събота, 26 март 2016 г.

Лети мъдрост на моторетка...

Вчера един мой познат алжирец изрече някаква народна мъдрост, която така и не разбах. "Пилето, което пее, снесе яйцето..."
В случая преведена от берберски и съвсем извън контекста народната мъдрост не изглежда никак мъдра, напротив. Иначе смисълът й е, че този, който е предложил на другите да се направи нещо, в крайна сметка сам е свършил работата.
Малко... пилищарски звучи и доста подхожда за блогуване с пилци, нали?
По този повод се сетих да се замисля как ли биха прозвучали някои български народни мъдрости на нечии непредупредени и непредубедени уши?

Например "Преклонена главица сабя не я сече". Т.е. в основата стои идеята за бездействие, примирение, унижение, липса на всякаква инициативност поради страх. Някой би си казал, че подобно поведение е типично за лакеите, робите, мижитурките, които са готови да лазят, но не и да надигнат глава, за да се борят за правата си.

Или пък "Да би мирно седяло, не би чудо видяло". Т.е. човек сам си е виновен, че се навира между шамарите и иска да постигне нещо по-добро или просто различно от натоящата си жалка екзистенция. Тази поговорка също пропагандира примирението и бездействието.

"Бежанова майка не плаче, Стоянова плаче". Т.е. глупаците отстояват позиции, принципи, права, а хитреците си плюят на петите, избягвайки по този начин излишни разправии и главоболия. Или с други думи казано, Бежан е страхливец и подлец, зарязва плачещото си другарче, за да не се разплаче и той на свой ред... Бежан е жалък тип, бъди предател като Бежан.
"Голям залък глътни, голяма дума не казвай!" - затваряй си устата демек, недей да казваш каквото мислиш, ами кажи половината истина, за да не стреснеш някого или пък да не се изложиш. Или пък се подмажи, поласкай мъничко, защото "блага дума и железни порти отваря".

Спрях се върху тези поговорки, защото те отразяват... бегло и по особен начин... някаква форма на социални отношения и на гражданска позиция. Иначе в българската култура имаме изключително много поговорки с гладни мечки,  бързи кучки и прочие метафори относно работата. За тях не мога да се произнеса, защото връзката понякога ми убягва. И най-вече дълбочината на реториката.
"Сговорна дружина планина повдига". Хубаво де, солидарни сме, но не е ли само, за да му е по-лекичко на човек?
"Бързата кучка слепи ги ражда". Винаги, ама абсолютно винаги новородените кученца са със затворени очи и не разбирам защо бързият труд на професионалиста притеснява толкоз народонаселението... Или пък "Бързата работа, срам за майстора" - наивниците си мислят, че майсторите са факири, ама не, те всъщност са най-бавни и се туткат с часове...
"Залуду работи, залуду не стой". И това ако не е инфлация на труда...
"Ден година храни" - един ден бачкане, след което цяла година излежаване и иха-уха.

И въобще извадени от контекста, поговорките престават да имат значение спрямо дадена ситуация и говорят единствено за себе си, т.е. за социалната норма, която ги е родила и отгледала, за да могат хората да ги използват в ежедневието и те да пасват на нуждите като "дялан камък". И така ни става ясно с какви животни (понякога умрели магарета) и растения (падащи круши) сме заобиколени, какви занаяти се развиват по нашите земи (овцевъдство и паша на патки), от какво ни е страх (да не настинем и да не се минем) и с какво се храним (например със сирене, което е с пари)... Разбираме дълбочината на наблюденията и анализа, житейската философия, както и някои тенденции у хората, ползващи поговорките.

Ще ме извинявате, но не не съм впечатлен никак дори от народните мъдрости. Напротив, намирам че подобни цитации пречат на критичната мисъл и пълнят главите на хората с примитивни стереотипи. Освен това "народната мъдрост", "народното творчество", "природната интелигентност",  и като цяло "хората от народа" бяха поставени на пиедестал, за да се оправдае наличието на неграмотници, дебили и формени идиоти начело на Партията-държава. Т.е. критичната мисъл на интелектуалеца се превърна в недостатък, а първобитните реакции и напъни за създаване на изкуство бяха издигнати в култ.
Излишно е да ви обяснявам, че продължилото половин век лоботомизиране на народа дава плодове и до ден-днешен... Дава дори цели тикви, които успешно продължават делото на бай Тошо, Пенчо Кубадински, Пеко Таков, Милко Балев, Славчо Мандраджията, Георги Боков и т.н.

Така че пословиците съдържат в себе си единствено смисъла, който искаме да вложим и можем да разберем...
Или с други думи казано, колкото и глупава да е една пословица, човек винаги ще намери начин да я пробута в удобен контекст. Което пък ми напомня за следната африканска поговорка :
"Колкото и кльощав да е слонът, тестисите му винаги ще напълнят тенджерата".
Какви неща само готвят хората....



.....



Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

Няма коментари:

Публикуване на коментар