РАЗХОДКА В БОСТЪН


Пристигнахме в Америка няколко часа по-рано от предвиденото. Всъщност минахме границата в... Ирландия – на летището в Шанън. Оказа се, че американските имиграционни служби проверяват пътуващите още преди да са стигнали до САЩ. И затова самолетът от Дъблин се приземи пак на ирландска земя преди да поеме отново – и този път за щастие без спирка – през океана и чак до страната на чичо Сам.


Това беше и първата ми среща с мерките за сигурност, приети след атенатите от 11 септември 2001. Беше ми се вече случвало да търпя критика заради забравена в ръчния багаж бутилчица вода или нокторезачка, а сега комай щеше да е по-сериозно.


Провериха ни един по един, разпитаха ни кой какъв е, какво работим, защо отиваме в Щатите и т.н. Признавам, че в началото гледах с недоумение и леко подигравателно на подобен тип разпити, очаквайки да ме зарадват с наивни въпроси от рода на „познавате ли лицето Осама Бин Ладен”, „участвал ли сте в атентати и други пъклени мероприятия”, „одобрявате ли масовото изтребление на мирни граждани” и прочие, но в крайна сметка самият аз се почувствах глупак, когато госпожата насреща откри в базата данни бащиното ми име - при положение, че по разбираеми причини не пътувам с български паспорт, ами с чужд, в който няма и помен от бащино име. Но нали съм бил пионерче и съм играл на карти с Big Brother, та затова не се уплаших особено, ами си спомних за Алеко Константинов и за неговия разговор с представител на американските власти. Единственото ми притеснение беше свързано с наличието на кутия кюфтета в ръчния багаж, а на някаква табелка изрично беше написано, че храните и напитките са забранени...


След това ни качиха пак на същия самолет и пътуването продължи.

По времето на Щастливеца имиграционните агенти са били доста по-зле осведомени и направо не са знаели за съществуването на българската държавица. Освен това тогава хората са пътували през океана с параходи, което им е коствало цяла седмица клатушкане и морска болест сред водната пустош. В наши дни пътешествието е лишено от всякаква романтика и човек не може да почувства някогашната саможертва на поклонението пред срещата с Новия свят и Американската мечта. За седем часа пасажерът няма време да се занимава с кой знае какво, но не може и да се отегчи дотолкова, че да побеснее и да го удари на поезия или нумизматика. Така че след едно хапване, лека дрямка, две-три серии от англо-саксонски комедии и няколко напитки самолетът вече ви е завел от другата страна на планетата.


Приземихме се в Бостън (столица на щата Масачусетс) в ранния следобед. Валеше дъжд и беше студено точно като в Европа, но въпреки това всичко изглеждаше съвсем различно. Първото се впечатлих от огромните и гордо развяващите се американски знамена. След това обърнах внимание и на хората – сякаш по бавни и спокойни, не се притесняват да те погледнат в очите и дори да се усмихнат. Забелязах също, че и бензинът мирише като че ли по-силно от западноевропейския и по-слабо от българския.



До центъра на града се ходи (ако искате да видите как живеят местните жители, как се придвижват с градския транспорт и най-вече ако не ви се дават пари за такси) с бостънското метро, за което трябва да се отбележи, че е най-старото в САЩ.

Настанихме се в хотела и веднага тръгнахме на разходка. Бостън е модерен град с наскоро престроена пътна мрежа, която е позволила на центъра да се отърве от нескончаемите задръствания и замърсения въздух. И както в повечето големи американски градове в средата стърчат грамадни небостъргачи с различна архитектура, създаващи впечатление за овладян хаос и демонстриращи икономическа мощ и прогрес.



Бостън е пионер сред американските градове. Основан е през 1630-та година от банда пуритани, дошли в Новия свят, за да си пуританстват и гонят вещици на спокойствие, защото в старата Англия хората се отнасяли с подозрение към духовния фанатизъм и даже се опитвали да ограничават религиозните им права. По-късно бостънци продължили да се доказват като свободолюбиви и бунтовни люде – оттук започва и войната за независимост.
Бързам да успокоя тези от вас, които считат САЩ за млада страна без история, че там има доста неща за разглеждане. Специално в Бостън можете да направите една разходка от няколко часа по историческия маршрут, отбелязващ важни моменти от американската история. Освен това хората разполагат с чудесен музей на изящните изкуства, както и с още няколко чудесни музея (музея Гарднър например), а ако и това не ви стига, отидете да проверите в легендарния бар „Наздраве” дали наистина, както се казва в песничката, „всеки знае името ви” и се почувствайте като героите от едноименния бостънски сериал.





Много рок звезди също са родени в региона – Aerosmith, Extreme, Boston (за тази банда сигурно вече се бяхте сетили), The Cars, The Pixies… Но най-голямото богатство на Масачусетс, Щатите и до известна степен на света е една огромна фабрика за... мозъци. Става въпрос, разбира се, за бостънското предградие Кеймбридж, където се намират Харвард и M.I.T. (Масачусетски Технологичен Институт), благодарение на които САЩ държат лостовете на световната история.






Вече не ми се учи, но все пак реших да отскоча до известните висши учебни заведения – белкем прихвана и аз нещо от онзи дух, дарил човечеството с над 40 нобелисти, а САЩ с 8 президента. До Кеймбридж (кръстено така по аналогия с английския Кеймбридж) се стига за десет минути с метрото от Бостън. Всичко е направено красиво, умерено, с вкус, студентите се движат на приливи и отливи според лекциите – усмихнати и симпатични млади хора, облечени... по студентски. А аз очаквах всички да са в смокинг или фрак и да ходят на лекции с хеликоптер.





Разходката из Харвард не ме направи по-умен, но затова пък станах по-предпазлив, защото някакво проклето републиканско куче ме гризна по прасеца докато снимах щанд, посветен на Барак Обама.

Освен да се бие с кучета, човек може също така да отиде малко из Бостън на шопинг, защото се оказа, че там дрехите не са обложени с данъци. Няколко дни по-късно обаче бяхме в Ню Йорк, където установихме, че цените са горе-долу същите въпреки наличието на данъци. Очудващото в големите магазини беше липсата на клиенти... Не знам дали се дължи на „кризата”, обаче в бостънския магазин от веригата Мейси (нещо като гигантски ЦУМ) имаше повече касиерки, отколкото клиенти.

В заключение ще кажа, че първите ми стъпки на американска земя бяха изпълнени с емоции и интересни открития, а измежду най-странните и загадъчните сред тях със сигурност беше американската храна. Всичко в Америка е внесено от чужбина, като след това обезателно е поамериканчено, а храната в повечето случаи е подобие на европейска кухня, но в специална версия за надебеляване. Така например във всяка една манджа е добавена сметана, или някакъв невероятно калоричен сос, или нещо друго – пържено и мазно, и количествата са такива, че човек наистина трябва да е маниак на тема „не бива да се хвърля”, за да си изяде всичко докрай. Като изключим гастрономическата страна на пътешествието, всичко мина чудесно и с удоволствие установих, че и САЩ са прекрасна страна с хубави хора – както всички останали.


Рано сутринта след втората нощувка в Бостън взехме самолета за Бъфало, а оттам запрашихме за Ниагара.

Коментари

  1. Бостън е интересен град. Интересно ми стана, че казваш, че хората гледали в очите - всъщност от всички американски градове там най-малко го правят, но явно все пак по-често отколкото в Европа.

    Харвард има приятен кампус. Но трябва да се знае, че във всеки либерален кампус се крият републикански кучета, които хапят (те дават парите :) ). Кампусът на MIT ако не си разгледал, малко губиш. С изключение на сградата на Франк Гери, всичко останало е бетонна грозотия. Студентите са изнервени и вечно-бързащи- емоционална противоположност на Харвард.

    А американските гранични власти - за тях романи могат да се напишат. Не случайно се казват "имиграционни" - живеят с чувството, че всеки посетител и всъщност всеки човек на тази земя иска да емигрира в Америка.

    Интересна страна, интересни хора и порядки, мазна храна. Винаги е хубаво да я видиш през погледа на турист, особено когато разказът е така приятно написан :) Чакам с нетърпение следващите разкази.

    ОтговорИзтриване
  2. Благодарско за окуражителните слова! При първа възможност ще разкажа и за останалата част от американското си пътешествие.

    ОтговорИзтриване
  3. Абе за храната - аз имам по-друг поглед, може би защото си падам малко чревоугодник. Но най-добрата храна, която някога съм яла, е била в САЩ. Има разнообразие, можеш да си намериш почти всичко. :)

    ОтговорИзтриване
  4. Здрасти, може ли да кача този пътепис на patepis.com (линка в името ми) – напиши ми моля мейлче на stojstcho@яху.ком

    ОтговорИзтриване
  5. Подркепям мнението на този (по-точно тази), който е казал,че най-вкусната храна, която е ял е била в САЩ и мога да добава, че там можеш да намериш не почти всичко, а абсолютно всичко- миналото лято ядох една от най-вкусните български баници със сирене, която приготвих изцяло с продукти, купени в щата Масачузетс! Така че стига с тия клишета, че храната в САЩ е гадна- в която и да е държава, ако си купиш готова храна от вън е твърде вероятно да не е много вкусна и здравословна, но магазините за хранителни стоки в САЩ са пълни качествени продукти за всеки вкус!

    ОтговорИзтриване
  6. Е, съгласен съм, че собственоръчно приготвената баница е еднакво сладка и в Бостън, и във Владивосток! Освен това не поставям ни най-малко баничарските способности на уважаемите читатели под въпрос, нито пък се съмнявам в наличието на богат избор от продукти в американската търговска мрежа :-)
    В същото време обаче отново ще потвърдя становището си относно калоричността на американската кухня и дори съм готов да се обзаложа, че в САЩ има поне три пъти повече хора, страдащи от затлъстяване, отколкото, да речем, във Франция или Италия, където кухнята е чудесна и хората обичат да си похапват.

    Иначе за вкуса на националните ястия нямам претенции, защото това си е въпрос на лично предпочитание :-) Аз например обожавам смрадливи сирена в последен стадий на разлагане, които за много мои познати (дори и французи) просто не стават за ядене.

    Добър апетит!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар