ПРОЛЕТ ПУКНА! (КРАТКО ЛИРИЧЕСКО ОТКЛОНЕНИЕ И РАЗХОДКА В ПАРКА)

















Отново е време за разходки, пикници, слънчеви бани и сладолед на клечка!
Най-важното в този жив и шарен сезон са цветята – отвсякъде се подават лалета, маргаритки, зюмбюли и всякакви други знайни и незнайни растителни видове, радващи окото и душата.

Във Франция градовете са класирани в зависимост от степента на озеленяване - най-високата оценка е четири цветчета. Конкуренцията е жестока, но това може само да ни радва. Защото е истинско удоволствие за данъкоплатеца да знае, че градската управа е похарчила държавните пари, за да му купи цветя!

Ако наминавате покрай Париж през пролетта и ако ви се разхожда в цветна градина с море от теменужки, отскочете до Венсен, замъка и намиращия се съвсем наблизо Parc floral de Paris. Със сигурност ще видите цветя и още един куп интересни неща. A propos, от 13 май до 30 август в църквата на замъка ще бъде организирана изложба на български икони.








































































































































И накрая, за да не си помислите след всички тези хвалби и прехласвания, че изпълнявам рекламна поръчка на кметството, ще завърша като лирическия герой на Вапцаров, който в стихотворението “Пролет” започва с вълшебен полет в ефира, а накрая стъпва на земята, където – под претекст, че е топличко и приятно - пак се стига до пожелания за кървища, барикади и други форми на саморазправа. Така е в живота – красотата и изяществото на природата биха останали незабелязани, ако я нямаше и грозотията на човешката мизерия.

Само на няколко крачки от Parc floral de Paris, сред храсталаците и горичките на Венсенския лес, неподготвеният турист неизменно попада на картонени убежища, палатки и цели лагери, в които живеят хора. През топлите месеци бездомниците може би се чувстват като на поход сред природата, но през зимата често има смъртни случаи. Така тази година загинаха двама души.

Палатките обикновено се раздават безплатно от различни хуманитарни асоциации (Децата на Дон Кихот, Емаюс...), а в тях живеят най-вече клошари, нелегални имигранти и гастербайтери от източна Европа.

За да се направи един свят, трябва от всичко по малко. Само за мизерията не съм сигурен, че някому е нужна.

























P.S. Надявам се, че свободният коментар на стихотворението на Н.Й.Вапцаров не е приет на сериозно :-)))

Коментари

  1. Това за оценяването и състезанието между градовете за повече цветя ми изглежда супер идея.
    Иначе си мисля, дали сред тези хора с палатките няма такива, който доброволно жиевят там. Е, през зимата е студено, но през останалото време ме велече идеята да живея в палатка в гората. Някак си повече ме влече пред живота в панелка.
    Та въпроса ми е: всеки ли може да заживее там или се иска разрешение от общината например? Че нали и фрийган си падам...

    ОтговорИзтриване
  2. Абсолютно си прав - няма нищо по-пагубно за човешката свобода от панелните складове.

    Прав си и за това, че повечето клошари живеят на улицата, защото сами са решили да "излязат" от обществото. Преди време всички тези хора се подвизаваха из Париж, а им раздадоха палатките, за да ги направят "по-видими" за минувачите - така чрез огромния брой палатки, набиващи се на очи, гражданите си дадоха сметка за истинските размери на мизерията.

    Полицията обаче реши, че подобна ситуация би била вредна за имиджа на френската столица и затова изтласка бездомниците към периферията на града - Венсен, Булонския лес и т.н.

    Мисля, че не трябва никакво разрешение за бивакуване в гората :-))) Но също така съм убеден, че скоро полицията ще предприеме нещо, въпреки че обикновените френски граждани по принцип са изключително толерантни към бездомниците.

    И накрая завършвам с едно много важно уточнение. Всеки един от френските клошари има право на минимален месечен доход, както и на допълнителна помощ за наем (ако реши да си търси жилище...). Освен това на определени места се раздава безплатна храна за бедни.

    Понякога си казвам, че този вид мизерия не е страшна, защото е желана.

    ОтговорИзтриване
  3. Сандо, много ме радват вашите писания и картинки, благодаря.

    Бих искала да използвам снимката с игличините като илюстрация в една своя лекция, може ли?

    ОтговорИзтриване
  4. @ Светла : Можеш да използваш снимката с игличините, само дето не знам за коя става дума :-) Ако искаш, мога да ти изпратя по-добър вариант, защото снимката в блога е с намалено качество.

    ОтговорИзтриване
  5. Много благодаря, Сандо. Снимката е първата в тази публикация
    http://1.bp.blogspot.com/_yGcVJq-k0s0/Sd0WnqOL3MI/AAAAAAAAATY/hkR61P_GLs8/s1600-h/fleur2.JPG
    И качеството й е повече от достатъчно.
    :-)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар