четвъртък, 31 декември 2015 г.

Две снимки на годината

През изтеклата година станахме свидетели на трагедии, които ни засегнаха и нас, живеещите в Европа и споделящите ценностите на демокрацията и Човешките права.
За мен годината може да се резюмира в две снимки.
Първата символизира мъката на милионите мигранти. Знаете я, на нея се вижда едно удавено момченце - Айлан Кюрди.

Избраната от мен версия обаче съдържа в себе си думата honte - срам. Защото нормалните хора ги е срам и се чувстват виновни заради липсата на адекватна реакция от страна на Европа спрямо страданието на десетки милиони в Близкия изток и най-вече в Сирия. Срам ги е и от последвалите дебати около статута на мигрантите - дали са бежанци или икономически мигранти. Който има съвест, изпитва срам, а който няма, "поема вината с мезета" (тук цитирам Филип Боков - сатрап, слуга на Москва, син на престъпник и баща на престъпник, комуто нищо мръснишко не е чуждо).
....
Горките хора! Представяш ли си какво им е, за да оставят всичко и да тръгнат да търсят щастие в Европа?! - се питаше съпругата ми на висок глас.
Поглеждам я. Пита се, а всъщност много добре знае как се чувстват, защото и тя самата е мигрантка. И аз също съм мигрант, прекосил Европа с полски фиат, спал по приюти и т.н. Родителите ни, повечето ни роднини също са били и са мигранти, състудентите ни, приятелите ни също... Ежедневно срещаме българи навсякъде - едни живеещи нормален живот, други са преуспели, трети просят пред входа на метрото или живеят на палатки във Венсенския лес.
И въобще в сравнение с другите европейски държави България е изпратила процентно от населението си най-много мигранти в западна Европа. Освен това в чужбина има повече работещи българи, отколкото в България, а българските емигранти са основен инвеститор в родината си. Въпреки това обаче българинът се изявява като най-върл защитник на "свещената" си граница, а претекст за пренебрегване на елементарни човешки и християнски принципи се намира под път и над път - мигрантите били предимно мъже, били мюсюлмани, били икономически мигранти, били млади, били участвали във военен конфликт... WTF?!
Особено гротеско бе одобрението, с което голяма част от българското общество посрещна смъртта на невъоръжен млад мигрант, прострелян при неизяснени обстоятелства от български полицай.
Предполагам същите хора са изпитали подобно злорадство и при вида на малкия Айлан, защото не виждам как биха се радвали на смъртта на единия, а не на тази на другия, та нали са все отрочета от мъжки пол, невинни, търсещи по-добър живот. И сигурно биха се радвали и на моята смърт или на някой от моето семейство, което дори ни пожелаха по повод атентатите в Париж - "Смърт на франсетата!" пишеха българи в социалните мрежи, опиянени от неимоверното щастие да видят как някой страда заради фрустацията на една банда жалки типове, приличащи си като две капки вода с тях самите, самообявените наследници на едни други мигранти, посветили живота си на борбата за една презряна в наши дни свобода. Ботев, Левски, Раковски, Вазов - все мигранти...
...

И тук се спираме на втората снимка, символизираща както травмата на Франция, така и моята 2015 година. На нея виждате кметство в парижко предградие, на чиято фасада пише "Свобода, равенство, братство". Цели три философски концепта, които трябва да се защитават с усилия, а прекалено често и с кръв. Не става въпрос за хибридна война, пропаганда, лъжи, подривна дейност, диверсия или някой друг болшевишки прийом, тъй умело използван от цял низ самодержци, ами за конкретен социален проект, дал на човешката цивилизация модерната форма на държавност, т.е. гражданското общество и правовата държава.
Под фасадата на кметството минава едно русичко момиченце на тротинетка - тръгнало е на училище, а баща му, демек аз, подтичва отзаде. В никакъв случай не трябва да закъсняваме, защото според наложените след атентатите мерки за сигурност достъпът до училището е строго регламентиран и ограничен. Така ни започна годината - с атентатите в Шарли Ебдо и на Порт дьо Венсен, така и ни завърши - с атентатите в Батаклан, баровете, Стад дьо Франс. Тате, вярно ли в Париж има война? Не, няма... Не е точно война, не се страхувай, бъди дете!
Момченцето от първата снимка е на три годинки. Момиченцето от втората снимка има братче на същата възраст. Но не само това ги свързва - и двете са човешки дечица, които би трябвало да изживеят едно достойно детство. Но лоши хора искат да им отнемат това право, пъдят ги, нападат ги в собствената им родина. Или пък злорадстват.
Искам да кажа още много неща по въпросите за демагогията и манипулацията, която превръща мизерниците в убийци на деца или в блеещи овце-съучастници, но замлъквам с надеждата, че през  2016 година всичко това ще бъде само спомен.
За Новата година пожелавам само едно нещо, което обаче е всичко - щастливо детство за всички деца на планетата.



...
...
...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

Няма коментари:

Публикуване на коментар