Пряпорец и национална гордост на церемонията по връчването на Оскарите

 
Церемонията по връчването на Оскарите не ме вълнува особено.От чисто социологическа гледна точка обаче ме вълнува тематиката за национализма, патриотизма и технологичното усъвършенстване на чушкопека през вековете.
И тази сутрин осъмнах с новината, че български артист се пъчил с българското знаме на Оскарите. По едно време се пъчехме с Локо Сф, а сега и със знаменце се кичим, за да се чатнат чужденците, че знаем какви сме по произход. И защо ли се сещам за чичака в банята, дето се тупа в гърдите и крещи "булгар, булгар". Защото патриотизмът има толкова общо с банята, колкото и с филмовата индустрия.

То туй със знамето е малко като "аз обичам детето си, родителите си, приятелите си". Ами да, нормално е. Ненормално би било обратното. Но нормалното няма нужда от демонстрация. Напротив, постоянното натякване колко много обичаме родината си започва да става съмнително... Зер, другите хора от другите страни не обичат родината си ли? И въобще ние сигурни ли сме, че обичаме родината си? Развяване на знаме любов ли е, ако в същото време нито се плащат данъци, нито се участва по някакъв начин в социалния живот? Достатъчна проява на патриотизъм ли е татуирането на Левски връз левия джолан и на Ботев връз десния?
Дали не се озоваваме в ролята на онзи психично болен, дето крещи по улицата "Нищо ми няма!", а хората покрай него съответно си казват, че май му има нещо...

Преди време дъщеричката ми изрови в градската библиотека някаква детска книжка (на френски, защото и въпросната библиотека е във Франция), в която гражданите на различните страни обяснават символиката на цветовете върху националните знамена. И съответно всеки се възползва от случая да се похвали с нещо хубаво, да направи малко реклама, да привлече внимание, да покаже колко е доволен, че родината му се развива и съгражданите му се радват на живота. Само българският текстописец се беше отличил с жлъч и оплаквания - турско робство, страдания, колко кофти се получило...
Айде стига бе! Кой ще повярва, че обичаме нещо, когато цялото време ни минава в оплаквания? Когато го саботираме, съсипваме, затриваме?

Прибирайте си значи знаменцата и въобще не ме правете на будала - българинът е хейтър по природа и от всичко най-много мрази себе си.
....

Коментари