Един футболен... хъм... празник

От началото на европейското първенство по футбол Европа празнува футболен празник!
Добре де, поне мъжката част от Европа...
Или поне част от мъжката част...
Или поне част от мъжката част, подкрепяща представилите се достойно отбори.
И най-вече онази част, която не страда от предрасъдъци спрямо тези или онези, които се представят достойно, но не са особено симпатични...
Абе въобще някой нещо празнува ли в крайна сметка?!

Отново тук става въпрос за предрасъдъците, които са способни да ни скапват настроението... Особено когато отборът, с който се идентифицираме, яде пердах от отбор, с който не искаме да се идентифицираме.
В България си се идентифицираме с българския отбор, но понеже той рядко участва на големи първенства и още по-рядко се измъква с почести, та затова сме решили да се оприличим с англичаните. Не че Перник има нещо общо с Ливърпул - на едното място съм роден, а на другото бях на екскурзия миналата пролет, така че мога да ви гарантирам тоталното разминаване както в мирогледа и светоусещането на двете народности, така и в цялостната обстановка. Което обаче не пречи на миньорци да се дерат с пълно гърло "перничани-ангуичани, оуе-оуе!".
Но както и да е! Англия също яде славен пердах от аматьорския исландски отбор. След което всички българи станаха привърженици на аматьорите от Исландия. Които пък от своя страна паднаха от французите...
Тук обаче веригата на оприличаването с чужди отбори изведнъж се прекъсна... Защото българите НЕ СЕ оприличават с французи... Защо? Ами защото българите страдат от упоменатите по-горе предрасъдъци.
На първо място ще споменем расовия предрасъдък. Голямото мнозинство френски футболисти са с чужд произход - родени са в страната на Наполеон и Манюел Валс, но са с мама и татко първо поколение имигранти (прецизирам, че ако корсиканецът Наполеон се беше родил само година по-рано, щеше да е генуезец, а премиерът Валс пък въобще не е раждан на френска територия и си е направо каталонец). И освен че са с чужд произход, повечето французи в националния отбор са (о, ужас неземни!) цветнокожи!
Другият предрасъдък спрямо французите е националният. За тях се счита, че са слабохарактерни, слаботелесни, леконравни... Уж ритат добре топката, обаче нещо им липсва! И това нещо е... нашето одобрение.
Ето какво пише относно французите в една немска книга за футбол от началото на 80-те години :

"Фактът, че Франция не успява да се реализира на международни състезания, се дължи без съмнение на манталитета на футболистите. Франция винаги е разполагала с чудесни футболисти, надарени технически, истински футболни акробати. Но всеки път, когато започне съществената част, когато тактиката се превърне в решителен за успеха фактор и от френските футболисти се изиска физическа подготовка, безрезервна воля, трезво мислене и постоянство, те се провалят..."
Горе-долу такова е мнението и на българите за френските футболисти...
Виж, наоборот, немците са... силни, целеустремени, сериозни, със спортна воля, невероятни стратези, истински Панцери, бият се до последна капка кръв и въобще...
Въобще за футбол ли говорим? Или рецитираме дълбоко заложените в промитите ни мозъци предубеждения за живота, вселената и всичко останало? Дали не сме си сътворили някакъв еталон, на който се надяваме да приличаме - ние или поне нашите деца? 
Дали въобще гледаме футбол заради красотата на играта и таланта на футболистите или гледаме, за да избиваме комплекси и изливаме омраза към онези, които считаме за различни, низши, несъответстващи на нашите примитивни разбирания за добро и лошо?

Въз основа на всичко това мога да се обзаложа, че утре на мача Германия-Франция мнозинството българи ще викат за...

....
....

Коментари

  1. Ами защото българите страдат от упоменатите по-горе предрасъдъци.
    На първо място ще споменем расовия предрасъдък.

    Така е, но моя личен опит е, че в чужбина получих много помощ точно от черни хора, а от българи получих преди всичко завист, злоба, клюки зад гърба, присмех, подигравка, кълнаха ме да умра/да стана инвалид, злорадство, наглост, нахалство на ента степен - от хора, които са една националност с мен и наивно мислех, че ще ми помагат.

    ОтговорИзтриване
  2. Бих искала да добавя, че колкото повече опознавам българския манталитет, толкова повече заобичвам англичаните и други нации. Това, което особено много ме дразни в много нашенци е келепирджийството и темерутщината - много българи се сближават с човека само ако могат веднага да вземат келепир от него, също така има много темерути - общителни, приветливи хора, които с охота се сприятеляват са много редки.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Вчера моят тъст сподели, че някакъв негов съсед в София е поискал да станат "приятели" във фейсбук... И той веднага предположил, че въпросният съсед ще иска нещо :-)))))) Оказа се прав!!!

      Изтриване
  3. Аз нямам нищо против да помагам на нуждаещи се, но насреща трябва да има благодарност и оценяване, което много нашенци не го дават, правих услуги на българи в Англия - превеждах документи от английски, запознавах ги с хора, каних ги на гости, ядоха И пиха в моя дом много пъти - за благодарност накрая дойдоха да ми вдигат скандали на същата маса, където ядоха И пиха моя храна и пиене. :)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар