В началото беше самочувствието.
Едно огромно, надуто, пълно с въздух самочувствие.
И един вдигнат поучително пръст.
След това ръката посяга към чашката ракия. После взема вилицата, боцка краставичка и я поднася към устата, внимавайки да не капне мазно на панталона. Ръката оставя виличката прилежно подпряна на ръба на паницата, изчаква ораторът да сдъвче, след което пръстът пак заема поучителна позиция.
Свещенодействието изглежда деликатно посвоему, но и надменно, и някак самобитно. Както белите чорапки в съчетание с черни мокасини и кафяво кожено яке. Както и примитивната мисъл, чакаща удобен момент и достатъчно количество алкохол, за да излезе наяве и да стъписа света.
Продължението е поучително и пълно с презрение, омерзение, снизхождение, цинизъм.
"Немците си го изпросиха."
"Французите си го заслужиха."
....
Тази сцена съм я виждал хиляди пъти, а и я е имало много преди мен. Ще я намерите и в литературни произведения от зората на българската литература, но най-вече ще я прочетете в социалните мрежи - във виртуалното пространство разгологъзването е закон и незнайно защо всеки показва онази част от себе си, която по принцип се свени да изтъпанчи на показ.
Изведнъж лъсва простотията, неграмотността, омразата.
И всичко това се заключава в този вдигнат поучително пръст - ТЕ си го залужиха, а НИЕ сме им наблюдатели и съдници. Защото НИЕ сме тарикатите, перфектните играчи. ТЕ нека мрат, НИЕ сме се скътали и не мърдаме. И вече колко века така. Нито крачка напред. Пълна стагнация. И Лили Иванова.
Щеше да е смешно, ако го нямаше прецедентът на чалгата - всички казваха "Но пасаран" без да предприемат нищо. До момента, в който се оказа, че чалгата е погълнала всичко и всички. Сега тези кръчмарски съдници, чийто мисловен тайфун не би предизвикал вълнички дори в чаша вода, налагат примитивната си социална позиция на жадното за сензации обществено мнение, превръщат пропагандната провокация в историческа истина и съзират в престъпленията световни конспирации, наченки на цивилизационен упадък, началото на края на нашия свят, причина за расова саморазправа и ясен знак за окончателното разцепление на човечеството на "добри" и "лоши".
Тези саморасли философи са полуинтелигентни, защото не са счели за необходимо да учат докрай, те са самоуверени и самовлюбени, те познават историята откъслечно, но са сигурни в способността си да отгатнат смисъла й без никакво интелектуално усилие, те не са пътували никъде и не са срещнали никого, нямат база за сравнение, а и не искат да сравняват, защото се считат за единствени и неповторими.
И тях ги приехме лековерно, подценихме ги и ги оставихме да унищожат здравия разум и аналитичната мисъл. Така те плъпнаха навсякъде, превзеха медиите, окупираха институциите, присвоиха си гласа на обществото, превърнаха се в елит, задаващ ритъма. А ние, плебеите, кършим снага в див гюбек при всяко поучително повдигане на пръста. Защото ни се иска да вярваме, че сме различни и че доброто ще ни сполети без да ни се налага да полагаме усилия и да даваме жертви. Че ние наистина сме тарикати, че не сме най-бедни и онеправдани, че все някога и някой друг ще е прецакан... Някой, който също така ще спре да води битка за просперитет и ще застине в очакване и самосъзерцание.
....
Та, какво е значи общото между един червен агитатор, юрист-лъжедемократ и пернишки алкохолик? Ами общото се състои в това ново национално обединение около тайната надежда, че магарето на комшията най-после ще умре и те ще се окажат прави и носители на универсалната истина. Гореупоменатите индивиди делят една и съща нехайна подлост, както и низостта да се занимават с чужди проблеми, които определено не могат и не знаят как да разрешат. В същото време са също толкова неспособни да помогнат на собственото си общество, което съвсем очевидно е най-изостаналото на континента в икономическо, социално, културно, образователно, здравно и всякакво друго отношение...
Но на кой му пука? На кой му пука че няма интелектуален елит и че народът стои хипнотизиран пред вдигнатия поучително пръст на опиянените от мерзостта си факири?
Ето, на мен ми пука. На българския емигрант. Работя и плащам данъци в Европа и съм първи инвеститор в България. И най-вече съм защитник на републиканските ценности. Затова ви го казвам без да ми мигне окото - затваряйте си гагите, глупаци! Запазете поучението, презрението и снизхождението за себе си!
...
...
....
Едно огромно, надуто, пълно с въздух самочувствие.
И един вдигнат поучително пръст.
След това ръката посяга към чашката ракия. После взема вилицата, боцка краставичка и я поднася към устата, внимавайки да не капне мазно на панталона. Ръката оставя виличката прилежно подпряна на ръба на паницата, изчаква ораторът да сдъвче, след което пръстът пак заема поучителна позиция.
Свещенодействието изглежда деликатно посвоему, но и надменно, и някак самобитно. Както белите чорапки в съчетание с черни мокасини и кафяво кожено яке. Както и примитивната мисъл, чакаща удобен момент и достатъчно количество алкохол, за да излезе наяве и да стъписа света.
Продължението е поучително и пълно с презрение, омерзение, снизхождение, цинизъм.
"Немците си го изпросиха."
"Французите си го заслужиха."
....
Тази сцена съм я виждал хиляди пъти, а и я е имало много преди мен. Ще я намерите и в литературни произведения от зората на българската литература, но най-вече ще я прочетете в социалните мрежи - във виртуалното пространство разгологъзването е закон и незнайно защо всеки показва онази част от себе си, която по принцип се свени да изтъпанчи на показ.
Изведнъж лъсва простотията, неграмотността, омразата.
И всичко това се заключава в този вдигнат поучително пръст - ТЕ си го залужиха, а НИЕ сме им наблюдатели и съдници. Защото НИЕ сме тарикатите, перфектните играчи. ТЕ нека мрат, НИЕ сме се скътали и не мърдаме. И вече колко века така. Нито крачка напред. Пълна стагнация. И Лили Иванова.
Щеше да е смешно, ако го нямаше прецедентът на чалгата - всички казваха "Но пасаран" без да предприемат нищо. До момента, в който се оказа, че чалгата е погълнала всичко и всички. Сега тези кръчмарски съдници, чийто мисловен тайфун не би предизвикал вълнички дори в чаша вода, налагат примитивната си социална позиция на жадното за сензации обществено мнение, превръщат пропагандната провокация в историческа истина и съзират в престъпленията световни конспирации, наченки на цивилизационен упадък, началото на края на нашия свят, причина за расова саморазправа и ясен знак за окончателното разцепление на човечеството на "добри" и "лоши".
Тези саморасли философи са полуинтелигентни, защото не са счели за необходимо да учат докрай, те са самоуверени и самовлюбени, те познават историята откъслечно, но са сигурни в способността си да отгатнат смисъла й без никакво интелектуално усилие, те не са пътували никъде и не са срещнали никого, нямат база за сравнение, а и не искат да сравняват, защото се считат за единствени и неповторими.
И тях ги приехме лековерно, подценихме ги и ги оставихме да унищожат здравия разум и аналитичната мисъл. Така те плъпнаха навсякъде, превзеха медиите, окупираха институциите, присвоиха си гласа на обществото, превърнаха се в елит, задаващ ритъма. А ние, плебеите, кършим снага в див гюбек при всяко поучително повдигане на пръста. Защото ни се иска да вярваме, че сме различни и че доброто ще ни сполети без да ни се налага да полагаме усилия и да даваме жертви. Че ние наистина сме тарикати, че не сме най-бедни и онеправдани, че все някога и някой друг ще е прецакан... Някой, който също така ще спре да води битка за просперитет и ще застине в очакване и самосъзерцание.
....
Та, какво е значи общото между един червен агитатор, юрист-лъжедемократ и пернишки алкохолик? Ами общото се състои в това ново национално обединение около тайната надежда, че магарето на комшията най-после ще умре и те ще се окажат прави и носители на универсалната истина. Гореупоменатите индивиди делят една и съща нехайна подлост, както и низостта да се занимават с чужди проблеми, които определено не могат и не знаят как да разрешат. В същото време са също толкова неспособни да помогнат на собственото си общество, което съвсем очевидно е най-изостаналото на континента в икономическо, социално, културно, образователно, здравно и всякакво друго отношение...
Но на кой му пука? На кой му пука че няма интелектуален елит и че народът стои хипнотизиран пред вдигнатия поучително пръст на опиянените от мерзостта си факири?
Ето, на мен ми пука. На българския емигрант. Работя и плащам данъци в Европа и съм първи инвеститор в България. И най-вече съм защитник на републиканските ценности. Затова ви го казвам без да ми мигне окото - затваряйте си гагите, глупаци! Запазете поучението, презрението и снизхождението за себе си!
...
...
....
Коментари
Публикуване на коментар