петък, 29 май 2015 г.

Созопол - перлата на българския черноморски ад


Случаи на корупция, неуредици и всякакви машинации и мърлявщини има много в родината на Ботев и Левски, но аз ще ви дам пример за посевместна и тотална корупция, пропила цял един град и превърнала го в абсолютна клоака. Става дума за "перлата" на българското Черноморие - Созопол.

Преди години бях свидетел как чейндж-бюрата там обираха посред бял ден наивните летовници, а полицаите се кланяха същевременно на мутрите като на древногръцки божества. Но епохата на пладнешките грабежи явно отмина, за да отстъпи място на съвсем друг вид кражби, които вече са на европейско ниво и се изразяват в милиони евро.

Злоупотребите със средствата и доверието както на местните жители, така и на летовниците са очевидни още в момента, в който излезете от главния път на отбивката за Созопол. Изведнъж се озовавате на едно тотално разбито шосе, което при по-невнимателно каране може да се окаже фатално не само за автомобила, но дори и за живота ви. Освен зеещите дупки отчетох и няколко стърчащи над нивото на пътя шахти.
Но най-неприятната изненада за гостите на града е липсата на паркоместа и адекватна канализация в самия град. Местни жители ми довериха, че кметът е похарчил милиони за строежа на един никому ненужен стадион, а в същото време инфраструктурите на града превръщат ежедневието на всички в ад.

Резерве...
Първо, няма места за паркиране, колите са накачулени по тротоарите и задръстват пътищата.
И в цялата тази неразбория не полицията, ами местните граждани се опитват да наложат собственото си разбиране за ред и организация на паркирането. Т.е. господства законът на джунглата - собствениците на хотели, къщи за гости и т.н. считат, че УЛИЦАТА ПРЕД СГРАДАТА ИМ ПРИНАДЛЕЖИ и маркират присвоената собственост с бидони, столове, кофи за боклук и прочие предмети. А ако недай си Боже някой се опита да паркира пред хотел, в който не пребивава, тогава санкцията е безмилостна и мигновена - колата му е одрана, със супени стъкла или спукани гуми. И всичко това се случва пред очите на органите на реда, които с бездействието си изразяват мълчаливо съгласие и дори поощряват този небивал терор над летовниците.

Второ, тротоарите са в окаяно състояние - разбити, със сергии и с паркирани върху тях
автомобили. Абсолютно невъзможно е човек да се придвижва спокойно по тротоара, камо ли да се разхожда романтично ръка за ръка с любимия/любимата си по залез слънце или да бута детска количка.

Трето, градът все още не разполага с пречиствателна станция и всички отпадни води се изливат в морето. Или както някой би се изразил - "Аз съм (произвел) това, в което плувам...."
Ходенето по тротоара ли? Ами пробвайте...
Лично наблюдавах как къмпингуващи в "Златна рибка", на чиято каравана се вееше гордо българският трибагреник, изсипаха десетки кофи мърсотия (броих някъде до 40) в рекичката, изливаща се върху едноименния плаж, на който рояци дечица строяха пясъчни замъци.
И въобще мърсотията е посевместна - когато отидох за дезинфектант (дъщеричката ми беше стъпила на стъкло...), в аптеката заварих цяло семейство, пострадало от развалена манджа в ресторант.

Четвърто, в разгара на сезона, когато на територията на Созопол пребивават сигурно над 100 000 човека, поликлиниката в града разполага с една-единствена линейка. Но стигне ли се до викане на лекар, местните жители ви кълнат да бягате далеч от созополския медицински център, където е по-вероятно да ви довършат, отколкото да ви излекуват.

И като говорим за броя летовници, стигаме до Пето - вследствие на диво и незаконно
строителство по несъществуващ градоустройствен план и също толкова диво и незаконно отдаване под наем никой не знае колко легла наброява туристическата база на града, от което може да се заключи, че не съществува дори приблизителна оценка на приходите от туризма и съответно на несъбраните държавни такси и данъци...
Един леко пренаселен плаж
Липсата на ясно документирани приходи и разходи на цял един град е достатъчно доказателство, че системата е изцяло подчинена на корупционни практики и пране на пари. През 2011г. тогавашният регионален министър Росен Плевнелиев беше казал по този случай, че според молбата на община Созопол за строеж на пречиствателна станция базата се състои от 80 000 легла, а в министерство на икономика разполагат с данни за едва 2 000 легла, за които държавата събира някакви мижави такси...
(Според статия на вестник Капитал от 31 март 2013 г. въпросната станция би трябвало да бъде завършена сега, т.е. след 11 години строеж и 91 милиона разходи...)
.... 
Тези забележки се отнасят най-вече за новия град. Kолкото до стария, той отдавна е престанал да представлява културна или архитектурна забележителност, за да се превърне в магазин за сувенири-пивница-пицария. При всички положения "културната" атмосфера е отстъпила място на масовия туризъм, кича, евтините забавления и манджи.
....
Накрая приключвам темата с една-единствена случка, която ясно изразява всичко казано по-горе.
Събрахме се в Созопол четири поколения - най-малкият представител на фамилията беше на една годинка, а най-старият беше превалил 84 лета.
Първият ден мина безоблачно, паркирах се на прилично място, настанихме се в тих хотел, който макар и далеч от плажа предлагаше идеални условия за децата.
Един ден по-късно обаче дойдоха неприятностите. Прадядото получи криза посред нощ и трябваше да го закараме в болница. Единствената линейка на Созопол не се отзова, защото по принцип нямало смисъл да се губи време със старци. Местни жители пък ни казаха, че поликлиниката на града със сигурност е задръстена от препили и пребити "гости", поради което единственото разумно разрешение на проблема било да идем в Бургас.
Така и направихме - отидох да взема колата и... я намерих солидно одрана. Бях я паркирал съвсем нормално и прилично без да преча на никого на голяма площадка, пригодена именно за паркиране. За жалост собствениците на "къщата за гости" наблизо бяха решили, че са в правото си да отредят кой има право да паркира там и кой не.
Както и да е... Ядосах се, но в 4ч. сутринта имахме далеч по-важна задача. Отидохме в бургаската болница. Там станах свидетел вече на откровено "бутане"... А и нямаше начин да е другояче, защото в противен случай дядото щеше да остане да чака с десетките други чакащи - предимно роми, за които също много лекари смятат, че са си чисто губене на време - без никой да му обърне внимание.
Освен от корупцията бях възмутен и от всеобщата апатия, изродена в брутален цинизъм, относно нуждата да се полагат здравни грижи за хора в напреднала възраст. Сякаш човек няма право да доживее достойно и без мъки живота си! Сякаш пречи и заслужава наказание!
Тогава си го помислих, а след това и се оказа тъжна истина, че в момента, в който старецът остане сам в ръцете на медицинския персонал, животът му няма да струва и пукната пара. Но това ще бъде тема на друг разказ - далеч по-жесток и далеч по-сериозен.

На следващия ден се оплаках на собствениците на хотела за автомобила, а те се изумиха от моята наивност - "Ама как, вие не знаехте ли, ама защо не ни питахте, ние щяхме да ви предупредим и да ви запазим място за паркиране с първокачествен бидон! Ама пак леко сте се отървали..."
Абе, защо ли не ви... пратя и вас по дяволите...
Отидох и в полицията. Там ченгето записа жалбата ми в някакъв тефтер. Нито ми даде входящ номер, нито отговори на някой от въпросите ми. Просто ме гледеша с презрение и накрая ми обърна гръб за довиждане.


В крайна сметка щетите по автомобила бяха поети от застраховката... Всички останали морални щети обаче съм си ги записал и тепърва ще си търся вересиите.
...

Такива бяха преживяванията ми в Созопол. Общо взето усещах как всички домакини си даваха сметка, че повече никога няма да съм и гост и затова се стараеха да ме оберат като за последно. Със сигурност са прочели в очите ми отчаяние така, както аз четях в техните омерзение и досада. Едно е сигурно, Созопол е срам за туристическия бранш и подигравка с човешкото достойнство. Ако имате уважение към родината си и желаете тя някога да придобие европейски вид и да се измъкне от прегръдката на корупцията и нехайството, от все сърце ви приканям повече никога да не стъпвате в Созопол и нему подобните курорти в България.

Ако поне един човек последва призива ми, значи съм изпълнил гражданския си дълг и съм получил някакво възмездие. Благодаря ви предварително!
.....


Но пасаран!




...


....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

Няма коментари:

Публикуване на коментар