Навремето папа Йоан-Павел II призова хората да не се страхуват и с това им даде нужната смелост да се противопоставят на комунизма, първо в Полша, след това и навсякъде.
Само ние не обърнахме внимание на думите му, защото нас не ни беше страх. Напротив, на нас си ни харесваше да живеем в мизерна диктатура, управлявани от полуидиоти, чувстващи се най-велики на света и мразещи всичко и всички. Обичахме да пречим, дразним и разваляме. Обичахме да живеем в бетонени кутийки и да караме брички. Обичахме да слушаме една и съща песен в изпълнение на сто различни изпълнители в продължение на десетки години. Вярвахме в едни и същи думи и идеи, за които вярвахме, че ще са меродавни винаги така, както и омразата ни спрямо едни и същи неща щеше да е вечна. Кютахме си, скътавахме се, спотайвахме се в охлювената си черупка, злобеехме и злорадствахме, когато на хората - които си бяхме избрали за врагове и които нито подозираха, че ги мразим, нито знаеха чесъществуваме - се случеше някакво нещастие, природно бедствие и т.н.
И в крайна сметка сме си все същите. Пак управляват полуидиоти, пак сме мизерници, пак мразим. И затова ви казвам, страхувайте се и треперете пред гладните и зъзнещи бежанци, защото те искат да ви заместят в съжалението на развитите общества и да вземат подаянията, на които крета цялата ви популация. Вадете ножове и патлаци на агонизиращото куче и си раздавайте ордени и ръчни часовници "Слава" за всеки убит нещастник така, както го правехте навремето при бай Тошо.
Страхувайте се и трепайте, за да сте си все същите завинаги, амин!
....
Коментари
Публикуване на коментар