петък, 12 декември 2014 г.

ЗА БОЛНАТА ЗДРАВНА СИСТЕМА И ОЩЕ ПО-БОЛНИЯ Й МИНИСТЪР

Знам, че ще ви стане мъчничко, че ще се притесните, ще си направите кафе и току-виж сте изяли дори една бисквитка, но ще трябва все пак да ви кажа горчивата истина за ужасната болест! А не бива да го приемате толкоз лично! Още повече болестта я има от време оно или с други думи казано, няма нищо ново под слънцето.
Системата и министър Москов са болни от една и съща болест - не й знам името, но
симптомите са тесногръдие, безсърдечност, безскрупулност, опортюнизъм, популизъм, дискриминация, расизъм, конформизъм, идиотизъм... 

Спирам и броя до десет!   
Глупавите западняци учат децата си, когато са ядосани, да броят до десет преди да кажат нещо - така има по-малка вероятност да си изпуснат нервите и да преминат границата на благоприличието. И аз сега направих така, изчаках няколко дни и вече спокоен сядам да преразгледам проблема.

Само че в главата ми се въртят пак същите мрачни мисли.

Първо, недопустимо е един министър да не брои до десет и да си изпуска нервите толкова демонстративно. Недопустимо е в условията на демократично и републиканско управление министърът да стигматизира цяла социална група под претекст, че нейни представители са извършили престъпление.
Второ, още по-недопустима и дори престъпна бе реакцията на общественото мнение и в частност на онези, които се възползваха от случая, за да избълват първичния си расизъм и да кажат онова, което в други държави би попаднало под ударите на закона.
Да, в съвременна България, претендираща за европейска принадлежност, евгениката и расизмът са също толкова живи, колкото и през двадесетте и тридесетте години на миналия век.
И понеже се стремим към Европа и все се мъчим да докажем какви европейци сме, искам да ви успокоя, че например във Франция
също има много случаи на нападения над лекарски екипи. Във Франция спешна помощ оказват пожарникарите и поради това пожарникарската професия е най-уважаваната във Франция. В т.нар. "трудни" квартали обаче и френските пожарникари са жертва на насилие, на нападения от засада, замерят ги с камъни, бомбардират ги с хладилници и т.н. Но понеже Франция е правова държава, всеки индивид бива съден индивидуално за постъпките си. А когато се осъжда цяла една общност заради постъпките на няколко индивида, това вече се нарича сегрегация, апартейд, дискриминация, тоталитаризъм. И именно така сега се получава - за кой ли път вече?! - в България.

Министърът говори за "персонализирана отговорност за поведението на въпросната популация"... Т.е. точно както в славните времена на победилия социализъм става въпрос за групова отговорност!

Дебатът е безсмислен, защото човешките права не подлежат на обсъждане. Не може да има дебат около универсални ценности, върху които се гради съвременното общество. Всеки човек трябва да има възможност да живее достойно, независимо от това дали негови сънародници, приятели или роднини за извършили престъпление или не, защото вината е нещо лично.

Обаче хора като министъра продължават да настояват. Според тях бедността е порок, а щом човек се е родил беден, значи трябва да умре като скот. Той си го е заслужил, защото бедността е личен избор.
"Ако някой е избрал да живее и да се държи като скот, получава и правото да бъде третиран като такъв."
Министърът значи не само обвинява най-бедните в това, че са бедни, но и предлага те да бъдат наказани за този си грях. Т.е. болният е виновен за болестта си, жертвата е виновна за агресията си.

Хубаво, обаче в България има изключително много безработни, които живеят като скотове, да не говорим за пенсионерите. Има и самотни майки, и инвалиди. Всички тези хора живеят под границата на бедността и значи според министъра са направили съответно своя избор да мизерстват и да са третирани като скотове. Демек половината българска "популация". 

Само че и тук теорията на онези, които считат, че бедните са за убиване, нещо куца. Защото в болницата се иска рушвет на всеки, дори и на по-заможните. Министърът също е лекар и би трябвало да знае, че за всяка операция, за всяко манипулация се иска банкнота. Или поне в това се убедих самичък :

Миналото лято карахме старец в спешно отделение в Бургас, защото поликлиниката в Созопол разполагаше само с една линейка и то в разгара на сезона, когато на територията на общината пребивават сигурно около 100 000 души... Съответно линейката отказа да дойде - била заета с родилка. Местни хора обаче ни посъветваха да не ходим в созополската поиклиника, защото там имало по-голяма вероятност да умрем, отколкото да оздравеем.
И така, отидохме посред нощ в Бургас.
Още веднага започнахме да "бутаме" във всяко джобче. И така ни приеха. Защото иначе на старите хора не им се обръща внимание - нали вече са си "поживели", та затова могат най-сетне да умрат и да спрат да пречат на бизнеса с онези, които са готови да "бутат", сиреч платежоспособни са, а не пенсионери.
Та, приеха ни бързо - двайсетолевка, сложиха го за преглед - двайсетолевка, дойде доктор- двайсетолевка, поставяне на катетър - двайсетолевка, след прегледа - двайсетолевка за почерпка, съвет да дойдем еди-кога си и да видим еди-кого си срещу еди-каква си сума - финална двайсетолевка.

Тогава закрепихме положението, но само месец по-късно старецът е бил оставен да агонизира в продължение на два дни и никаква линейка не е дошла да го спаси.
Сега колкото и да ни е мъчно, няма на кого да бутнем, за да върнем човека от оня свят.


 И затова ли са виновни ромите, драги управляващи, криещи се зад етническата омраза, за да оправдаят националното предателство на здравеопазването? Ромите ли са виновни за ниската продължителност на живота и посевместната корупция? Те ли държат цените на лекарствата сред най-високите в Европа? Те ли отказват да пращат линейки на стари хора?
 
Това е положението. Системата е толкова червива, манталитетът е толкова антихуманен, че не виждам никаква възможност да се оправи единствено с реформи. А думите на министъра само потвърждават, че България е свят на несправедливостта и жестокостта.
Толкоз!


....
....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

Няма коментари:

Публикуване на коментар