вторник, 17 ноември 2015 г.

"СКЪПИ ИДИЛ" - писмото на един френски блогър



СКЪПИ ИДИЛ,

Внимателно прочетох победното ти комюнике. Сигурно успехът на проведените петък вечер атаки в Париж много те е ощастливил. Убийството на невинни граждани, радващи се на футболен мач, рок концерт, или просто отишли да похапнат с приятели в ресторант сигурно ти действа разтоварващо. Въпреки че това все пак едва ли те разнообразява особено от хилядите ежедневни изстъпления, които от години извършваш в Ирак и Сирия. Но една качествена международна компания на мерзавците-нещастници, каквато е твоята, трябва да се изяви и на западния пазар. Моите поздравления, благодарение на тези гадни и кървави спектакли марката ИДИЛ е по-силна от всякога и дори успя да заличи спомена от Ал-Кайда, която сравнена с тебе ни изглежда вече направо разумна

Така значи, ти уби. Но не го направи, разбира се, от любов към кръвта и насилието, ами в името на „Премилостивия Аллах”. Аз, дето си мислех, че „милостта” предполага доброта и великодушие спрямо другите, най-добре да изхвърля тълковния си речник. И да си купя на негово място калашник с гранати и да почна да раздавам и аз любов и съпричастност навсякъде, където се намираш. И да сложа накрая върху благочестивото ти тяло снимката на братовчедка ми Мадлен, подло убита от твоята „милост” миналия петък в Батаклан.

Ако се беше запознал с нея, веднага щеше да я намразиш. Тя беше свободна и щастлива жена, преизпълнена с онази вътрешна светлина, която толкова ти липсва на теб. За твой върховен ужас тя беше интелектуалка, обичаща професията си на учителка по литература в прогимназията. Защото, да, при нас жените не само имат право на образование, но и могат да преподават. Те могат също така да ходят където искат, да слушат музика, да пият алкохол и да обичат когото пожелаят. Без бурка, без насилие. Во кратце, могат да се радват на свободата, която толкова те ужасява и чийто представител е от доста време Париж, дето ти го наричаш „столица на порока и извращението”. Да, скъпи братя и сестри, нека не се съмняваме повече – не трябва да търсим извращенията и порока в избиването на невинни хора от тежко въоръжени фанатици, преобразили Корана в учебник за перфектното терористче, ами в нашия езически начин на живот, съставен от удоволствие и радост. Този „празник на перверзността”, събиращ всяка седмица хиляди „идолопоклонници”, които вместо да обожават смъртта, както ти го правиш, ”развеждайки се със земния живот”, предпочитат да се съберат заедно, за да споделят обожанието си към съществуванието.

По този повод, драги ми малък и смешен мерзавецо ИДИЛ, ще ти призная нещо – аз също съм перверзник и идолопоклонник. Обичам живота, рока, ресторантите и дори гледам от време на време по някой футболен мач. Mea culpa, mea maxima culpa. Аз съм, както казваш ти, кръстоносец. Кръстоносец на свободата, на любовта и благоразположението, само дето, за разлика от тебе, аз еволюирах от Средновековието насам и религията ми не е изтъкана от желязо и кървища, както твоята, ами от плът и надежда. Ще ти дам и един добър съвет, скъпи ми ИДИЛ – побързай, защото Историята е по петите ти и Светлините, които искаше да изгасиш, се превръщат в заплаха за твоя първобитен халифат. 

„Аллах е велик”- пишеш ти. „Следователно на Аллах принадлежи силата, както и на неговия Пратеник, и на вярващите. Но лицемерите не го знаят.” (сура 63, аят 8). По тази точка мога единствено да се съглася с тебе. Дали ще го наречем Господ, Яхве или Аллах, Всевишният няма никаква нужда нито да се убива в негово име, нито да се опорочават законите му. Тогава защо продължаваш да убиваш? Бог толкова ли е слаб в душата ти, че не може да действа сам? Не вярвам. За сметка на това съм сигурен, че го караш да замлъкне. Освен това убивайки в името на Исляма и на мюсюлманите, които уж защитаваш, ти унищожаваш Божието Творение, което пък те превръща в още по-голям нечестивец и грешник от вярващите, които кълнеш, или от езичниците като нас. Обаче тези неща лицемерите не ги знаят.
....
Тази статия е посветена на братовчедка ми Мадлен, чието единствено престъпление бе да обича живота....

Симон Кастеран
...
(преводът си е мой, можете да намерите оригинала на френски ТУК)
....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

Няма коментари:

Публикуване на коментар