Реформа ли?

В думата "реформа" се съдържа "форма", т.е. вече съществуващият обект бива променен целенасочено и разумно към нещо по-добро. В този смисъл реформата означава добавка, поправка, подобрение. Сега е много модерно да се замислят реформи и да се надуват политически мускули с новаторски идеи за извършване на спешни реформи, чрез които да наваксаме загубеното време и да настигнем цивилизованите страни и народи. А като ги настигнем, ще подметнем небрежно и сякаш почти нищо не сме изпуснали : "Сори, имаше задръстване, кой вкара гол?"
Само дето сегашната форма не става за реформиране, защото формата сме самите ние.
Ето един пример за невъзможната реформа в здравеопазването. За пореден път трагедия в родилното отделение показва до каква степен всичко е сбъркано. Припомням накратко - в Тетевен банда медици изтезават родилка, унижават я с обиди и я тормозят физически до умъртвяване на бебето й. Основни причини за смъртния случай очевидно са прекомерното натискане върху корема на родилката - метод на Кристелер (по думите й пред камерите на "Господари на ефира", акушерките буквално са се катерили върху нея, за да натискат с цялата си тежест), както и високият форцепс.
И именно тук на един здравомислещ човек му се изяснява проблемът. Въпросното "натискане", както и високият форцепс са ЗАБРАНЕНИ от всички здравни организации, защото могат да доведат до усложнения и увреждания както при новороденото, така и при родилката.
Та, въпросът ми е, след като има вече закон, след като има правило, след като има норма, след като се знае кое е хубаво и кое е лошо, какво точно трябва да се реформира, за да се избегнат подобни криминални постъпки и при евентуалното им наличие виновните да бъдат наказани своевременно и адекватно?
Ами всъщност нищо не може да се реформира, защото грешно е самото отношението към човека. А то е такова, защото в продължение на десетилетия българинът бе учен да презира личността, индивида, човешкото същество като единствено и неповторимо създание, достойно за уважение и единствен смисъл за съществуването на организации, институции, държави. Нищо не може да подлежи на реформа, докато мисленето и действията на индивида се проектират в условията на тоталната държава и тоталното общество, в което всички се размиват в един "колектив" с "колективна" отговорност и колективно наказание и където индивидът не е цел, а средство.

Ха сега да видим, как ще реформираме нещо, което може да подлежи единствено на осъждане и унищожение и как ще реформираме едно общество, което вече толкова години отказва да скъса с тоталитаризма и да прилага закона на демокрацията. 
Ще реформираме, ама... друг път.

...
...

Коментари