неделя, 26 април 2015 г.

Здравеопазване като... порцелан в петата

Отскоро на стъпалото ми се образуваха две малки подутини, които от време на време ме болят лекичко при по-продължително ходене. Вътре очевидно има нещо твърдо, си казах, опитвайки се да си спомня кога точно нещо ми се е забивало в крака. Всъщност, случвало ми се е да стъпвам може би десетки пъти на бодили, остри камъни и пчели, но само един случай се е запечатал дълбоко в паметта ми. Беше някъде през пролетта на далечната 1993 г. Събудих се посред нощ от силен шум - баща ми отново беше получил хипогликемия и чупеше предмети в кухнята, където спеше. Изтичах бос от стаята точно в момента, в който татко хвърляше транзистора "Селена" на земята. Скочих напред и спасих транзистора. Секунда по-късно си дадох сметка, че съм стъпил върху парчета счупени чинии...
Възползвах се от момент на затишие, за да повикам "Бърза помощ". Обикновено се справях сам, но този път беше по-сложно, а и трудно стъпвах.
Малко по-късно дойде лекар. Явно изнервен от нещо и окуражен от младата ми възраст веднага започна да вика, че сме го занимавали с глупости, защото баща ми очевидно бил пиян. Съгласих се с него - да се вика бърза помощ в България много често е губене на време. И въпреки разликата в годините и болезнените стъпала помогнах на доктора да спести време, излизайки възможно най-бързо с главата напред през вратата. След това се оправих сам. А няма и година по-късно емигрирахме, занасяйки с нас в странство и транзистора "Селена".

Не знам, може би бъркам в оценката си на българското здравеопазване. Може би има много стойностни медици и хора, уважаващи Хипократовата клетва. Но след всичко преживяно из българските болници мисля, че именно доброто там е изключение. Защото видях какво става там и не забравям. А най-лошото е, че новините ми носят ежедневно доказателства, убеждаващи ме в собствената ми правота. Чух и за живи бебета във фризер, и за гризани от плъхове новородени, и за пребити... След всеки такъв изваден сякаш от филм на ужасите случай започват да валят хиляди свидетелства на хора травмирани, унизени, малтретирани в българските болници. И на никой не му пука за жертвите. Никой не си казва, че може пък да има все пак нещо изначално сбъркано в едно общество, в една здравна система, в един министър, призоваващ лекарите да нарушат Хипократовата клетва, отказвайки да обслужват дадена социална група въз основа на етническата й принадлежност. Няма начин да не е сбъркано, след като пенсията на леля ми не й стига да си закупува животоподдържащи лекарства, а в същото време министерството вади нови и нови лекарства от списъците на Здравната каса под претекст, че трябвало да се правят икономии. И може ли някой все пак да ми обясни как е възможно и какъв е смисълът да се пести от здравето на хората? От здравето на нашите родители и нашите деца, та и от нас самите дори?
.....

Не, не съм гледал видеото с издевателствата над новороденото в столичната болница, защото съм баща на две ангелчета и не бих могъл и за миг дори да си представя подобно отношение към абсолютно невинни дечица. И не мога никак да разбера защо всичко е толкова различно в българските болници - като се почне от отношението към родилките и бебетата и се свърши с условията в родилните отделения. Защо никой не си казва, че при сегашната ниска раждаемост и ниска продължителност на живота би било престъпление, ако не се промени всичко изцяло?
....

И двете ми деца се родиха във Франция, която е на първо място в Европа по раждаемост и по продължителност на живота. Затова смятам, че Франция е пример, достоен за следване.

Всички разноски по раждането се поемат от държавата - предварителни и пост-натални прегледи, курсове, хоспитализация, упойка...

Присъствах на раждането и на двете си деца - при първото имаше усложнения при самото израждане, при другото имаше усложнения след това, но и в двата случая всичко се оправи с компетентна и своевременна намеса. Смея да твърдя, че при трудно израждане, като това на дъщеря ми, в България има огромен риск от травми за бебето - така например на сестра ми са щели да й откъснат ръката (травмата съществува до днес), а първа братовчедка на жена ми е останала изцяло парализирана за цял живот.

Израждането във Франция е дело на акушерката, а лекар се вика само при усложнения. Преди началото на раждането упойка се поставя от анестезист в гръбнака.

Силно се препоръчва бащата да присъства на раждането. Когато бебето излезе, то остава с майката, а ако трябва да се отдалечи на няколко метра, бащата придружава асистентката - според французите това е изключително важно за психическото спокойствие на майката, а оттам и за детето, защото двамата са обвързани и сантиментално, и емоционално, и всякак. Бащата пази детето и докато акушерката вади плацентата.

След раждането майката и детето остават заедно в една стая за три дни. Акушерката преглежда майката, а детето се преглежда от педиатър. Детегледачките пък идват, за да положат първи грижи за детето - показват на майката как става повиването, къпането, почистването на пъпчето...

Изключително бях впечатлен от вниманието, което се отделя на родилката, защото според модерната медицина майката не е обект, ами субект. Т.е. тя взема дейно участие в раждането, решава дали има нужда от упойка (секциото е само при тежко усложнение), в каква позиция се чувства най-добре и т.н. Още на курсовете при акушерката, на някои от които моето присъствие беше задължително, забелязах, че индиректно се набляга на това колко е важно една жена да се чувства уважавана и да излезе с достойнство от тежката битка на раждането. А за да се запази психическото равновесие на майката е нужно само едно - внимание, внимание, внимание.

...
Това е мнението ми по въпроса. За пореден път се опитвам да обясня, че никаква частична реформа не може да преобрази кошмара, наречен "българско здравеопазване". Защото без уважение към майката и детето, самият смисъл на здравната институция престава да съществува.
Колкото до порцелана в стъпалото ми, нека стои вечно там, за да ми напомня за всичко онова в здравеопазването, което не бих пожелал дори и на враговете си.
.....

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

Няма коментари:

Публикуване на коментар