вторник, 1 декември 2015 г.

ЗА ИСТОРИЯТА, ПАТРИОТИЗМА, КАЛИН ТЕРЗИЙСКИ И БОТЕФИЛЕФСКИ



Първо искам да благодаря на Калин Терзийски за завързалия се дебат около Левски, патриотизма и прочита на историята въобще, въпреки че може би не такова е било намерението му, а и не съвсем натам тръгват нещата. Освен това не споделям съвсем неговото мнението. И все пак съм му благодарен, защото от началото на Прехода до ден-днешен този дебат нито беше започнат, нито беше проведен, а пък за отговори и заключения въобще не може и да става дума. Хората гледаха с леко око не само на разплитането на историята, но и на нуждата от нея като основополагащ фактор за създаването на единна и силна нация. Защото както и да го гледате, „нацията е общност от хора с общ исторически спомен и с общ проект за бъдещето” (Ернст Ренан) .

Е, при нас спомен или няма, или пък има няколко - кой от кой по-различен и по-измислен. А единствените обединяващи ни елементи бяха Ботев и Левски, които невежеството ни и изкривеният ни през годините на тоталитаризма поглед превърна в свещени крави и символи на националното ни заколение. Нека си кажем истината в очите – ние убихме героите на борбата за независимост и основните исторически персонажи, за да ги превърнем в идоли, пред които да се кланяме.

Идолопоклоничество ли е, култ към личността ли е, не знам. Знам само, че е грозно, неуместно и обидно за паметта на загиналите да се заключваме в нови догми и в ново интелектуално робство, пречещо на историческата наука да се развива, а на нацията ни да просъществува през вековете и да надскочи историческия праг на Освобождението, за да влезе в Новото време редом с останалите народи, нации, държави, общности, съюзи и т.н. 

Историята е наука за памета на поколенията. Вярно, в нея от изключителна важност са документите и фактите, но освен тях историкът трябва да разполага с три други не по-маловажни неща – обективност, обективност и пак обективност. А при нас нито има документи (тях ги унищожаваме и доизкусуряваме), нито обективност (тя пък идва с интелекта и безпристрастността, които си ни липсват поради... едни други причини). Именно забранявайки разглеждането на историческите факти, както и с преекспонирането, пренебрегването или пречупването им през призмата на нашата епоха ние ги опорочаваме и превръщаме науката в религия на фанатици, готови да тормозят, пребият или дори убият човек заради глупава карикатура на Мохамед или заради вулгарна снимка с портрет на Левски (спомнете си ги онези младежи, дето половин България искаше да ги линчува).

Именно тук не съм съгласен с Терзийски – сравненията на днешните събития със събития от времето на Левски са чист анахронизъм, защото не само контекстът е различен, но и манталитетът е коренно променен. Иначе, да, ако тръгнем да си кълчим мозъка в ненужни реторични упражнения, брадатият и обучен от чужди служби Ботев, нахлул незаконно на територията на Османската империя с въоръжени до зъби и финансирани от Русия наемници и отвлякъл кораб на всичкото отгоре, би могъл да бъде счетен за джихадист... А пък Левски освен за убиец би бил счетен и за агент-провокатор и метежник... Така че историческият релативизъм на Терзийски наистина въвежда някакъв вид дебат, който обаче приема формата на кръчмарска препирня с неуместни примери и свободни цитати за епохи и географски ширини, нямащи нищо общо с подхванатата тема – погледнати през нашите очи, а не през призмата на собствената си епоха, Джеферсън и Вашингтон наистина изглеждат доста... остарели и направо ретроградни.
И въобще покрай парижките атентати видяхме резултата от тоталитарните мозъчни промивки и изкуственото национално самочувствие,  основаващо се върху социален проект, създаден за нуждите на един отдавна изчезнал свят. Защото Османската империя я няма, Австро-Унгария също изчезна от картата, колониалните империи приеха съвсем други форми, Русия тоже. Минаха Промишлената революция и две Световни войни, светът бе разделен от Желязна завеса, а след това се обедини в глобално село, разтрисано от нови видове конфликти и проблеми... А ние седим, въртим и сучем, и мозъкът ни не може да се откъсне от наложените стереотипи за величие и слава, поради което изпуснахме да видим и усетим болката на Западните демокрации от терористичните удари. Вместо това ние започнахме отново и отново да бълнуваме, да обвиняваме жертвите, да се сравняваме с тях по заслуги и да съдим, да се слагаме все така в центъра на живота и вселената. Кажете, как е възможно здрав мозък да сравнява случилото се в Париж (и това са все неща, минали ми пред очите във виртуалното пространство) с Нишкото въстание (1841г.!!!), Баташкото клане, Индиго, Катуница, Сарафово и прочие нещастни събития?!
Така че логика в такъв дебат около прочита на историята ни има. Само че тя не е нито тази на Терзийски, нито онази на „патриотите”, дето се тупат в гърдите и крещят „булгар-булгар” с повод и без повод.
....
Гледам татуираните с Ботев, Левски, цитати от „Епопея на забравените” и прочие символики гърди и плещи на младите „патрЕоти”, щъкащи полупияни, полуголи, полуинтелигентни по застланото с патрЕотичните им фекалии родно Черноморие и си казвам, че... аз май не ставам за патриот. Някак си не ми е патриотично да гледам как същите тези младежи, побили гордо българския трибагреник на софрата, изнасят десетки кофи отпадни води от караваната си и ги изсипват в рекичката, изливаща се директно на плажа. Някак си не ми се иска нито да имам общ спомен с тях, нито въобще нещо общо. Просто искам да си дадат сметка, че с колкото и исторически личности и байряци да се закичат, пак ще са същите като онова, дето изсипват в рекичката. 
....
...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

Няма коментари:

Публикуване на коментар