За българския терор




Повод за тези размисли e жестокото убийство на журналистката Виктория Маринова.
Отново България ужасява света с неоспоримо доказателство за диващина.
Този път обаче става въпрос за представител на журналистическата гилдия. Искрено се надявам Европа да поиска от българската държава сметка за постоянното потъпкване на Човешките права и в частност на свободата на словото в тази уж европейска територия.


... 

На софийското летище съм.  Ваканцията е към края си и семейно потеглям обратно към Париж.
На паспортния контрол разменяме съвсем неочаквано няколко непринудени и съвсем искрени думи с граничния полицай, който очевидно е от онези, дето опират пешкира при организационен проблем на службата, или на министерството, или на държавата... Виждайки, че живеем във Франция, ни пита чистосърдечно как се живее там. Очевидно се вълнува от описаните в българските медии като апокалиптични сцени, свързани с ислямистките атентати.
- Стават ужасни неща - казва, обработвайки документите - стрелят по улиците... Как ги изживявате тези събития?

Отговаряме бързо и лаконично, защото не искаме да бавим чакащите зад нас, след като и ние самите сме чакали малко повечко от необходимото може би поради подобни причини.
Ами, живее се почти нормално. Събитията се развиваха понякога на броени метри от нас или в квартали, където често минаваме, или където живеят и работят наши близки. Обясняваме, че французите са смел народ, справящ се без хленчене с проблемите. Нали така беше казал Генерал де Гол - човек може да казва всичко, да критикува всичко, но няма право да се оплаква! Та и сега сме така, преживяхме сложни моменти, но животът продължава, Франция е все така свободна, стана дори световен шампион по футбол. Нещата не са въобще толкова трагични, колкото ги описват българските медии. И дори ни е ясно, че описанието е нарочно преиначено, за да отклонят вниманието на българите от техните злободневни проблеми, за да им кажат, че - видиш ли - и другаде по света има проблеми, и другаде хората страдат, и другаде има далеч по-тежки преживявания.

Поздравяваме се любезно. Едва ли сме успели да го убедим в нещо, защото две изречения на двама случайни пътници с две невръстни дечица едва ли тежат повече от гигантската медийна манипулативна машина, впрегната да промива мозъците на цял един народ.

Искам обаче да продължа задочно разговора си с този млад служител, защото бих желал да сложа акцента върху живота в България.
Наблюденията ми върху България не са епизодични и не се заключават в няколко кадъра. В България съм живял, страдал съм с духа и плътта си и наблюдавам ежедневно ставащото там. Чувствам се откъснат идейно и социално от страната и народа, но пустата му кръв вода не става и затова продължавам да се вълнувам при всяка нова несправедливост. Всеки божи ден българското общество се лашка от проблем на проблем, оплакава се, вайка се, а накрая нищо не се решава. Уж няма терористични атаки като във Франция, а българският народ е подложен на ежедневен терор и издевателства - с мизерия, с липса на законност, с липса на лечение, със слабо образование, с дискриминации от всякакъв род, с некадърно управление, с разхищение на средства, с административен произвол, с небивало висока смъртност по пътищата...
Кажете честно, кое е по-жестоко и несправедливо - да те нападнат ислямисти, защото си радетел на свободата на словото, след което цялата страна да се вдигне на манифестация в твоя подкрепа, цялата нация да се закълне отново в Човешките права и да излезе още по-силна от изпитанието; или да те нападнат твои съграждани, с които живееш и за които работиш, да те убият зверски насред родния ти град заради журналистическата ти професия, а страната ти да мълчи съучастнически, хората да затварят очи, защото "преклонена главица сабя не я сече", защото "да би мирно седяло, не би чудо видяло", защото "голям залък лапни, голяма дума не казвай", да търсят оправдания в "личния живот" и да насочват общественото мнение към предполагаеми извършители роми, мигранти или клошари. И накрая страната ти освен всичко е и на последно място по човешки права и свободи, защото терорът се е превърнал в обществена норма и територията е частно владение на терористите.

Та, връщам ти въпроса, млади човече, искрено и без скрит упрек : как живееш в България, как успяваш да изтърпиш ежедневния тормоз?
Аз лично не успях и затова емигрирах.
Няма да успея да преглътна и убийството на Виктория Маринова. Колкото и да хленчат управляващите, колкото и да търсят извинения, България ще е все така последна по свобода на словото, а това е непростимо.


Коментари