сряда, 7 януари 2015 г.

ДА УБИЕШ ПРИСМЕХУЛНИК



„Сатирата е голямо нещо, сатирата е свобода” – обичаше да казва баща ми, който почти през целия си живот беше работил в един комунистически вестник, където всякакъв вид ирония или духовитост беше чисто и просто забранен. И затова баща ми изпадаше във възторг пред възможността човек да се изразява свободно, да изказва мисълта си чрез хумор.
Днес на нас, потомците на това поколение с ампутирана критична мисъл, също донякъде ни е трудно да разберем битката на демокрацияте с мракобесието. И може би затова не успяваме да възприемем причините за днешния атентат в редакцията на френското сатирично издание "Шарли Ебдо". А те са много прости – свободата на словото е част от онези Човешки права, за които французите правят революции, режат глави на крале и обявяват война на цяла Европа. По-късно Наполеон и Франция губят битката, но пък усилията им са увенчани с успех, защото поставят началото на модерната държавност, основана на закони и Човешки права. 
На тях, потомците на Волтер, Русо, Монтескьо, Дидро, Юго, Зола, Камю, им е невъзможно да сведат глави пред постоянно настъпващия интегризъм в името на моментния покой  и илюзорния мир. Именно тази френска непримиримост вдъхновява Томас Джеферсън да каже „Всеки човек има две родини – своята и Франция”.
„Шарли Ебдо” е част от великолепната френска сатирична традиция, чиито корени са нейде там – в творчеството на Рабле, Ронсар... Самият вестник е наследник на левичарското издание „Хара-кири”, забранявано и възобновявано на няколко пъти през шестдесетте години на миналия век. През 1969 г. „Шарли” започва съществуването си с препечатване на англо-саксонски комикси. Година по-късно,  вестникът бива забранен за кратко заради провокативно заглавие по повод смъртта на генерал де Гол. След това месечникът става седмичник и „Шарли” променя  името си на „Шарли Ебдо”.
През 1981г. издаването на вестника бива прекратено поради финансови причини.
През 1992г. вестникът възкръсва благодарение на няколко от основателите и най-старите си сътрудници. Така на страниците му се появяват творбите на Кабю, Кавана, Жебе, Шарб... Самият вестник бива продаван известно време от бездомници, които успяват по този начин да си докарват скромни приходи. Първият номер на вестника е с тираж 140 000 броя.

Езикът на седмичника е изключително остър, а посланията му често са в разрез с добрия тон и „политически коректното”. За разлика от другите левичарски течения „Шарли Ебдо” е открито проевропейски и проамерикански настроен – на референдума за европейската конституция редакцията му открито агитираше „за”, а след атентатите на 11 септември „Шарли Ебдо” осъди ислямизма, идентифицирайки го като новата голяма заплаха за Човешките права.
На 8 февруари 2006 г. „Шарли Ебдо” препечатва датските карикатури на пророка Мохамед. Първоначално от броя са продадени 160 хиляди екземпляра вместо обичайните 140 хиляди. Следва допълнителен тираж от 400 хиляди... В редакцията валят безброй обиди и откровени заплахи, самият президент Ширак обвинява вестника в създаване на евтина провокация, причиняваща ненужни размирици и напрежение.
Шарб казва по повод карикатурите : „Видях рисунките и си казах, че се вдига много шум за нищо. Във Франция, говоря за „Шарли”, сме публикували далеч по-смели карикатури на пророка...”
През ноември 2011 г. редакцията на вестника бива опожарена. Срещу вестника се водят многобройни дела – заради карикатурите на Мохамед, заради фалшив афиш на Марин льо Пен... В същото време изданието има все по-малък тираж и макар че французите са привързани към него, името му се цитира все по-рядко и по-рядко.
Днес „Шарли Ебдо” бе нападнат от терористи, дошли незнайно откъде да убият присмехулник, чиято тежест днес във френското общество е наистина нищожна. Шарб, Кабю, Волински, Тинюс са мъртви, атентатът е най-кървавият във френската история от 1961 г. насам... Защо? Нима все още ислямистите се вълнуват от препечатката на няколко глупави карикатури? Или може би това е реакция спрямо френската позиция и действията на френската армия, спомогнали свалянето на диктатурата на Кадафи и спрели ислямизма в Мали и Централна Африка? Или може би е в отговор на ударите срещу ИДИЛ?
За съжаление всички тези догадки са без значение.
Защото днес чрез атентатите в сърцето на Града-Светлина мракобесието нанася удар на целия демократичен свят. Днес отново Франция е наша обща родина, а всички демократи и радетели за Човешки права са французи.
Днес всички сме „Шарли”.




....



.....

....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

Няма коментари:

Публикуване на коментар