Давид срещу голия цар



Тук високопарните слова са ненужни, защото всеки човек е изпитвал онова чувство на тревога и еуфория, на любопитство и щастие, когато се изправя пред истинското изкуство. И не е нужно да говорим чужди езици или да притежаваме купища знания, за да усетим красотата и дързостта на твореца – достатъчно е да се докоснем по някакъв начин до творчеството му и ние самите ставаме част от него.

В началото на месеца отидохме със съпругата ми в Антверпен. Там се поклонихме на фламандските майстори, които извършват истинска революция в художествените изкуства, съпоставима с тази на флорентинските им колеги.

С огромно удоволствие бродихме из музеите сред стотиците и хиляди произведения на различни творци от различни страни и култури, събирани вещо и с любов през вековете от неуморни колекционери. Аз лично се впечатлих най-силно от картината на французина Жан Фуке „Богородица с Младенец, заобиколени от ангели”, която е сама по себе си отличен пример за непреходността на изкуството – представете си само, картината е нарисувана през XV век, а техниката и изразните средства са все така актуални и красноречиви.

В Белгия изкуството е на почит и всеки ценител ще намери тук нещичко, с което да задоволи вечния човешки глад за красота.

Тези дни изкуството отново тържествуваше в родината на Рубенс и Ван Дайк, защото чешкият творец Давид Черни успя с една проста алегория (България=клекало) да събуди духа на народа, както и да жегне самочувствието и да разтревожи съвестта на бандата самозабравили се български номенклатурчици, които успяха да опорочат абсолютно всичко покрай себе си. Досрамя ги до болка, защото детското впечатление на чеха им прозвуча като обвинение и така събуди у тях стария рефлекс да задушат свободния дух, провинил се в изкуство, да отрежат пръстите на цигуларя преди да го убият и да дадат трупа му на прасетата.

Само че този път номерът им няма да мине. Царят е гол и толкоз! И пеленачетата вече знаят за опропастените евро-фондове, за спрения газ, за измамите, убийствата и корупцията. Наглостта на новите български велможи стигна дотам, че тръгнаха на живот из чужбина, да правят шопинг по европейските столици и да разполагат с държавната собственост зад граница като със своя собствена. Започнаха да се изживяват като аристократи и не се свенят да си организират концерти в зала Олимпия – развеждат соц.изкуството като мечка и се гордеят с постиженията си, сякаш Берлинската стена все още съществува, а ние пак сме „шестнадесетата република”.

Време е вече да се омитат и справедливостта да възтържествува! За да се чуе истината обаче, ще ни трябват още няколко честни хора като Давид Черни, които умеят да превръщат демоните ни в произведения на изкуството.
Междувременно в главата ми се родиха още няколко идеи за композиции, които биха могли да представят страната ни (земен рай, но само за шепа сатрапи) пред света.

1. Картата на България с два пушещи ядрени реактора, забити до Козлодуй– като онези, дето Ковачки много държи да пусне отново, въпреки че това е в разрез с ангажиментите ни спрямо Европа.

2. Картата на България под формата на глава с 5 куршума в нея – като главите на загиналите при показни убийства, за които няма нито един осъден.

3. Картата на България под формата на купчина софийски боклук на сметището до Суходол.

4. Картата на България под формата на шарен хотел в стил „мутробарок”, построен в средата на национален парк.

5. Картата на България с величествения връх Мусала, а на него табелка „Собственост на н.в. плешив цар със средно образование”.

6. Картата на България, изобразяваща маската на Фантомас – като лифтираната физиономия на 70-годишна певица от близкото соц.минало или тази на млада фолк певица с две кофи силикон в сутиена.

7. Картата на България под формата на голо българско момиче– като стотиците български момичета, които се проституират зад витрините около Gare du Nord в Брюксел.

8. Картата на България под формата на протегната за милостиня ръка – като ръцете на българските просяци, които можете да срещнете във всички европейски градове.

9. Картата на България като празна касичка-прасенце - подобно на хазната, която трябваше да се напълни с евро-фондовете.

10. Картата на България като чертеж на магистрала, която никога няма да бъде построена.

11. Картата на България с пиявица и кърлеж вместо институции – като паразитите, които пият кръвта на народа вече 65 години...

И така нататък, и така нататък... Можем да изреждаме подобни идеи докато не заспим пред компютъра, а в съня си ще продължим да броим полицаи, подкупи и палки, парно и метро, медицински сестри и мутри, изсечени гори и съсипани исторически забележителности... И накрая изкуството ни ще е толкова богато, че ще засенчи и фламандците, и флорентинците, а произведенията ще запълнят музей, по-голям от Лувъра и Ермитажа взети заедно. И ние ще седим изпъчени на столчето в ъгъла на галерията и гордо, тупайки се в гърди, ще викаме : „Булгар! Булгар!” , а един добър чичко ще се приближава леко до нас и с усмивка на лице ще ни нахлузва усмирителната риза, повтаряйки тихо успокоителни думи за избавление, свобода и щастие. И така ще чакаме чудото, ще чакаме нещо да стане... Во Веки Веков, Амин!

P.S. Първата снимка е от Антверпен, а следващите две са от Брюксел.



Коментари

  1. Восток - дело тонкое, както обичат да казват таваришшите с усмивка под чекистки мустак.

    Всяко едно от предложенията ти щеше да е по-добро от кенефа на Чорни, пардон - Черни. За мен той просто прекрачи границите на добрия вкус и то единствено само спрямо нашия скромен кенеф, пардон - държавен фантом.
    Нито словашкият унгарски салам, нито полските поп-гейове, нито холандските минарета са сравними с остротата на сатирата спрямо България.
    Това е мое мнение, разбира се, а в подобни дела всяко мнение е субективно и необвързващо. Нарочно обаче проследих всички мнения от форума на стария враг на българщината BBC и там мнозинството от коментиралите конкретно българския кенеф бяха на мнение, че спрямо България границата на добрия вкус е прекрачена.

    Да уточним - границата на добрия вкус (за която веднага някой ще попита къде е и кой я прокарва - отговорът е: всеки за себе си и за всички) зависи от конкретиката на обстоятелствата. В случая обстоятелствата включват входа на сграда на Европейската комисия, а не галерия "Жиче хради" в една пряка до Старе место, след бирарията "Двете котки" или дори не музея за сървеменно изкуство Х в столицата У.

    Няма съмнение, че истеричността на реакцията на нашите власти подразни и показа също недотам добър вкус. Можеше да се задоволят с извинението като словаците, но пък, от друга страна, това нещо ще виси там доста време (6 месеца).

    Но аз не споделям мазохистичното удоволствие, което противопоставя на "Булгар, булгар" хорово изпълнение на "Не сме народ, а мърша".

    И понеже съм положително настроен човек, смятам, че без никой да иска и очаква, нещата си дойдоха точно на мястото с черния парцал, воал, фередже или каквото е - неволно, най-добрият символ на България си дойде на мястото.

    Черната дупка на Европа. Тъжна страна във вечен траур.
    Точно когато изтече чешкото председателство, ще изтече и сергейовото такова (уви, не и Гоцевото).
    Тогава черният воал в Брюксел ще падне, за тукашния въобще не съм сигурен, за съжаление.

    ОтговорИзтриване
  2. Прав си, Belomore, че всеки си има критерий за красиво и пошло и може би наистина е несправедливо единствено към нас да се отнасят с такава фекално-отделителна форма на презрение... Но защо да си кривим душата и да протестираме срещу нещо, което самите ние изричаме ежедневно по адрес на всичко ставащо в нашата страна? "България е кенефът на света, а Перник е неговата дупка" - това е любимата максима на моя приятел Радо - невероятен музикант, чийто талант му позволява да свири по английските фериботи, но не и да пробие в родината.

    Имаме много трески за дялане, имаме и достойнство, наистина, но нищо не може да оправдае цензурата, особено след всичките мъки и неволи на тоталитаризма. Изкуството е тук, за да тревожи и да дава нов тласък с нови идеи, истинската творба дразни, опитвайки да промени светоусещането ни, провокира и ни противопоставя на самите нас, така че в случая стереотипът на Черни е нашият собствен стереотип.

    Черни успя именно заради прекомерната реакция от българска страна. Ако го бяха игнорирали, сега скандалът вече щеше да е забравен. След всичко станало обаче произведението му ще живее още дълго и всички ще го свързват с гузната ни съвест.

    A propos, композицията на Черни ще остане само шест месеца в Брюксел, а може ли някой да ми каже кога изтича договорът на българските проститутки зад витрините? Или този на просяците? Защото аз лично се притеснявам много повече за тях, отколкото за произведението на някакъв екстравагантен чех. И, ако позволите да перефразирам малко Маркс, може би е време да разбием религиозното страхопочитание пред олтара на едно утопично национално съществувание и да се заемем със земните проблеми на конкретните хора. Преди да сме изчезнали като динозаврите.

    ОтговорИзтриване
  3. Много забавна работа се получи. Метнаха върху символичната България символичен черен воал, за да подчертаят, че страната ни е несимволично умряла. Едновременно с това всички прекрасно знаят, че под воала има... карта на България във вид на тоалетна. Резултат: вместо една - две алегории.

    ОтговорИзтриване
  4. Воалът е поставен може би, за да не привличат мухите :-))))

    ОтговорИзтриване
  5. На мен случая с инсталацията на Черни, не знам защо ми прилича на реакцията на шиитските ирански духовни водачи на романа на Рушди "Сатаниски строфи".
    Научихме се да строим едропанелни сгради, не не се научихме да мислим едропанелно :-)

    ОтговорИзтриване
  6. Я, Сашо, хе, хе... Аз не се обаждам по темата, а защото случайно ти попаднах на блога и се зарадвах.

    Един голям фен на Ten Years After и бивш и настоящ съгражданин на Пешо Иванчев

    ОтговорИзтриване
  7. Според скромното ми мнение, колажът на Чорни е толкова изкуство колкото и "Шоуто на Слави". Да изкараш някой лев като превръщаш във фетиш чуждото страдание, това естетско дело в случая преминава границата на еротичното и веселото. Само в България тъпанари като Черни и Слави могат да станат джедаи. Защото има мелодраматисти от тяхната черга, които да ги създадат.

    ОтговорИзтриване
  8. Ivancheff е прав безспорно в едно (другото е субективно) - именно мелодраматизмът като реакция, както против, така и в подкрепа, е излишен.
    Това, че едни лоши хора са реагирали по един начин срещу нещо блудкаво, не означава, че някой, бидейки противник на лошите хора, трябва автоматично да подкрепи блудкавостта, само защото дразни лошите.
    Това, че ние, българите, имаме (основателно) унищожително самомнение е вярно и е ОК. Но това не е основание за нищо, а още по-малко е критерий в преценката на външни явления каквито са Черни и инсталацията му. Унищожителното ни самомнение е по-добро отколкото другата крайност, която се опитват да ни внушат пишман-патриотите. Още Левски е призовал, "да с кажем, байно, кривиците" и т.н.
    Не споделям обаче мазохистичното удоволствие от ритуалния плач с късане на коси и ризи "Колко сме зле, добре, че са чужденците да ни (по)кажат истината право в очите, та да си знаем мястото".

    Българските проститутки са си български проститутки и толкоз. Има ги и сигурно още време ще ги има. Когато по немските магистрали в средата на 90те беше пълно с чешки, словашки и полски момичета, когато евтините порнофилми се снимаха (и снимат) на килограм в Унгария, означава ли това някакъв структуроопределящ знак за Чехия, Полша и Унгария, външната оценка и самочувствието на жителите им?

    И пак ще повторя - всеки анализ трябва да се прави с оглед конкретиката, а конкретиката в случая включва входа на сграда на ЕК и официална подкрепа от европейски институции. Всичко това поставя летвата на допустимото и добрия вкус на място, различно от общия случай на която и да било арт-инсталация.
    И тук вече, брутално-селективния подход към България вече сам по себе си е проблем, извън самите кенефните образ и символика.

    ОтговорИзтриване
  9. Моля за малко да оставите настрани "въпросите на изкуството" и да се насочите предимно към така наречената държава - всъщност една кочина (или кенеф, все тая)!

    Имам предвид следното. От вчера в Интернет страшно много хора са побеснели заради едно поредно корумпирано и повече от безобразно българско "съдебно решение"! Става дума за ЗВЕРСКО УБИЙСТВО НА БЪЛГАРИН, ИЗВЪРШЕНО ОТ БЪЛГАРИ ВЪВ ФРАНЦИЯ! Френските служби са си свършили работа и са заловили убийците! Но делото е трябвало да се гледа в България.

    И вече два пъти е издадена ОПРАВДАТЕЛНА ПРИСЪДА!!!!!!!

    Вземете отношение! Става дума за българи във Франция!!!

    Статия "Франция се възмути от оправдателна присъда по скандално дело", тук (вижте коментарите):

    http://dnevnik.bg/bulgaria/2009/01/22/619903_franciia_se_vuzmuti_ot_opravdatelna_prisuda_po

    ОтговорИзтриване
  10. Г-н Кабакчиев : Следя случая „Мартин Борилски” от 9 години и съм повече от потресен след поредната пародия на правосъдие.

    Belomore & Ivancheff : Какъв по-добър пример за „конкретика” можете да ми дадете от съдбата на Мартин Борилски? И защо според вас някой чужденец - налудничав чешки творец или френски дипломат – ще се почувства длъжен да се отнася към нас с уважение след подобна подигравка с всички общочовешки ценности?

    Произведението на Черни може да е блудкаво и всякакво, но това по никакъв начин не може да е претекст да се посяга на свободата на словото и на творческия дух като цяло. Защото в случая става дума именно за това – налага се цензура върху произведение, което никак даже не застрашава обществения ред. Колкото до моралната ни норма, щом сме способни да приемем, че е нормално стотици български жени – наши деца, майки, сестри - да бъдат принуждавани да се продават в Брюксел, и че е в реда на нещата млади момчета да биват убивани, а убийците им да са на свобода, то тогава все някак би трябвало да преглътнем и един-два кенефа на входа на сградата на ЕК, нали?

    Така че тук всякакви реторични упражнения са излишни – никой няма да ни дари с уважението, от което сме се лишили сами себе си, и никакви фалшиви ръкостискания, поклони, реверанси и теманета няма да ни помогнат да си възобновим погазеното човешко и национално достойнство. А пък налагаме ли си сами цензура на свободата на словото – тогава и Господ няма да може да ни помогне.

    ОтговорИзтриване
  11. На едно мнение сме в оценката по случая "Борилски", но не го приемам като аргумент в основната дискусия и е безсмислено да задълбавам защо, тъй като самата основна дискусия очевидно приключи с преминаването на друго емоционално равнище.

    Използването на подобни назидателни аргументи е доказателство за излишността на мелодраматизма, независимо от коя страна идва.
    Не може да има смислен разговор при презюмиране на приемането на едно или друго като морална норма у опонента, при условие че дотук въобще не е ставало дума за одобрение или категоризация на една или друга даденост, която, харесва ни или не, съществува.
    Повишеният емоционален градус и генеразилацията на ние-то обаче действително правят риторичните упражнения излишни.

    Приятен уикенд! :)

    ОтговорИзтриване
  12. Belomore – Разбирам напълно недоумението ти, защото в случая дебатираме на две различни теми, така че и при най-добро желание би ни било невъзможно да стигнем до консенсус.

    Промъкналият се в думите ми патос се дължи на това, че аз приемам въпроса лично – погледът на Черни е този, с който околните ме гледат при всяко споменаване на родината ми, защото името на България се цитира само за лош пример. Може да ти прозвучи мелодраматично или дори егоистично, но именно защото е невъзможно да се промят някои „дадености”, довеждащи до този поглед на недоумение и отвращение у западняците, много млади и кадърни хора напускат България.

    А твоята позиция е патриотична, но в същото време и съвсем рационална – според теб изложената инсталация е форма на обиден за България лош вкус, несъвместим със защитаваните от ЕС ценности. И си прав – обидата е налице, като най-тревожното в случая е нейният предумишлен характер... Остава да разберем защо всичко това бе допуснато.

    За никого не е тайна, че в българската история има много теми-табу – често се загатва за лъжи и измислици, свързани с това или онова събитие, но обикновено се стига до теорията за анти-български комплот и толкоз. И с противниците на българската независимост е така – покрай руско-турската война (1877-78) в западната преса се правят критики на социална основа, открито се заявява, че българите не биха могли да разполагат разумно със свободата си, а руският дипломат и мислител Константин Леонтиев (приятел и съратник на Найден Геров) изказва мнението, че българите са „недоразвити” – не в умствено, ами в социално отношение, поради което техните дребно-буржоазни амбиции биха изгирали ролята на „троянски кон” спрямо вселенското и имперско призвание на Русия (Москва – трети Рим и т.н.)

    Но това вече е част от историята и няма смисъл да се спори на тази архаична тематика. Можем обаче да направим паралел с тогавашните събития, защото основите и качествата на българската държавност отново са поставени под въпрос... И то в сърцето на европейските институции.

    И друг път Европа е проявявала пренебрежение към държава (Османската империя), отнасяла се е със снизхождение към нея и я е обявявала за труп – спомнете си за „умиращия човек край Босфора”. Сравнението не е никак случайно : сега България отново е набедена за „троянски кон” и Западна Европа съвсем реално се страхува от османската зараза. Защото, честно казано, България се е превърнала в това, от което вече век и половина се опитваме да избягаме, а именно - османски тип държава с авторитарна централна власт, посевместна корупция, несъществуващо правораздаване и т.н. А затъналата в бюрокрация и административни парадокси Европа съвсем, ама наистина съвсем няма нужда от подобен пример за паразитизъм, защото евроскептицизмът днес е достатъчно силен, за да прекрати окончателно европейското приключение, което пък в условията на глобализация би било наистина фатално за всички европейци.

    Очевидно композицията на Давид Черни материализира една общоевропейска тенденция на самозащита от българската позиция, която под привидно про-европейски форми крие анти-европейско съдържание – излишно е да цитираме липсващото по време на новогодишната реч на Първанов европейско знаме, както и бойкотирането от българска страна на всички европейски ангажименти. Едно е сигурно – Черни е получил благословия от висша инстанция и би било твърде наивно да се вярва, че подобна арт-инсталация може да цъфне в средата на европейските институции без предварително одобрение. Така че е време да се безспокоим за много повече от нашия имидж, изтипосан с кенефи и фереджета, защото европейците наистина ги е шубе от нас.

    ОтговорИзтриване
  13. Аз първо искам да кажа, че искрено и благородно завиждам за разходката в Антверпен ;] колкото до въпроса за "умрялата" вече BG WC, Черни наистина прекали, от една страна, но и ни беше полезен, от друга. Щяхме ли да си проявим гузните черти от характера като държава, ако я нямаше сладичката, чистичка тоалетна? Не, следователно и нямаше хората, били те българи или европейци, нямаше да ни разберат що за стока сме още по-добре. Ще отбележа само, че 10токласниците в бургаската математическа гимназия не бяха и чували... Какви граждански общества и мислене, и грижи за държавата, и възлагани надежди на младото поколения, бе хора? Та нещо толкова фрапиращо не им бе направило впечатление, какво тогава може да се очаква? ... изгубена кауза...

    ОтговорИзтриване
  14. Ако не сте разбрали, има
    "ПОДПИСКА - Петиция с искане към Главна Прокуратура за справедлива присъда и разследване на обвиненията, че по делото е оказвано външно влияние:
    http://www.podpiski.org/?petitions:borilski
    моля, подпишете и изпратете линка на още хора."
    Горното е съобщение във форума на "Дневник" към статията за делото, който продължава да ври и кипи. Линк към статията в "Дневник" вече съм дал по-горе.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар