Признавам, mea
culpa, много ми е лесно да
коментирам футболен мач, когато съм седнал удобно пред телевизора с бутилка
безалкохолна напитка и чиния витаминозни фрукти. Виждам засадите, проблемите в
защитата и нападението, кой на кого може да подаде, обсъждам близките роднини
на рефера и т.н.
И с политиката е
така – седя и коментирам ставащото в България от 2000 км разстояние, като за
критерий в анализите и сравненията ми служи утвърдената западна демокрация с
образовани политици и съвестно гражданско общество, което си плаща данъците.
Затова се
чувствам малко виновен спрямо онези, които опитаха да се сработят с Бойко Футболето, за да правят реформи. Подиграх им се, нарекох ги балами и наивници.
Защото си казах, че е хитро да се изокаш веднага, че царят е гол и прост и че
няма смисъл да се таят надежди за поумняването му.
А не бива да се
говори така. Все пак политикът е политик, за да пробва да направи нещо, да се
спогоди, да замаже някак нещата и да издърпа каруцата малко по-напред. Или поне
така става в разумните общества, където политиците са, както казах по-горе, образовани,
интелигентни и загрижени за бъдещето на страната си. В България обаче подобна
конфигурация е рядкост и обикновено срещу един интелигентен политик (когато
въобще се намери такъв) имаш десет телета-ритнитопковци, корумпирани до
козирката, надменни, безскрупулни и безцеремонни.
Съчувствам на
онази част от реформаторите, която действително е реформаторска, и след достойното им оттегляне оправдавам понякога унизителните компромиси, направени
с надеждата за реформи. Колкото до останалите от „блока”, чиято единствена цел
е била да се докопат до кокал и да си назначат изгорите на топли кресла, мога
единствено да изкоментирам по стар български обичай, за кой ли път вече!,
близките им роднини и да ги зарадвам с благопожелания за хаотично
възпроизвеждане на вида им с произволни партньори.
Туй то! Мачът се
прекратява много преди края на второто полувреме, защото управляващите мекерета
ясно и точно заявиха, че нямат никакво намерение да строят нормално общество в
рамките на справедлива държавност. И направо биха шута на съдебната реформа,
която донякъде може би щеше да вдъхне някакъв положителен тласък на развитие.
Затова за сетен път гася телевизора с мисълта, че този мач съм го гледал...
Глупав, скучен, договорен мач, в който единствено публиката е губеща. Да се надяваме, че ще отиде пред гишетата да си иска ресто парите...
...
...
Коментари
Публикуване на коментар