Спомням си как в училище всички се чудехме групово защо след поделянето на Полша (четвъртото в световната история между немци и руснаци) французи и британци обявяват война на нацистка Германия без да предприемат абсолютно никакви бойни действия. Толкоз ли ги е било страх от Хитлер? Или пък всъщност са обявили война за "отбий номер"?
Така началото на Втората световна война бива наречено "Странната война". След това вермахтът прегазва Франция за има-няма 6 (шест) седмици.
Години по-късно, четейки съдържанието на пакта "за ненападение" Рибентроп-Молотов, си дадох сметка, че всъщност странно може да бъде единствено умишленото късогледство на историците или пък наглата про-съветска пропаганда. Защото всъщност в случая не става въпрос за никакъв договор за ненападение, ама за чиста подялба на Европа и съответно за нов световен ред. Съвсем логично британци и французи изпълняват дълга си към верния съюзник Полша, обявявайки война на единия агресор... Но логично би трябвало да обявят война и на втория... Още повече, че Хитлер и Сталин делят не само Полша, но и омразата към демокрацията, Човешките права и справедливостта като цяло.
Великобритания и Франция обаче съзнават немощта си спрямо нацисткото и болшевишкото чудовище. И сядат да пият по едно последно питие "преди да се е почнало".
Само заради доблестното си поведение Франция и Великобритания заслужават да бъдат уважавани, нищо че първата е тотално смачкана и окупирана, а втората е обсадена от подводници и бомбардирана...
Виж, другите "победители", онези с петолъчките, дето преди началото на войната въоръжиха Хитлер, обучиха офицерите му, а след това - макар и за кратко - си поделиха и Европа, именно тези "победители" са странни. Та нима е победа да победиш собственото си творение и собствения си съюзник? Или ако наистина е победа, не би ли било логично вместо да търсим оправдания и реабилитация на пакта Рибентроп-Молотов, да признаем неговата чудовищна същност?
Със скорошните изказвания на тази тема и апологетиката на едно съглашение между две тоталитарни държави Путин доказа за пореден път, че никоя спечелена война не може да превърне престъпника в истински победител, защото никакви думи не могат да изкривят историята и да заличат истинските резултати от тази тъжна победа. Напротив - колкото повече човечеството върви напред, толкова по-ясен и истински става неговият поглед над миналите събития. Със задоволство отбелязвам, че все повече и повече престъпления на Червената армия излизат наяве, все повече хора осъзнават, че никое зверство срещу никого не може да бъде оправдано. Предварителните спогодби между чудовищата Хитлер и Сталин, военното сътрудничество между двамата диктатори, извършените и от двамата масови убийства, депортирането и изтреблението на цели народи - това е истината. А Путин може да говори глупостите си единствено на избрана аудитория от лоботомизирани "хомо съветикус".
...
...
...
Така началото на Втората световна война бива наречено "Странната война". След това вермахтът прегазва Франция за има-няма 6 (шест) седмици.
Години по-късно, четейки съдържанието на пакта "за ненападение" Рибентроп-Молотов, си дадох сметка, че всъщност странно може да бъде единствено умишленото късогледство на историците или пък наглата про-съветска пропаганда. Защото всъщност в случая не става въпрос за никакъв договор за ненападение, ама за чиста подялба на Европа и съответно за нов световен ред. Съвсем логично британци и французи изпълняват дълга си към верния съюзник Полша, обявявайки война на единия агресор... Но логично би трябвало да обявят война и на втория... Още повече, че Хитлер и Сталин делят не само Полша, но и омразата към демокрацията, Човешките права и справедливостта като цяло.
Великобритания и Франция обаче съзнават немощта си спрямо нацисткото и болшевишкото чудовище. И сядат да пият по едно последно питие "преди да се е почнало".
Само заради доблестното си поведение Франция и Великобритания заслужават да бъдат уважавани, нищо че първата е тотално смачкана и окупирана, а втората е обсадена от подводници и бомбардирана...
Виж, другите "победители", онези с петолъчките, дето преди началото на войната въоръжиха Хитлер, обучиха офицерите му, а след това - макар и за кратко - си поделиха и Европа, именно тези "победители" са странни. Та нима е победа да победиш собственото си творение и собствения си съюзник? Или ако наистина е победа, не би ли било логично вместо да търсим оправдания и реабилитация на пакта Рибентроп-Молотов, да признаем неговата чудовищна същност?
Със скорошните изказвания на тази тема и апологетиката на едно съглашение между две тоталитарни държави Путин доказа за пореден път, че никоя спечелена война не може да превърне престъпника в истински победител, защото никакви думи не могат да изкривят историята и да заличат истинските резултати от тази тъжна победа. Напротив - колкото повече човечеството върви напред, толкова по-ясен и истински става неговият поглед над миналите събития. Със задоволство отбелязвам, че все повече и повече престъпления на Червената армия излизат наяве, все повече хора осъзнават, че никое зверство срещу никого не може да бъде оправдано. Предварителните спогодби между чудовищата Хитлер и Сталин, военното сътрудничество между двамата диктатори, извършените и от двамата масови убийства, депортирането и изтреблението на цели народи - това е истината. А Путин може да говори глупостите си единствено на избрана аудитория от лоботомизирани "хомо съветикус".
...
...
...
Коментари
Публикуване на коментар