ДЪРЖАВАТА - БЕЗ МАСКА И БЕЗ ГРИМ...


Миналата неделя вестник
Le Monde публикува статия, в която авторът Франсоа Фризон-Рош (изследовател в Центъра за административни науки към университета Париж-II, където е учел и Мартин Борилски) назовава поименно призраците на българското общество – номенклатура, престъпност, овчедушие, пасивност, безнравствена държавност... Журналистът описва ясно и категорично тревожните явления, сякаш за да покаже на самозабравилите се велможи, че на Запад хората не „пасат трева”, ами водят редовни бележки за ставащото в България. Защото ние, в ролята си на вечна жертва, успокояваме съвестта си с късопаметност, докато в истинските демокрации народите са научени да се борят за правата и свободите си.

Превеждам и препечатвам
статията с огромно задоволство, защото само преди няколко дни в миналия си пост написах две-три размишления именно за същата тази престъпна същност на българската държава, която тревожи и кара дори и традиционно егоистично настроените Велики сили да реагират. А самият факт, че Франция е родината на журнализма и вестник “Монд” е една от най-уважаваните медии в света, говори достатъчно за погледа на трезвомислещите наблюдатели към нас.

Съдете сами:



БЪЛГАРСКАТА ИЗМАМА?



Двадесет години след края на комунистическия режим и две години след приемането й в Европейския съюз България не оправдава очакванията на партньорите си. След скорошното замразяване на присъединителните фондове заради опити за измама, състоянието на съдебната й система безспокои до такава степен, че някои страни-членки повдигат въпроса за прилагане на защитната клауза съобразно чл. 38 от Договора за присъединяване. В продължение на много години правораздаването, основа на всяка една демокрация, е подкопавано от пълзящата криминализация на държавата и от корупцията. Илюстрация за това е последният пример с така нареченото "дело Борилски".


Мартин Борилски е млад 24 годишен българин, който следва четвърта година право в Париж. През юли 2000 година той е убит с 93 удара с нож. Независимо от научните доказателства, събрани от френската полиция, и предадени на българското правосъдие, предполагаемите убийци, двама успели да избягат от Франция българи, са оправдани с решение на апелационния съд. Въпреки че френските власти изразиха силен интерес към делото (френският посланик присъстваше на първия съдебен процес в Шумен, а министърът на правосъдието обсъди въпроса с българския си колега), съдебното решение след деветгодишна процедура говори за извратено, подкупно и гнило правосъдие.


Единият от обвиняемите, Георги Ж, е син на бивш шеф на следствената служба, преквалифицирал се в особено влиятелен „бизнес адвокат” в най-големия крайморски град. Без съмнение тази „присъда” е несправедлива. Дали пък не е придобита чрез корупция? Или чрез заплаха? В отговор на „недоумението” на френския посланик, българският министър на правосъдието заяви по телевизията, че съдебната власт е „независима”. В същото време трябва да отбележим, че пълната безнаказаност, на която се радват някои хора благодарение на политически познанства или на богатството си, е една местна особеност.


От много години насам на Балканите и в частност в България се наблюдава криминализация на държавата. А това явление е по-опасно дори от проявите на икономическа престъпност и корупция, които ЕС с право осъжда. След падането на комунистическата „партия-държава”, държавната машина - администрация, съдебна система и полиция – не успя да придобие необходимите умения, за да изпълнява задълженията си за „добро управление”. Поради липса на политическа воля и на резерв от квалифицирани кадри новите институционални органи бяха „създадени” с цел да служат на определени групировки за по-лесно натрупване на максимално количество капитали. Тук са засегнати не само парламентът, правителството, президентът на републиката, общините, прокуратурата, висшите съдебни инстанции и полицията, но и политическите партии и медиите.


Бяха публикувани и непълни списъци с имена на хора, заемащи понастоящем отговорни постове във всички сектори, а в миналото работили или сътрудничили с комунистическия режим. Някои от бившите висши номенклатурчици, преквалифицирани в „бизнесмени” гравитират също особено успешно около властта. България е малка страна, чийто „елит” е ограничен и на всяко ниво всички се познават. Затова биографията на всеки може да бъде лесно възстановена.


Един бивш американски посланик в София обяснява иронично, че „проблемът с българската организирана престъпност се състои в това, че е прекалено организирана”. В случая се намеква, че има връзка между бившата Държавна сигурност, закрита в началото на прехода, и основните ръководители на „икономическите групировки” (чиито капитали според озадачените западните експерти са с особено съмнителен произход).


В България съществуват два вида организирана престъпност. Първият е съставен и ръководен от дребни гангстери и разнородни трафиканти, докато вторият е на по-високите етажи и се ръководи от обучени хора, добре информирани за най-доходоносните далавери и разполагащи със солидни връзки в страните от бившия соц.лагер. Първата група често бива наемана от втората за вършене на черна работа.

И всяка от тях разполага със собствени кланове, със специализиран сектор на действие, с географско разположение, с кодове, като често се случва вълците да се изядат едни-други. Най-лошото обаче е, че за две десетилетия елитът на комунистическата номенклатура успя да направи представителите на политическата власт напълно зависими – при нужда може да ги повлияе така, че законодателството да е възможно най-удобно. Може също така да ги манипулира и даже да ги корумпира, за да печели време. Може и да поръчва убийства, за да се отърве от съперник, да сплаши околните му и да „пренареди картите”, както се случи през 1996-та година, когато бившият премиер Андрей Луканов бе застрелян пред дома си (защото без съмнение е бил прекалено добре информиран за разпръснатите в чужбина „финансовите средства” на комунистическата партия) или както през 2005-та бе застрелян насред София „банкерът” Емил Кюлев, близък приятел на сегашния президент на републиката. А тези, които се опитват да разлседват, са в най-добрия случай пребивани – като журналиста Огнян Стефанов.

Само преди няколко месеца пък Георги Стоев, издал няколко книги за мафията, бе застрелян насред тълпата на една автобусна спирка. Публикуването на книгата на немския разследващ журналист Юрген Рот, разкриваща структуриращите връзки на престъпната мрежа, успя все пак да разбули тайната. И въпреки секретността в подобни случаи, явлението бе добре разгадано. В България обаче след няколко дни скандалите затихват, завесата се спуска и беззаконието отново тържествува. Би било абсурдно и грешно да се каже, че всички български ръководни лица са корумпирани, но за сметка на това много от тях се страхуват. Когато държавата не функционира, законът е на страната на по-силния и в такъв случай, както казва една българска поговорка, „наведена глава сабя не я сече”...


Дали в така създалия се контекст българските власти – били те леви или десни, настоящи или бъдещи – биха могли да проявят поисканата от ЕС политическа воля? При сегашното положение отговорът е отрицателен. Как обаче ще се развият в такъв случай събитията? Ще направят, разбира се, обещания на ЕС и ще гласуват по-сложни закони, които или няма да бъдат приложени, или ще са лошо изпълнени. Няколко доказани корупционни афери ще бъдат изложени, за да отклонят вниманието на обществото, като например бившия директор на Топлофикация, уличен в кражба, който би трябвало скоро да бъде съден. По същия начин и няколко крадци на еврофондове, както и второразредни съдии ще послужат за предпазни бушони. Но остава все пак една надежда – България е в Европа, а освен това скоро ще има парламентарни избори.


За разлика от ставащото в западната част на континета, българското общество желае по-обширна намеса на ЕС. Наскоро публикуваният доклад на европейския комисар по въпросите на правосъдието и вътрешните работи Жак Баро би могъл да послужи за отправна точка и да предизвика електрошок преди изборите. Ако нищо не се направи, ако Европа не отговори на надеждите на обществото, обещанията на властите – приключващи мандата си със сетни сили – биха били счетени за измама.


Франсоа Фризон-Рош, неделя 15 февруари 2009

...



Коментари

  1. Благодаря, за превода на тази статия, надявам се да бъде прочетен от повче хора.

    ОтговорИзтриване
  2. Радвам се за превода, аз успях да пусна само първите два абзаца, защото видях статията в неделя, а точно тогава трябваше да гоня куп други задачи, нямащи нищо общо с компютъра и интернет. Наистина - държавата ни е показана без маска и без грим, такава, каквато си е, а не каквато я лустросват в изказванията си управляващите и коленопреклонните й медии...

    ОтговорИзтриване
  3. Със или без маска, няма кого да заблудим.

    ОтговорИзтриване
  4. Така ще е, докато толерираме комунистическия елит и неговата азиатщина от най - примитивен тип

    ОтговорИзтриване
  5. За статията и за куража на Сандо - благодаря!
    След подобно нещо, и то в Монд - какво остава на властта и послушните й слуги-журналисти?
    Мен обаче ме шокира и друго нещо - реакцията на четящите досега статията. Защо ли усещам в техните иначе честни думи едно стращно примирение...Те просто са притръпнали, а си личи, че повечето са съвсем млади хора. Страшно...А надеждата е,че все пак това се пише не къде да е, а в Монд. Знаете ли какво е това?
    Това е надежда!

    ОтговорИзтриване
  6. Привет и благодарности за превода.
    Изчаках съвсем съзнателно няколок дни с този коментар, тъй като ми се искаше първо да видя реакцията на другите. Реакция няма и това никак не ме учудва, тъй като статията е написана в страдателно мазохистичния стил, който се превърна в опиат за всички нас. Сиреч тези, на които ни е приятно да се мислим за някакви псевдо бунтуващи се интелигенти.
    Такива сме ние, такава ни е и държавата. Трогателното в случая е,че цивилизованите французи от "Монд" са решили да помислят и за нас. Много екстравагантно от тяхна страна, понеже французите никога не са се интересували нито от нас, нито от поляците. За тях е важно младото "Бужоле", линията "Мажино" и да продават виното си когато танковете на Гудериан пристигнат. А че ние вече 65 години се влачим в комунизъм им е все тая.

    ОтговорИзтриване
  7. Петре,
    Явно имате склонност към историята. И от прашните й страници търсите аналогии и лепите етикети. И в надменността си, допускате грешки. Ето една малка подробност – фактически тялото на Гудериан само присъства на френска земя. Командирът на танковата група фон Клайст го отстранява от командването на 19-ти корпус, така че Гудериан не участва в офанзивата. Германските военни символи при превземането на Франция са фон Рундщет, фон Майнщайн и Ромел, а танкистът е фон Клайст.
    Но, майната му на Гудериан и на нацитата. По-важното е, че се опитвате да принизите цяла една нация с неудчни подхвърляния за винени истории. С което няма да възвеличите нас - българите. Доста тъпо е да се класифицират нации, чрез аналогии. По-добре е да се посочват конкретни неща от съвремието, извършени от конкретни хора. Което е направил и Сандо, давайки ни поглед върху френската представа за случая Мартин Борилски. Все пак това убийство е извършено на френска територия. И французин информира французи.
    А, ако оставим нещата в ръцете на българските медии, такъв случай изобщо не се е случил.
    Очевидно такъв случай няма и за Вас. Няма убийство, няма ДНК експертизи, няма веществени доказателства. Има Божоле. И всичко е плод на съзнанието на някакъв френски журналист, помътено от изпитото Божоле (впрочем, Божолето не е кой знае какво вино).
    Бъдете по-добър към съгражданина си и по-коректен!
    Поздрави,
    Алеко

    ОтговорИзтриване
  8. Благодарности на Сандо за поредното много смислено послание (в случая чрез статията в "Монд") и за коментарите тук!
    Вестник "Дневник" без всякакво забавяне отрази статията:
    http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/02/15/675427_v_mond_bulgariia_produljava_da_razocharova/
    Разрази се огромна дискусия във форума след нея - и аз бях там, има си хас!
    Няма да се даваме на червените варвари!

    ОтговорИзтриване
  9. Привет, Алеко,
    опасявам се, че съм допуснал и други грешки - танковете не са на Гудериан, мисля, че са собственост на някой друг, но не съм се интересувал досега. Освен това не е момент да се прецизира топлата връзка между известни авторски права на Хайнц и подема на жирондинското винопроизводство.
    Надявам се "Монд" скоро да инициира превеждането на книгите на Георги Стоев на френски език, за да може френската представа за нас като убийци, уличници и всякакви други уроди да придобие и художественост.
    Голям сняг!

    ОтговорИзтриване
  10. Петър,
    танковете на Гудериан е клише. Вие го използвахте. Това, че посочвам какво е точното му място в тези исторически събития не е продиктувано от някаква моя маняшка пунктуалност. А за да покажа, че е клише. Както е клише и "страхливостта" на французите във ВСВ. И винената им меркантилност.
    Историческите аналогии са нещо особено хлъзгаво. Ако някой иска да покаже величието на военна Франция ще посочи Аустерлиц. И за конкретния случай ще бъде прав. Ама за конкретния. Ако някой иска да подчертае несправедливостта на френската съдебна система, ще посочи случая Драйфус. А може да се позове и на "Клетниците". Всичко може.
    Както може да се представи и статията в "Монд" за враждебност към България. Зависи от погледа. Вашият е национално обидчив, а моят е рационален. Дали "Монд" описва българското съдийско решение по случая Борилски или няма да го описва - случай има. Дали френският посланик в София ще присъства на делото или няма да присъства - съдийско решение, непризнаващо френските доказателства, има.
    Отношението на чужденци или равнодушието им не променя българската картина.
    Когато американците кацаха на Луната, българското МВР патриотично заглуши ТВ Београд. Това промени ли факта на кацането?
    Не виждам някакъв разум в това, че българският отговор на национално обидчивите е, че французите произвеждали вино. И калифорнийците произвеждат. И австралийците - тоже. И съвсем не по-лоши от френските. Въпрос на климат. Значи ли, че в ответ национално обидчивите французи трябва да се подиграят на граовската пърцуца. Такъв плод имат хората-такъв алкохол произвеждат.
    И всичките тези алкохолни изпарения нямат общо със скандала с делото по убийството на Борилски и съдебното решение.
    Ама нищо общо.
    С добри чувства,
    Алеко

    ОтговорИзтриване
  11. Алеко,
    не знам дали може погледът да е разумен или емпиричен. Аз обаче държа на моята субективност, тъй като някак дразнещо напоследък масово и вярно съвпадат. Ирационалната совалка на родното общо мнение доста често в разумните уж последни години ни е пращала в една или друга крайна чудатост. Затова предпочитам спонтанната невярност пред окончателния хор.
    Статията на "Монд" макар да е лампа не казва нищо непознато. Тя е писана за французи и обслужва тяхна необходимост от ужасни българи. Не вярвам в статии Copy/paste, особено такива, позовавщи се на Филип Рот etc. За случая с убитото момче не искам да говоря, не знам много. Единственото, което мога да кажа тук, е че съдът по презумпция се произнася от онова, което е законно, а не според това, което е.
    И изобщо, Алеко, сигурен съм, че може да говорим нататък и за битката при Славков и за другите клишета и неща дето ни правят наистина такива.
    Но, ние самите, не според давните книги или викащите справедливост.

    ОтговорИзтриване
  12. Петре,
    Нямам намерения да променям погледа ти. Съзнавам, че е нахално и невъзможно. Споделям само моя поглед. На всеки от нас влияе преживяното и натрупаното през годините. Много отдавна ми е правило силно впечатление, грижата на западни дипломати за граждани на тяхната страна. Спомням си случая Ентебе. При който немски остатъци от групата Бадер-Майнхов, съвместно с палестински терористи, отвлякоха пътнически самолет по линията Атина-Париж. Отвлеченият самолет кацна в Уганда. Няма да влизам в подробности. Направо към целта - терористите освободиха всичко, което не е евреин и задържаха като заложници само с еврейски произход. Еврейка, една от задържаните, е била британска гражданка. И представител на британското външно министерство излетя тутакси за съседната африканска държава на Уганда, за да е близо до събитията.
    Не идеализирам никога нещата. Подобен подход не е изолиран. А е традиция при западни държави. Подобен, за мен, е случая Борилски. Убийството е на френска територия. Разследването е от френски криминалисти. Всичко това ангажира и вкарва в сила подхода, за който пиша по-горе. За мен, това е причината за засиления френски интерес към случая. А не някаква антибългарска насоченост.

    Остани си такъв, какъвто си. С времето ще отпаднат и при теб крайностите. Те, между впрочем, са и малко при теб.
    Алеко

    ОтговорИзтриване
  13. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  14. Алеко,
    сещам се и аз,
    за Суецкия канал, за Лаос,за Папа Док и Франсоа, за коронацията на Бокаса в Банги, за Каледония... Но и аз скромно се надявам с времето крайностите да отминат.
    Поздрави.

    ОтговорИзтриване
  15. Ех,момчета, защо скачате като петлета? Та не усещате ли за какво иде реч - нещата в нашата иначе мила и родна страна са страшни,придобиват един наклон,от който няма спасение. Не го ли виждате това,ами се джавкате спортно? Не виждате ли, че в случая думи като "патриотизъм" нямат никакъв смисъл,просто ние се превръщаоме в губерния, където няма лично достойнство,няма човек,има само мафия и алчност...

    ОтговорИзтриване
  16. Именно по темата за държавата ви препоръчвам да видите статията "Русия ликвидира фалшива академия, наградила Борисов": http://www.dnevnik.bg/sviat/2009/02/20/678519_rusiia_likvidira_falshiva_akademiia_nagradila_borisov/
    Прочетете и коментарите! Аз там участвам с едно съобщение за една епохална наглост на така наречения премиер и така нареченото правителство (ще видите там за какво става дума) и цитирам точка шеста от Конституцията.

    Във връзка с това днес бях изключително приятно изненадан от един повече от блестящ коментар, съставен само от едно изречение!!! Позволявам си тук да го цитирам!

    Иванчо, Неутрално, № 80, 23:07, 20 фев, 2009!

    "Защо член 6-ти на Конституцията не е Първи?
    ---
    Конституцията, а именно член 6, който гласи:
    "(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
    (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние."

    Моя отговор можете да видите там, но това страхотно съобщение (състоящо се от кратък въпрос) на форумиста Иванчо ме накара да се разровя в три конституции - на САЩ, Франция и Германия.

    Първата започва с "Ние, хората на САЩ", френската започва (в преамбюла) с привързаността на хората на Франция към правата на човека! А най-интересна в това отношение е германската.

    Заглавието на първия раздел е "Основни права", член първи е "Защита на човешкото достойнство", а точка първа гласи: "Достойнството на човека е ненакърнимо"!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар