното практикуване.

    Не слушам чалга изобщо, с удоволствие слушам родопски и македонски песни понякога, но не мисля, че това е определящо за усещането да си българин.

    Българите все пак трябва да преминем в 21 век най-после.
    Последният мой близък, който пееше народни песни, е моят дядо, който си замина преди 15 години. Вместо него не запя никой от 4те му деца, нито един от 8те му внуци. Трябва ли да има виновен за това, трябва ли да обвиняваме себе си и изкуствено да стоим в миналото?

    Просто времената се променят и ние също. Ние, българите, трябва да се обединим като народ около по-съвременни ценности!

    ОтговорИзтриване
  7. Не е възможно нещо да живее без да се развива, както е например с класическите езици. Не може от десетилетия да се налага едно и също звучене и представяне на народната музика. Няма никакво развитие в текстовете, в оркестрацията, в гласовете. Сигурно ще ви прозвуча досадно и претенциозно, обаче според мен наложеният "държавен стандарт" с декорите и танцовите аранжировки на Филип Кутев продължава да съществува единствено благодарение на липсата на въображение и откровената простащина на родните културтрегери. Някога може да се е харесвало, но изглежда архаично и направо действа разхлабително. Не знам защо подобни изблици на соц.реализъм не се забелязват в другите култури - в цяла Латинска Америка хората си развиват местната музика, в Африка, в Азия, в Европа (келти, корсиканци, неаполитанци...) И никъде освен у нас (и евентуално у другите соц.изчадия) музиката не е институционализирана по изкуствен начин, никой не се опитва да й налага норма и да я превръща в бездушен и застинал истукан. И само при нас "народните" певици като Николина Чакракадъкова ще останат на власт, докато не се мумифицират. Но съм сигурен, че дори и от отвъдното ще ни заливат с допотопни песни, с дебилни текстове и столетни мелодии, защото тяхната наглост край няма. То бива консерватизъм, ама ако следвахме тяхната логика, сега все още щяхме да се пишем в стила и с езика на Паисий Хилендарски. Старите песни искрено ги обичам, но докъде ще я даокараме без ново творчество?

    ОтговорИзтриване
  8. В интерес на истината и тук се бяха появили интересни етно формации, като Исихия да речем...

    ОтговорИзтриване
  9. Съгласен съм, че матрицата е която пречи. Влудяващото налагано БДС буквално окепазява българското културно наследство. Отдолу пък има страховит дефицит на идентичност и всяха хиперболизация и завой вън от истинското се възприема на драго сърце. Не знам как ще реставрираме своята национална култура и възможно ли е изобщо.
    Радушният прием на групи като "Исихия" доказва, че ние имаме нужда от своята си музика. Защото нашата култура сме ние самите.

    ОтговорИзтриване
  10. За съжаление и Исихия не са съвсем "самородно" явление, те се появиха като дуплика на македонците от Анастасия (станали известни със саундтрака на "Преди дъжда", с който пък стана известен режисьорът Милчо Манчевски).
    "Заемките" са очевидни, бързото изчерпване на модела също.

    В интерес на истината, именно препарирането на народната музика в обработения й по модела Филип Кутев вид, т.е. споменатата вече матрица, допринесе за появата на чалгата - поради липсата на адекватно развитие на българската народна музика, отворената ниша беше лесно заета от сръбски, гръцки, ромски и други ориенталски шаблони.

    Чета обаче дискусията и откривам множество противоречия вътре в мненията. За да не допринеса още повече в тази посока, ще споделя само накратко убеждението ми, че положението не е чак толкова страшно и има немалко положителни знаци в отношението на съвременните млади хора в България (май вече не съм от тях, уви...). Някои нишки обаче са безвъзвратно прекъснати, може би и по съвсем обективни времеви причини.

    ОтговорИзтриване
  11. Здравейте отново! Получи се хубава дискусия и просто ме изкушава да се включа отново!

    Искам само да посоча още един пример от нережисирана по старо-социалистически начин песен, която се появи на Евровизия 2007 и ако не се лъжа, доста добре се класира. Песента "Вода" на Елица Тодорова и Стоян Янкулов. Надявам се и на вас да е харесала - според мен беше една чудесна съвременна интерпретация на българската народна песен. Жалко, че някак не успях да чуя други подобни песни от Стоян и Елица, които така да ме грабнат...

    ОтговорИзтриване
  12. Според мен тази музика се е родила от съществуващи обстоятелства-липса на други изразни средства плюс необходимостта фабулата да се пресъздаде достатъчно емоционално, с други думи тя, тази музика, е чисто изкуство, родено във и за своето време . Tя е гениална, омагьосваща, но не анонимна, не е народна-имала си е конкретни автори, които с течение на времето са забравени. Не знам защо, т.е. знам, но е дълга история, комунистите вкарваха понятието "народ" дори между две глътки бира, по този начин искаха да обезличат всяка индивидуалност за сметка на техните посредствени ченгета-"творци", още лутащи се в Париж.
    Едно радио от малко градче в Бретан, мисля че Лорион почти всеки ден има в плейлистата си едно от тези фантастични български музикални шедьоври-www.laradiodelamer.com

    ОтговорИзтриване
  13. Поли, напълно си права. Фолклорът трябва да се развива в унисон със съвременността. Сещам се за коя песен говориш - класирането в Евровизия едва ли е критерий за качество, но на мен песента ми беше симпатична.

    Хм, Hanko, знам за кои ченгета-творци говориш... Даже ги познавам лично и мога да потвърдя, че наистина са ченгета, но не и творци. А бретонците са весел и искрен народ и затова не се учудвам, че се интересуват и от българска музика.

    Belomore, със сигурност си противоречим за много неща, но едно е сигурно - за да е жива, музиката трябва да живее в хората и да се създава от тях. В противен случай българският фолклор ще се превърне в музеен експонат, миришещ на нафталин и интригуващ единствено разни занимаващи се с музейни експонати чичковци и лелички. Без развитие и ново творчество фолклорът ще се отдалечи от хората и съм напълно съгласен с теб, че в появилия се вакум ще се зародят чудовища, подобни на чалгата.

    Проблемът на фолклора се поставя на всички нива в обществото - няма никаква промяна от години насам. Малкото хубави неща от началото на прехода бяха тотално унищожени от динозаврите-реакционери от рода на Лили Иванова и прочие рожби на соца. В общество на номенклатурчици и изкуството е подчинено на номенклатура.

    ОтговорИзтриване
  14. Като чуя българска народна музика и най-вече циврещите и писукащи балкански гайди, обикновено получавам стомашни спазми.

    ОтговорИзтриване
  15. Така е, при някои деца коликите се задържат повечко време.
    Ще пораснеш, ще ти мине :)))

    ОтговорИзтриване
  16. Българският фолклор е умирающ! Ако "мъртъв" ви звучи прекалено силно - наречете го тогава коматозен, препариран, замразен... Представя се като едно статично животно, гримирано и лъснато за фестивали по света и у нас.

    Нито една от фолклорните области не ражда нова музика. С изключение на Пирин, където преди време се запя "Лиляно моме, Лиляно"... И една нелегално разпространявана песена на Румен Родопски за "помашкото племе на Балканите", но това е друга история.

    Последната народна песен в с.Черничево е създадена през 1945г., когато една майка оплакала сина си, загинал във Втората световна война.

    ОтговорИзтриване
  17. Надали последната, но една от последните български народни песни е песента за "славните фудбалери" Гунди и Котков, създадена след смъртта им в Македония.
    Тази песен е важна и показателна за наличието на определено общностно чувство и съпреживяване, каквито по-нататък вече не се забелязват - някъде тогава (началото на 70те) с икономическото развитие в Югославия настъпва и окончателният залез на предпоставките за по-масово българско съзнание там. След това повечето хора вече се вълнуват повече от Партизан и Цървена звезда (по-късно, разбира се, и от Вардар), а сръбският турбофолк набира решителна сила.

    А в България през 70те и 80те народни песни има, но вече единствено в градския хулигански фолклор, който музикално е съвсем друг жанр.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар