За гробищата и паметта


Това е снимка от гробище в едно парижко предградие.
Снимах го, защото минавах наблизо, а пък и няколко дни по-рано бяхме отбелязали един век от Примирието.
Гробище като гробище, обаче френско.
Предполагам и в другите западни страни гробищата са в такова състояние, т.е. поддържани и чисти.
Може би въобще в страните, където тачат паметта на покойниците си истински, гробищата са такива.

За жалост гробът на родителите ми не е във Франция, ами в Перник. Някой в гробищната управа (доколкото въобще съществува такава) е решил че точно до него трябва да се намира един от малкото контейнери за боклуци, които често преливат върху намиращите се в периметъра им паметни плочи. Отделно няма бордюр между пътната настилка и гробовете, няма тротоари, пътеките са импровизирани, растителността избуява, бездомни кучета обикалят из гробището в търсене на оставена поради някаква езическа традиция храна.
Да, българите не държат гробищният парк да се поддържа, но за сметка на това оставят баница и кюфтета на умрелите в случай, че някой случайно се изрови и поиска да хапне. Не е известно някой покойник наистина да е умрял повторно от глад, но в България винаги сме били предпазливи на тази тема.

Всъщност, това бе едно от първите неща, които ме изумиха в чужбина - уважението към мъртвите, към паметта, към миналото, към историята. В дните след като пристигнахме в Нормандия, баба ми ни заведе на семейната гробница, в която понастоящем почива и тя самата.  През Втората световна война бомбите са падали наблизо, самият Каен е бил сринат до основи, а върху надгробните плочи личат следи от шрапнели. Но днес всичко е изрядно, всичко е подържано до последното стръкче трева.

На снимката от гробището в парижкото предградие виждате знаменцата, окичили гробовете на падналите във войните французи. Централното каре е заето от загиналите през Първата световна война, която французите до ден-днешен наричат Голямата война.

Моето семейство е типичен пример за безумието на войната, защото имаме дядовци, сражавали се в двата лагера.
Единствен гробът на френския пра-дядо все още съществува.

Коментари