По време на една голяма разходка из Червено море получих чудесен подарък за рождения си ден - екскурзия до йорданския град Петра, който винаги съм мечтал да посетя, най-вече откакто видях оня филм с Индиана Джоунс, дето изтърва там свещения Граал.
Автобусният преход щеше да ни отнеме общо 4-5 часа (отиване и връщане), след това щяхме да вървим пеш около 40 минути (пак в двете посоки), а накрая и самото посещение на Петра щеше да трае също около 40 минути. През цялото време ни придружаваше един сладкодумен гид, чиято задача беше да ни занимава през всичкото това време. А и не само.
Гидът ни чакаше в автобуса, а на излизане от пристанището само си намигна с йорданските полицаи - демек контролът е извършен. Ха-тъй, байно - помислих си аз, щом ти имат такова доверие, значи и ти си от "службите". Иначе гидът веднага ни впечатли. Говореше перфектен френски и английски, както и сносен испански и немски, но ни каза, че работи само с французи, защото англичаните били надменни(?!). След това ни разказа как веднъж се скарал с някакъв англичанин, който си качил краката на масата, а това било страшно обидно за домакините по тези географски ширини (все едно стъпваш върху храната, дето ни я е дал дядо Боже) и затова гидът не се сдържал и му направил забележка. Англичанинът обаче му отвърнал, че който плаща - той поръчва музиката, а в случая си е платил и затова може да си прави каквото си иска. Станал голям шок на културите... И гидът се разярил и започнал да псува на всичките му познати езици, поради което го наказали и дори му отнели екскурзоводската тапия и в продължение на месеци бил безработен.
Получи се доста задушевна атмосфера, гидът разказа цялата история на Близкия изток от времето на Адам и Ева та до наши дни, с много детайли и всякакви случки. Гидът определено беше интелигентен човек и се гордееше с историята на страната си, през която са минали един куп цивилизации, кои от кои по-интересни и поучителни. И въпреки всичко сега тези земи са бедни, пустинни и разтърсвани от непрестанни конфликти. Кой е виновен? Ами, много хора комай...На отиване гидът обеща да ни разкаже историята на страната си, а на връщане - живота, политиката и социалното осигуряване .
Когато човек идва от зеления европейски континент в подобни пустинни области, неизменно си задава въпроса за добива и разпределението на водата с всички произтичащи проблеми в организацията на всекидневните задължения от рода на лична хигиена, пране, миене на чинии, поливане на фикус/мушкато и т.н. И в крайна сметка стигаме до извода, че може би не петролът е най-ценното нещо на света, ами именно водата. Оказва се, че в региона водата е и основен геополитически фактор, използван умело например от сирийския режим при разчистване на сметки с бунтовни племена. Освен това някои цитират водата като основен фактор за военна намеса или окупация на дадени райони. Западният бряг на река Йордан например...Гидът всъщност беше йорданец с палестински произход, работил дълго време в Либия. Поради тази причина познаваше всички проблеми на арабо-мюсюлманския свят с най-дребните им подробности.
Питах го какво мисли за случващото се в Тунис, за самозапалилото се момче и започналите бунтове... Питах го какво е настроението и в другите арабски страни, в частност в Сирия, където авторитарният режим на Асад очевидно наказва цели етноси, разселвайки ги из най-безводните региони на страната.Гидът видимо се развесели. Тунис ли? За тукашните араби страните от така наречения Магреб са своего рода диваци, които не говорят правилен арабски, като много от племената там въобще дори не говорят арабски, ами берберски! Ставащото в Магреба никога не може да зарази другите страни. Особено пък разполагащите с могъщи армии Сирия и Египет. Либия пък е изцяло под чара на полоковник Кадафи, който е страшен симпатяга и пример за подражание. Представяте ли си? Та той подарява коли на служителите си. Освен това Либия е богата страна, ръководи инициативи за федериране на африканския континент.
Слязохме от автобуса и ходихме по мои изчисления около два километра до Петра.
Красотата на пейзажите няма нужда от хвалебствия, а пък и трудно бих могъл да я опиша и впиша по някакъв начин в един текст с открито политическа насоченост. Хем пустиня, хем красота. Затова ще припомня само, че тукашният град е бил някога богат търговски център в сърцето на Близкия изток, който пък е люлка на нашата цивилизация. Но както всъщност се случва често в човешката история, една култура или държава се ражда, цъфти, прецъфтява и умира. Днес останките, на които се възхищаваме в Петра, са всъщност антични гробници, издълбани в пясъчниците, които са се запазили през вековете благодарение на това, че регионът се е превърнал в безлюдна пустиня поради окончателна промяна на търговските пътища.
На връщане гидът наистина ни говори за социалните отношения и за онова, което според него е еквивалент на социалните осигуровки. Всъщност, става дума за кланово подпомагане - членовете на еди-коя си фамилия внасят пари в обща каса и когато някой закъса, касата му отпуска помощ. Т.е. хората се организират по семейна линия, а не чрез държавата.
Иначе йорданците залагат изключително много на образованието и искрено се надяват, че чрез него ще компенсират липсата на полезни изкопаеми в красивата им страна.
....
Няколко седмици след това пътуване до Петра не само Тунис, но и Египет, и Либия, и Сирия избухнаха. Режимът в Тунис падна, в Египет настанаха смутни времена и в момента стабилността се "гарантира" от военните. В Либия Кадафи загуби и властта, и живота си. В Сирия започна кръвопролитна гражданска война, която досега е струвала живота на над 300 000 души, а около 5 милиона са останали без дом. Във всеобщия хаос се роди ИДИЛ - Ислямска държава в Ирак и Леванта. На много места, откъдето минахме по време на круиза, бяха направени атентати (Ейлат, Синаи). Понастоящем жертва на терора е не само Близкият изток, но и Западна Европа... където живеем.
И затова съм малко сърдит на гида, който тогава въпреки скептицизма ми успя да ме заблуди с приказки за спокойствие, солидарност и всякакви други глупости, които явно са съществували единствено в препълнената му с пропаганда глава.
От друга страна му съчувствам, защото и аз съм бил пионерче и жертва на мозъчни промивки. Освен това чрез него ми стана ясно колко заблудени са понякога хорицата и колко им е трудно да разберат дори собствената си страна, собственото си общество.
Дано някога пак по пътищата към Петра закипи спокоен и мирен живот.
....
...
Коментари
Публикуване на коментар