понеделник, 11 юли 2016 г.

Футболен понеделник с вкус на vinho verde

Като всяка сутрин след тежка загуба Франция се събуди с махмурлук.
Само че никой никому не беше сърдит, никой никого не мразеше. Както обикновено, всички спазваха благоприличие.
Един футболен мач се играе от два отбора - единият е победител и съвсем логично вторият отбор в бинома е победеният. ТОВА е нормалното. Ненормално би било да скубем коси, да виним съдията, извънземните, световния заговор и смилянския боб за произведения резултат.
Никой не ни е насилвал да ядем смилянски боб.

Като стар почитател на френския футбол първоначално се почувствах сякаш... са ми потънали гемиите, дето се вика. Абе, след като осъзнах, че всичко е свършило и купата е в ръцете на противника, ме обхвана едно такова неописуемо чувство на безсилие, което например през 2006 г. направо ми пречеше да спя. Снощи обаче си заспах...

Цяла нощ се чуваха радостните клаксони на победителите, а на идване към работата срещнах намусени французи и ухилени португалци.
Всъщност, в моя район живеят стотици хиляди португалци.
И въобще във Франция се помещава най-голямата извън Португалия португалска общност - над 1,5 милиона, което е горе-долу колкото алжирската общност.
Имам дори колега-португалец, който още миналата седмица беше обещал да организира барбекю без значение кой ще победи - той е португалец, съпругата му е полякиня, а пък децата му са французи. Дъщеря му дори плакала... от разочарование... "Ще я лиша от наследство!" - майтапеше се колегата.
Между другото четирима от португалските футболисти, вдигнали снощи трофея, също са родени във Франция и говорят френски също толкова добре, колкото пръкналия се в Барселона Манюел Валс, понастоящем френски премиер. От друга страна пък един от любимите ми френски футболисти - Робер Пирес - също е португалец по произход. Както впрочем и сегашният голмайстор Антоан Гриезман има португалска жилка...
Та, припомнихме си ги всички тези неща с колегите, пихме vinho verde, както и порто, хапнахме печени свински ребра, пиле... И забравихме кой е победител и кой победен.

По този повод обаче си спомних за проведеното в Португалия европейско първенство през 2004 г., когато домакините загубиха на финала от Гърция. Португалците винаги са били изключителни футболисти, обхванати от невероятна футболна страст. Обаче тогава загубиха финал, който им беше почти сигурен.
Спомних си най-вече за един приятел португалец, баща на едно двегодишно българо-португалче, който загина, пътувайки към дома си с желанието да види мача. Смъртта му беше далеч по-несправедлива от всички загубени мачове на света.
Спомних си и Мишел, също франко-португалец, който оправи газовата инсталация вкъщи. Той пък претърпя нелепа катастрофа миналата година, оставяйки вдовица с бебе.
Искрено се надявам и двамата да са гледали мача, защото в крайна сметка благодарение на нашите сънародници-португалци победители сме всички ние - приютилите се на щедрата френска земя скитници.
 ...

Иначе за една бройка щях да се ядосам на българските расисти, които за сетен път нададоха маймунски крясъци в израз на възмущение от цвета на кожата на френските футболисти. Но ги оставям расистите да си се ядосват самички с микроскопичните си мозъчета, които никога няма да разполагат с достатъчно мощ, за да се доберат до финал нито на футболно, нито на никакво първенство.
Ами така е, драги ми фрустрирани вкаменелости, във Франция повечето хора имаме различни корени.
А светът е красив, когато има по много от всичко и когато можем да се радваме на различията и да живеем с тях и чрез тях в мир и хармония. Така че, дори и да се пукнете от яд, все някак ще ви прежаля.

Още веднъж, браво на Португалия!

....

....
 


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

1 коментар:

  1. От французи, португалци, поляци, черни И всякакви, дори ескимоси повече хаир ще видиш, отколкото от нашенци, ние сме нещо уникално, имам преки наблюдения над семейство черни - смея да твърдя, че по възпитание и морал бяха над повечето нашенци, които знам.

    ОтговорИзтриване