ЗА ТРАНСЛИТЕРАЦИЯТА НА КОРУПЦИЯТА


Не знам от какви фобии страдат многоуважаемите читатели на моя блог, но лично аз направо се побърквам при мисълта за... корупция! Представете си колко глупав, жалък, нагъл и вреден може да е човек, за си представи, че е тарикатско да краде от парите, предназначени за него самия, за децата му, за обществото... При всяка една от редките ми срещи с родната администрация неизбежно се натъквам на безочието на цели армии от егоисти, опитващи се да ме направят и мен на маймуна. Затова и ще разкажа за някои от премеждията си с надеждата, че един ден всички ще прихванат от моята фобия.



Получи се недоразумение – след дълга и изтощителна схватка езиковедите на републиката стигнаха до принципно споразумение относно изписването на названията с латински букви. Така се озовах с новоизмислени имена върху българските си документи, чийто правопис въобще не съвпадаше с чуждите ми такива (Alexander се беше превърнал в Aleksandar - ходи след това да обясняваш, че става въпрос за едно и също лице). И затова реших при първи удобен случай да отделя един ден от отпуската си в родината за деловодство и поправка на транслитерацията.


След кратка обиколка из институциите успях да се справя с паспорта и личната карта, но при свидетелството за правоуправление се сблъсках с костелив орех под формата на пищна блондинка. Сградата на КАТ в окръжния град *** беше доста порутена. Влязох вътре и лесно намерих нужното гише, което се оказа затворено. Казах на съпругата си и придружаващото ни приятелско семейство да се поразходят, а аз стоически поех караула пред заветното бюро.


С неудобство отбелязaх, че творец от каменната ера е издялкал в стената пояснителна бележка, според която секретарката на КАТ е световнопризнат специалист по френска любов. Махвам с досада и продължавам да чакам.


Дойде млад човек, окичен с верижки и облечен в шарени дрехи в крещящи краски като същински африкански вожд, – “Дека е момата?”, “Не знам, отвръщам, трябваше да е отворила вече...” Младият повтаря на глас гореупоменатите надписи относно секретарката.

Някакъв плешив униформен влезе в бюрото без да почука. – значи все пак имаше някой вътре.

След още десетина минути паянтовото гише се отваря със стържещ звук. Мрачната чакалня-коридор се изпълва с миризма на кафе и парфюм. Униформеният беше полегнал на някакво канапе. Обяснявам на един дъх проблема си – няма страшно, кай, трябва само да подам молби там и там, а след това да се върна пак тук с разписка, фактура и напечатан при еди-коя си машинописка формуляр.


Цялата работа отне още един час и ми струва съвсем малко пари, а документите щяха да станат готови след около месец. Тогава вече бях заминал отново за чужбина, та затова изпратих тъщата – динамична и борбена жена, способна да се оправи във всякакви ситуации. И така, тъщата отиде - от мое име и със съответното пълномощно – да вземе документите ми от КАТ. За жалост нищо не било готово. Секретарката пояснила, че не съм минал медицински преглед, за който били забравили да ми споменат, но че някакъв доктор еди-къде си можел да тури един печат срещу съответната сума и без да ме преглежда.


Спомних си, че над гишето на фамозната секретарка се мъдреше огромен плакат “Не на корупцията!”...


Тъщата успяла да се пребори с новоизникналите препятствия и не платила нито лев за нищо, но усилията (изгубено време, транспорт, телефони, караници, нерви, преговори, кафета и т.н.) със сигурност са стрували много повече от една нормална дневна надница. Не вярвам някой да е спечелил нещо от цялата история...


Нищо, важното е, че транслитерирах живота си!
...

Коментари

  1. Неприятна история.Всеки път, когато се налага да посетя държавно учреждение ми трябва предварителна психологична подготовка. Лично аз досега не съм дал нищо, но това ми струва време и нерви. До такава степен сме свикнали с нещата, че когато при последното ми посещение в МВР, една млада жена просто си свърши работата с усмивка, бях толкова изненадан,че и посветих постинг.

    ОтговорИзтриване
  2. Това всъщност е и най-забавната от всичките ми истории с бг-бюрокрация. В останалите случаи не се измъквам съвсем невредим.

    Бих се радвал хората да разказват по-честичко за корупцията, защото по някога е достатъчно да се обсъди даден проблем, за да се намери някакакво разрешение.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар