О-ФЕЙК-ВАНЕТО НА ОБЩЕСТВОТО

"Я и деревня", Марк Шагал

В съвременното общество социалните връзки са преимуществено виртуални, поради което социалните тенденции са силно повлияни от виртуалните социални мрежи, виртуалните новини, виртуалните услуги и т.н.
Излишно е да ви споменавам, че съществува виртуална работа, виртуален секс, ловци ловят виртуални покемони, хората се запознават виртуално и се карат за виртуални проблеми, плащат виртуално с виртуална валута, борят се виртуално с виртуални престъпления и... общо взето си живеят виртуално.

Естествено, всичко в този не-материален свят се подава лесно на изменения, промени, фалшификация. Съвсем лесно е да действаш под фалшив профил в социалните мрежи, да пускаш фалшиви новини, да измисляш фалшиви събития с фалшиви мигранти и прочие, и прочие...

И така от фейк нюз на фейк нюз цялото общество офейква под манипулацията на онези, които ловко го впримчват в социалните мрежи, а хората се щурат от една тема на друга като кокошки без глава. Днес катастрофа, утре наводненя, по-натам къща в Барцелона., частно пристанище, котката на Гала и каво беше още там.

Повод за тези ми съждения са заченатите виртуално "емигрантски протести", които нито са емигрантски, нито протести, а участниците им са сбирщина от хибридни граждани, свикани заради едната диверсия. По някои външни белези съдя, че може би тези хора са Имигранти, а не Емигранти, евентуално от Русия или защо не направо от великия СССР.

Не, тези хора не са емигранти. Емигрант съм аз, роденият в България и заминал на 18 годишна възраст в чужбина, създал семейство, работещ и плащащ данъци. И да, участвам активно в социалния живот (истинския!) в страната, в която живея и чиито ценности споделям и браня, защото... ами защото нали именно заради тях съм зад граница бе, чоджум?! Ако българският социум ми уйдисваше, щях ли да тръгна да гоня Михаля в чужбина?
А протест за ставащото в България може да дойде единствено от живеещите в България. Само преживяващите в България хора могат да изискват от обществото си промяна, ако според мнозинството от тях социалните уредби и отношения имат нужда от адаптация, модернизация, рационализация и т.н.

Моят поглед на емигрант, пречупващ всичко през призмата на демокрацията, за която лелеех в България и която намерих във Франция, не е обективен. Не мога и нямам право да се опитвам да натрапя демократични традиции, създавани през вековете и закалени в революции и войни, на едно пост-тоталитарно общество, сковано в култа към себе си и в убеждението за универсална перфектност, което му пречи да излезе напред и да търси нов ренесанс. Поправете ме, ако греша, но според мен българинът не иска промяна в реалното общество, не иска "народната" музика да се развива, не иска нововъведения в националната кухня,  не иска никакъв модернизъм под никакъв претекст. Иска да си седи "на маса". И бахур. Туй то.

.....

АКО аз протестирах, щях да искам следното :

- Наистина честни и демократични избори. Не е никак трудно да се постигне, достатъчно е да се види как става тази работа в истинските демокрации.
- Наистина върховенство на закона. Без спазване на закона няма как институциите да функционират, а политиците да не правят каквото си искат.
- Лустрация.
- Поголовен данъчен контрол, най-вече на политическата класа, администрацията и едрия бизнес.
- Анулиране на всички съмнителни сделки - заменки, приватизации, концесии, ТЕЦ-ове за жълти стотинки и т.н.
- Конкурси за държавните служби, за администрацията, за учителите.
- Цензура на простащината.

Всички тези неща ги има в действащите демокрация. Стига само българинът да иска да ги приложи. Обаче той не иска. Затова аз съм емигрант и си трая, а България е на този хал.
....