ЕДИН ПЕТЪК С ШАРЛИ

Както обикновено, в петък се прибрах от работа по-рано. Пътьом отметнах, че хората са доста навъсени, някои от тях бяха със сълзи на очи, други носеха значки "Аз съм Шарли", а един напълно нормален млад мъж тихо скандираш под носа си "Шар-ли-еб-до, Шар-ли-еб-до"... Стана ми приятно, защото всъщност и аз съм Шарли.

На нито едно лице не се четеше нито паника, нито ужас.
Взех детската количка и потеглих към яслата на синчето. Времето поомекна и за първи път от доста седмици през облаците проблеснаха слънчеви лъчи. Но беше прекалено рано да се радвам и да кроя планове как да се възползваме от неочаквания обрат в метереологичните условия. Даже имах намерение да отменя традиционната разходка с децата - само преди три часа медиите съобщиха за нови престрелки на Porte de Vincennes, т.е. на... няколко минути път пеша оттук.
Една жена ме попита любезно (французите винаги са любезни поради доброто си възпитание, което определено прави живота на всички по-приятен) къде се намира спирката на метрото, защото гарата на регионалната експресна мрежа (RER) току-що е била затворена. Затворени бяха и двете метростанции в непосредствена близост до еврейския магазин, в който терористът Амеди Кулибали бе взел заложници, а движението по основната пътна артерия бе спряно и по алтернативните улички много скоро се образуваха задръствания.
Ускорих ход като същевременно се опитвах да си дам вид на спокоен, небързащ човек, притичващ между спрелите автомобили едва ли не от куртоазия.
В яслата трябваше да представя личен документ, освен това не ме пуснаха до стаята на децата. Изчаках да доведат сина ми в антрето - облечен и готов за уикенд. Насрочената за днес следобедна закуска с родителите съответно беше отменена.
Петък, 09/01/2014, 15 ч., на 300 м от събитията

На излизане хвърлих поглед към дъното на необичайно пустата улица - там вдясно, триста метра по-далеч, малко след площад "Генерал Льоклер" се намираше еврейският супермаркет. Медиите грешно казваха, че акцията се провежда във Венсен. А всъщност магазинът се намира на Porte de Vincennes, т.е. на територията на Париж, но в непосредствена близост до предградието Сен-Манде, или както често се случва в парижкия регион, двете общини са разделени от една улица, която понякога носи едно име на единия тротоар и съвсем друго на другия.

Останахме вкъщи в очакване на разрешение да приберем и дъщерята от детската градина. Защото всички детски градини и училища бяха затворени, никой не можеше да влиза и излиза от учебните заведения.

Когато най-накрая забраната бе вдигната, дъщеричката ми разказа, че през целия следобяд са стояли в стаята при спуснати завеси. Гледали филмче вместо да излязат да играят на двора. Попита ме защо не напускаме сградата през обичайнат врата. "Знаеш ли, отговорих многозначително, днес е малко по-объркано от обикновено и затова ще се приберем директно
11/01/2015, Place de la Nation
у дома." Обяснението хвана дикиш, дъщеричката се почувства като съучастник в успокояването на моментния хаос и през целия път беше много послушна.

Малко след като се прибрахме и закусихме, погледах скришом телевизия на смартфона си. И тогава научих с облекчение, че всичко е свършило. Засега.

Децата така и не рабраха какво точно се беше случило със страната им през изминалата седмица, а и не им трябваше, защото едва ли биха могли на тази крехка възраст да възприемат и осмислят необятното безумие на някои "възрастни".
Разбраха единствено, че всички ще отидем заедно на манифестацията в неделя, за да покажем, че хич даже не ни е страх от "лошите" и че нищо не може да ни накара да изневерим на принципите на Републиката и да се откажем дори частично от свободата на словото.
И наистина отидохме, и наистина бяхме част от милионите горди демократи, излезли на улицата по-уверени от всякога, че Свободата няма цена.
Бяхме един и същи Шарли.

Залез над най-голямата манифестация във френската история

Същата вечер много манифестанти почетоха жертвите и пред еврейския магазин



....
(Снимките са мои)

...


Коментари