Попаднах в социалните мрежи на тази и много други забележителни "творби", изразяващи радостта на ликуващото множество пред смъртта на някакъв обикновен човек - бежанец ли е бил, икономически имигрант ли... А може би и двете заедно, защото бедността върви ръка за ръка с много други пороци. Но както и да е, сигурно е много храбро и хитро да стреляш за сплашване във въздуха под мост и да убиеш без да искаш някого, а с малко повечко късмет не себе си или някой колега...
Спомних си, че бях някога и аз бежанец. Тогава съзнавах, че бягам от България именно, защото там вирее такъв долен тип хора, готови да стрелят и убиват единствено и само от омраза, а обществото не само не ги обезспокоява, но и ги поощрява и дори награждава с ордени. Всъщност, стрелящите и раздаващите ордени са едни и същи хора, а пък жертвите им обикновено не са бежанци, ами чистокръвни българи. В случаите, когато става дума за българи обаче, може и да не се раздават явно ордени, но резултатът е същият - правосъдието нехае, което пак е форма на безмълвно съгласие от страна на обществото.
Иначе в страната, в която на фронтона на всяко кметство пише с големи букви СВОБОДА, РАВЕНСТВО, БРАТСТВО, е пълно с бежанци като мен. Едни са се интегрирали, други просят, крадат, проституират, спят в паркове и под мостове (където обаче никой не "сплашва" невъоръжени хора с изстрели във въздуха). Почти всички просяци в моя квартал са българи, голяма част от проститутките и сводниците също са българи и често ме викат в полицейските участъци да превеждам на задържани за кражби и други зулуми българи. Никога никой не говори за инвазия, никога никой представител на институциите не престъпва закона. Напротив! Винаги проявяват необходимото уважение не само към хората, но и към всички права на задържаните - преводач, лекарски преглед, адвокат, храна.
Хора, признайте си! Българската държава е неспособна да администрира собствените си граждани, а при появата на смешно количество мигранти институциите са тотално задминати от събитията. И в създалия се хаос изплуват идиотите, раздаващи ордени по повод убийството на един нещастен бежанец, каквито, повтарям, бяхме и ние с баща ми преди близо 23 години.
За мое щастие тогава ние попаднахме в цивилизовано общество и на хубави хора. Докато в България, за жалост, първото е напълно невъзможно, а второто би било чист късмет.
....
....
Коментари
Публикуване на коментар