На 24 май празнуваме най-хубавото нещо в съдбата на всеки народ - знанието и културата. Официално денят бе закичен с помпозното название "Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост", но ние, обикновените хора, празнуваме буквите, с които предаваме знанието и творим културата, празнуваме учителите и учениците, празнуваме пишещите и четящите, празнуваме също и паметта, и проектите за бъдещето, и радостта от днешния ден. Доколкото въобще има радост и ден. Защото след 24 май идва 25, 26, 27... и всички останали дни в годината, през които старателно и прилежно избягваме ценностите на прогреса, знанието, учението и паметта, връщайки се по този начин далеч назад в мракобесието, тесногръдието, отрицанието и омразата.
Азбука ли? Ето ви неграмотно написани текстове и неграмотници под път и над път...
Култура ли? Ето ви чалга, Вежди Рашидов и придворните му драскачи...
Просвета ли? Ето ви цяла армия фрустрирани и нископлатени даскали, чиято мисъл е заета с физическото им оцеляване в една територия, в която образованието съвсем не е фактор за успех и където изказът на овчаря и премиера са сходни по качество и съдържание.
Съпричастност ли? Милосърдие ли? Разбирателство ли? Както се казва в американските сериали - не ме карайте да се смея....
....
Мисля си ги тези неща по повод последните етнически междуособици, избухнали именно в тези уж най-светли дни на уважение към род и родина. А в крайна сметка празникът ни е празен и напразен - нито имаме какво да тачим, нито има кой да го тачи. И затова продължаваме да сочим с гордост буквите и многозначително да мърморим, че "и ний сме дали нещо на света", а в същото време сме откъснати от същия този свят и сме толкова, толкова безнадеждно различни... Кога ли за последен път сме дали нещо хубаво на другите народи, кога ли пък и ние самите сме приели от другите различието с отворени обятия и разбиране? Та нима същите тези букви не са измислени, за да преведат християнските текстове на български, за да можем да се обвържем със себеподобните си чрез универсални ценности? Не значи ли това, че празникът на азбуката е и празник на толерантността, разбирателството и мирното съжителство?
.....
Очевидно не съм разбрал правилно... Българинът празнува азбуката, измислена в услуга на Божието слово, но присвоена за лично ползване от един самодоволен, затворен и враждебен народ, чието ежедневие минава в разчистване на сметките с малцинствата, които са набедени за всичко лошо в едно общество, подчинено изцяло на мнозинството. Всички институции са прогнили от корупция и за всичко са виновни... ромите. Виновни са за липсата на осъдени престъпници, виновни са за фалиралите банки, виновни са за лъжите на политиците, виновни са некачественото здравеопазване, виновни са за ниската раждаемост и високата смъртност, виновни са фалшифицираните избори, виновни са за търговията с дървесина...
Ами то всъщност... е така. Ромите са също толкова българи, колкото и всички останали българи. От което е логично да се заключи, че И ТЕ САМИТЕ са също толкова виновни, колкото и ДРУГИТЕ. Само че ромите са най-мургави и най-бедни, което пък е удобен претекст да поемат вината за всичко и да операт пешкира на мястото на целокупното общество.
Евтино и лесно.
....
Обаче... Всичко това някак не се връзва с азбуката, културата и другите измишльотини...
Е, нищо де! Ще подменим празника с купон за младите. Ще го наречем "абитуриентски бал". За случая ще ги облечем в нови дрехи, кои от кои по-странни и кичозни, а някои може дори да си ходят голи, за да се улесни достъпа им до оргии. Ще им позволим да се наядат и напият като прасета. Образователният елемент ще се изразява чрез броене до 12 - така всички ще видят, че младите са научили все нещичко в училище. Ще се возят в лъскави коли, защото високоскоростните пътища са върховна цел на държавата ни, и ще слушат чалга до спукване. Накрая ще повръщат и ще се валят с новите дрехи по земята. Ето, това е животът! "Се ла ви, се ля ни", дето викат французите! Нека знаят младите как се живее в модерното българско общество, нека свикват с новите универсални ценности.
....
Колкото до гръцките мисионери Кирил и Методий и техните ученици, ами и те самите, мене ако питате, са били до известна степен роми и имигранти, само дето в тогавашния див и нетолерантен свят не са ги гонили и били по границите за това, че се опитват да пробутат християнската религия и разни преводи на евангелия, написани на забранени езици със странни йероглифи при това... Затова нека стоят с делото и идеите си в средновековието, а сега те са ни нужни дотолкова, доколкото да можем да се хвалим и гордеем с нещо нейде далеч в миналото си, което впрочем е общо европейско минало, а не наше лично.
Защото иначе в настоящето май няма с какво да се гордеем...
Върви, народе, през просото...
....
....
Азбука ли? Ето ви неграмотно написани текстове и неграмотници под път и над път...
Култура ли? Ето ви чалга, Вежди Рашидов и придворните му драскачи...
Просвета ли? Ето ви цяла армия фрустрирани и нископлатени даскали, чиято мисъл е заета с физическото им оцеляване в една територия, в която образованието съвсем не е фактор за успех и където изказът на овчаря и премиера са сходни по качество и съдържание.
Съпричастност ли? Милосърдие ли? Разбирателство ли? Както се казва в американските сериали - не ме карайте да се смея....
....
Мисля си ги тези неща по повод последните етнически междуособици, избухнали именно в тези уж най-светли дни на уважение към род и родина. А в крайна сметка празникът ни е празен и напразен - нито имаме какво да тачим, нито има кой да го тачи. И затова продължаваме да сочим с гордост буквите и многозначително да мърморим, че "и ний сме дали нещо на света", а в същото време сме откъснати от същия този свят и сме толкова, толкова безнадеждно различни... Кога ли за последен път сме дали нещо хубаво на другите народи, кога ли пък и ние самите сме приели от другите различието с отворени обятия и разбиране? Та нима същите тези букви не са измислени, за да преведат християнските текстове на български, за да можем да се обвържем със себеподобните си чрез универсални ценности? Не значи ли това, че празникът на азбуката е и празник на толерантността, разбирателството и мирното съжителство?
.....
Очевидно не съм разбрал правилно... Българинът празнува азбуката, измислена в услуга на Божието слово, но присвоена за лично ползване от един самодоволен, затворен и враждебен народ, чието ежедневие минава в разчистване на сметките с малцинствата, които са набедени за всичко лошо в едно общество, подчинено изцяло на мнозинството. Всички институции са прогнили от корупция и за всичко са виновни... ромите. Виновни са за липсата на осъдени престъпници, виновни са за фалиралите банки, виновни са за лъжите на политиците, виновни са некачественото здравеопазване, виновни са за ниската раждаемост и високата смъртност, виновни са фалшифицираните избори, виновни са за търговията с дървесина...
Ами то всъщност... е така. Ромите са също толкова българи, колкото и всички останали българи. От което е логично да се заключи, че И ТЕ САМИТЕ са също толкова виновни, колкото и ДРУГИТЕ. Само че ромите са най-мургави и най-бедни, което пък е удобен претекст да поемат вината за всичко и да операт пешкира на мястото на целокупното общество.
Евтино и лесно.
....
Обаче... Всичко това някак не се връзва с азбуката, културата и другите измишльотини...
Е, нищо де! Ще подменим празника с купон за младите. Ще го наречем "абитуриентски бал". За случая ще ги облечем в нови дрехи, кои от кои по-странни и кичозни, а някои може дори да си ходят голи, за да се улесни достъпа им до оргии. Ще им позволим да се наядат и напият като прасета. Образователният елемент ще се изразява чрез броене до 12 - така всички ще видят, че младите са научили все нещичко в училище. Ще се возят в лъскави коли, защото високоскоростните пътища са върховна цел на държавата ни, и ще слушат чалга до спукване. Накрая ще повръщат и ще се валят с новите дрехи по земята. Ето, това е животът! "Се ла ви, се ля ни", дето викат французите! Нека знаят младите как се живее в модерното българско общество, нека свикват с новите универсални ценности.
....
Колкото до гръцките мисионери Кирил и Методий и техните ученици, ами и те самите, мене ако питате, са били до известна степен роми и имигранти, само дето в тогавашния див и нетолерантен свят не са ги гонили и били по границите за това, че се опитват да пробутат християнската религия и разни преводи на евангелия, написани на забранени езици със странни йероглифи при това... Затова нека стоят с делото и идеите си в средновековието, а сега те са ни нужни дотолкова, доколкото да можем да се хвалим и гордеем с нещо нейде далеч в миналото си, което впрочем е общо европейско минало, а не наше лично.
Защото иначе в настоящето май няма с какво да се гордеем...
Върви, народе, през просото...
....
....
Коментари
Публикуване на коментар