Ласана - френският герой

Има много неща, които не се вписват никак даже в аматьорските тези и идеи на много наблюдаващи и коментиращи "специалисти" в България, на разните му там огняндойновци, татянадончевици, мартинкабровчовци, димитриванчовци и прочие полуинтелигентни интелектуалци, ченгета и прочие паразити, позволяващи си да поучават и да дават уроци по морал от висотата на торфа, в който се развиват и който самите те отлично знаят да фабрикуват. Има много неща, които биват пренебрегвани нарочно и напълно естествено, защото те по никакъв начин не могат да се впишат в мирогледа и културата на гореупоменатите проповедници, заливащи аудиторията с абортирани мисли на теми, нямащи нищо общо с техния прост и нищожен свят.

Та, след тоновете обяснения как Франция - бивша колониална империя все пак... - била превзета от имигранти (ужас направо!), които, видиш ли, били в основата на всички болежки в съвременното общество (според българските "мислители" де...), изведнъж критиците онемяват и подминават един факт, разтърсил французите изоснови.

В магазина Хипер Кашер на сцената на терористичното нападение се изправят един срещу друг двама души, свързани с общ произход. От едната страна стои Ласана, млад имигрант-малиец и мюсюлманин, дошъл във Франция преди няколко години и работещ като продавач в еврейския магазин, а от другата страна застава Амеди Кулибали, терорист-ислямист, СЪЩО С МАЛИЙСКИ ПРОИЗХОД, който обаче е роден и възпитан във Франция. По време на атаката Ласана не губи самообладание и скрива няколко души (сред които и едно бебе) в хладилната стаичка на магазина, след което успява да изключи електрозахранването на хладилника, да се измъкне през покрива на магазина и да помогне на силите за сигурност чрез точни описания на магазина и положението на терориста и заложниците.

И тук вече идва онзи въпрос, на който нравоучителите, размахващи важно пръст пред телевизора, заявявайки, че "не са Шарли" и че всъщност сме във война с чужденците, различните, другите, няма как да отговорят. А именно, как така чужденецът спасява французи, а французинът, роден и възпитан във Франция, ги убива?
Отговорът е много прост. Това, че един човек е чужденец, не го прави убиец или по-малко човек от другите. Това, че е мюсюлманин, не го прави терорист. Виж, това, че Амеди Кулибали е бил дребен бандит, осъден и пратен в затвора, където попада под влиянието на ислямисти, след което решава да поеме по пътя на тероризма, това вече наистина го превръща в чудовище.


И така, драги наблюдатели и коментатори, обяснете сега защо родени във Франция младежи, често нямащи дори капка чуждоземска кръв, изведнъж се обръщат срещу род и родина, а други пък, родени зад граница, рискуват живота си за страната, в която са имигрирали?
Ами причината е същата, поради която едни хора са човечни, а други - не, едни хора застават открито в защита на демократичните принципи и Човешките права, а други шикалкавят с думите "да, но.." или откровено се отмятат от тях, за да правят теманета на диктатори и сатрапи, или за да "обявяват война" на тази или онази общност по религиозен, етнически, географски, сексуален, полов, възрастов и всякакъв друг критерий. Едни се подават на пропагандата, приемат девиентната идеология за своя и стават доносници, родоотстъпници и терористи, а други предпочитат да останат верни на универсалните човешки ценности и да ги защитават с цената на живота си.

При подобен дебат обществото неизменно се разцепва и един срещу друг застават Ласана и Амеди. Единият казва "Аз съм Шарли", а другият стреля по сънародниците си.
По този повод Димитри Иванов, агент на ДС и Москва, беше написал обширна статия, озаглавена "Аз не съм Шарли". Ха! Оставаше и да си Шарли точно ти, гиди дърто ченге доносническо! Та нали Земята щеше да се обърне, ако ти и аз бяхме заедно в името на една и съща кауза!
...
На 20 януари 2015 година в присъствието на редица общественици и политици Ласана Батили получи документа за френското си гражданство лично от ръцете на премиера Манюел Валс, който също е роден зад граница и също е прегърнал идеите и принципите на френската република по свое собствено желание.
Ласана отрече да е герой. В речта си той почете паметта на приятеля си - френски евреин, загинал под куршумите на терориста.
Едно е сигурно - не кръвта и произходът дават на човека кураж и достойнство, ами желанието да живее с другите под общия покрив на едно и също общество.

....
...

Коментари

  1. Не коментирам често, но този път да се обадя - не спирай да пишеш, продължавай. Полъх от друг свят си ти.

    П.П. На глас се изхилих на "гиди дърто ченге...." :0)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар