Пресни впечатления - на път към Черноморието

За втора година подред изкарвам със семейството си част от лятната почивка на българското Черноморие - от една страна, за да се видим с близки и роднини, от друга, за да потренират дечицата ни българския си език извън семейния контекст.

Започвам рапорта с пътуването.
Нито съм запален шофьор, нито познавам добре софийската пътна мрежа, поради което изпадам в паника, когато без да искам правя хард рибуут на телефона и прецаквам GPS-програмката (Sygic, по принцип е доста прилична).

И ето, това става повод да отчета, че българските пътища са тотално лишени от обозначителни знаци и човек трябва понякога да се ориентира буквално по слънцето, за да уцели правилната посока. По някое време с радост тръгвам към Бургас, но се оказва, че не съм на магистралата... Отбивам в първата бензиностанция и питам. Момчето ме упътва и успокоява честолюбието ми с думите, че подобни обърквания се получават доста често.

Връщам се на околовръстното, което странно защо ми напомня за пътеката, по която бях карал в кратера на вулкана Питон-дьо-ла-Фурнез на остров Реюнион... Или с други думи казано - лунен пейзаж, осеян с дупки и полудели зелени човечета, чиито летящи чинии са със софийски номера.

Уф, най-сетне сме на магистралата, но сме изгубили половин час в лутане. Нищо! Ще наваксаме, съкращавайки почивките. Децата отзад ту врещят за бисквити, ту спят, така че карам относително спокойно с максималната скорост - 140км/ч. В другите страни максимално разрешената скорост е 130 (Франция), 120 (Испания)... Но това е така, защото си нямат нито магистрали като нашите, нито яки автомобили и стабилни шофьори...
Но какво тук значат някакви си ограничения? И както в София много зелени човечета си кара абсолютно своеволно, така и на магистралата отделни забързани индивиди ме "отвяват" с 200 км/ч.

На няколко отсечки усещам с цялото си тяло и най-вече с опитващите да изпаднат пломби, че настилката направо си плаче за ремонт и че всъщност скоростта трябва да се ограничи поне на 90 км/ч. Но това си е моята гледна точка, очевидно повлияна от еврогейщината и нямаща място в една мъжка страна с премиер-мъжкар, режещ лентички на мъжки магистрали.

Натам вървим добре, след Пловдив километрите се нижат неусетно. Единствено отбивките за почивка някак си ги няма, или пък ги има, но са без тоалетни, без чешмички, без сянка. И си казвам, че може би ББ нарочно ги е замислил така нещата, за да не си помислят хората, че живеят в някакъв рай. А пък и по-натам построяването на всяка нова отбивка, изход или детелина би бил повод за народна радост, рязане на лентички и отчитане на дейност.

И тук задавам дежурния въпрос - ако допуснем, че и във Франция също премиерът реже лентички и прави тържествено откриване на всеки пет километров порцион, колко време ще е загубил за тази си дейност при положение, че във Франция има 11 000 км магистрали?

След малко повече от 3 часа път пристигаме в Бургас и отбиваме в най-близкия мол. Всичко е чудесно, само дето Карфур е намалил десеторно предлагания асортимент. Няма дори банални стоки от рода на минерална вода, лютеница, вафли Мура... Абе мирише на затваряне.
И докато се мотаем, оправям GPS-а и зареждам картата на България.
Точим бензин и потегляме към Царево.

Пътят до Созопол е хубав с две платна и ограничението е 80 км/ч. След Созопол пътят си е селски и ограничението на скоростта е 90 км/ч. Логика.

Пристигаме в хотела,  паркираме без проблеми, посрещат ни любезно, стаята вече е готова и имаме цял следобед за плаж и удоволствия.

Да, до морето се пътува вече... нормално!

....

....

Коментари