Радио Рок - The Boat That Rocked

Хайде, признайте си, и на вас ви се е случвало през годините на най-дивия пубертет да мечтаете, че сте непокорен водещ на пиратско радио, излъчващо само вашата любима музика и отправящо бунтарски послания към обществото, (не достатъчно) блудната младеж, политиците, баба Гинче на село и т.н.

Едно време беше комунизъм, по телевизията и радиото се въртяха емисии от рода на „С бъклица и дрян”, „Бразди”, „Песни и танци на народите”, „България – дела и документи”, „Шарено котле” и прочие скучнотии, родени в дълбокомислената и високочела глава на Партията. А ние, редовите парии, умирахме от досада и мечтаехме за свобода... Музиката ни беше апокрифна – в специализираните магазини продаваха „дългосвирещи плочи” на братя Аргирови, Лили Иванова и Бисер Киров, но не и на великите рок групи. Та затова ни се налагаше да издирваме с месеци, да си разменяме, а понякога и да се снабдяваме нелегално както със старите, така и с последните творби на „западните” изпълнители.

Спомням си как на Битака разни самоотвержени метъли продаваха презаписаните касети – понякога дълбоко скрити от милицията... направо в гащите... Тайно се продаваха и плакати, значки, та дори и отделни странички на списания, посветени на далечните ни във всяко отношение рок-любимци.

Дочакахме демокрацията, дочакахме свободата, но за жалост тогава пък изчезна музиката. И така, мечтаните нелегални радиостанции станаха безсмислени, а потенциалните бунтари се превърнаха в най-обикновени алкохолици, невротични емигранти или писарушки, треперещи пред дебеловрати „собственици” на фирми и изразяващи комплекси в блогосферата. И сега са не само маргинални типове (пак!), но и лузъри без мечти.

Вчера гледах една чудесна английска комедия (Радио Рок - The Boat That Rocked), в която иде реч точно за пиратските радиостанции и за музиката на онази проспана от Източния блок епоха, когато британската рок-вълна помита света и променя живота на Западното общество. Ако си падате по дебелашки хумор, странни физиономии и великолепната и истинска музика от 60-те години (Ролинг Стоунс, Кинкс, Енимълс, Ху, Сърчърс, Джими Хендрикс, Крийм, Бийч Бойс, Ярбърдс, Холис...), тичайте да го видите и в миг ще се върнете към мечтите на пъпчивия пубер-бунтар от нероденото поколение, който може би все още припява с мутиращ глас някъде дълбоко у вас!











Коментари

  1. Да напомня за съществуващите все пак младежки музикални предавания като "Пулсиращи ноти", "Музикална стълбица" и какво беше още. Там се въртяха световните денс парчета. Поне. Иначе като си спомня на какво случахме рок и умирам от смях. То шумът беше по-силен от жицата на китарите.Жалкото е, че в началото на 90те се появиха много добри радиа, които имаха предавания за алтернативен рок, метъл и др. нови течения, като не само пускаха да се въртят парчетата, ами разказваха за групите. После обаче чалгата ги сдъвка тотално. Сега има радиа за рок, обаче не струват, то всеки може да си пусне каквото му харесва, не е нужно да натрапват подборките си, дето се сменят на 1седмица.Вече изобщо не слушам радио. А този филм ще е интересно да се гледа, като пропълзи до БГ. Ако...

    ОтговорИзтриване
  2. Мисля, че филмът ще излезе по кината в Бг някъде през лятото. Трябва задължително да се гледа на голям екран, но не толкова заради картината, колкото заради звука на великанските парчета!

    Интересно е да се забележи, че в саундтрака няма нито една песен на Бийтълс - предполагам заради цената на авторските права, за която съм чувал, че е непосилна за нискобюджетните филми...

    Иначе, както се вижда и във филма, ценното в радиото са водещите - те създават атмосферата и поднасят музиката по подходящия начин.

    Помня радиостанциите от началото на 90-те, наистина си ги биваше. Тогава съществуваха и млади музиканти с интересни идеи, които обаче не успяха да се преборят със соц.динозаврите и надигащата се вълна на славитрифоновщината. И изчезнаха...

    ОтговорИзтриване
  3. Много ми е хубаво като се появяват чепати филми за тогава. Факт е, че радиостанциите Caroline или Luxemberg са се радвали на страхотна популярност, а рокаджиите са били в опозиция навсякъде. Всъщност музиката май се свършва всеки път щом се пакетира и стане trade mark. Магията естествено изчезва щом изпълзят търговците и изтипосаните интелектуалци. Или сатрапите. За щастие магията е авторско право на една друга инстанция, Мосю Саркози.
    Колкото до факта, че най-невероятно Бийтълс се оказаха любима група на Путин и Първанов, той вероятно може да се обясни с особеното отношение, което респективно КГБ и ДС имаха към ливърпулските момчета.
    А ние, бяхме си шепа народ и сега сме си толкова. Нищо, че по улиците бумтят скъпи мотори и имаме рокаджия президент. Нищо, че има десетки официални радиостанции, които мелят рока на клише и продават тоалетна хартия. Рокът е черна станция и така ще си остане.

    ОтговорИзтриване
  4. Хе, аз съм по-малка, но и в моята глава се въртяха мечти за радиостанция :) Колко много ми се искаше... То май допреди да станат масови компютрите в България, все си беше трудно да си намираш музиката, която ти харесва. И все е имало проблем с радиостанциите, та чак до наши дни.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар