понеделник, 13 октомври 2014 г.

ПОСЛАНИКЪТ И ЧЕНГЕТО

Миналата седмица френският посланик Ксавие ЛАПЕР дьо КАБАН се обърна с писмо-питане към председателя на ВМРО Красимир КАРАКАЧАНОВ. Повод за написването му е честването от страна на ВМРО на атентата в Марсилия през 1934г., при който загиват югославският крал  Александър I Караджорджевич и френският президент на съвета на министрите и министър на външните работи Луи Барту. Френският посланик е съответно "озадачен" от почестите, които се отдават на извършителя на атентата Владо Черноземски. Защото в очите на правовата държава и трезвата историческа наука атентатът е престъпление, а апологетиката на подобно престъпление също би трябвало да е подсъдна.
Само че... 
В България разглеждаме историята през националната си фрустрация, търсеща извинение за всичките ни нещастия навсякъде другаде, но не и у нас самите. И понеже не можем да живеем в мир с миналото си, затова и не можем да намерим път за бъдещето си. Живеем с "фантомите" си, оплакваме героите от миналите времена, превръщаме ги в свещени крави, към които отправяме молитви, а светът неизменно върви напред, времената отминават, нравите се променят.
Всичко вече е различно, държавните територии вече са без значение, защото няма граници, националната принадлежност също вече губи смисъл. Обаче ние все още се проектираме спрямо идеалите за освобождение и териториално обединение от време оно.

Когато посетих за първи път Марсилия през далечната 1995г., отидох до възпоминателния знак, окачен върху един уличен стълб и отбелязващ мястото на атентата. Тогавашният младеж бе искрено впечатлен от това голямо историческо събитие, което дълги години се потулваше в учебниците по история. И съответно реших да задълбая темата и да разбера позицията на французите, които твърдо осъждат покушението.
С годините патриотарщината у мен се изпари и разбрах, че проблемът се състои изцяло в начина, по който (не) сме научени да разглеждаме и да се отнасяме към историята си. И оттам съответно се получава цялото объркване, смесващо патриотизъм с шовинизъм, национализъм, нацизъм, ксенофобия, расизъм, дискриминация... И затова сега, 80 години след атентата в Марсилия, продължаваме да играем ролята на прокажените в обединена Европа, отказващи да се адаптират към новото време и възпяващи събития, довели до едни от най-големите трагедии в световната история.

Та, в случая ценното е не самото писмо, реториката, метафорите или цялостното послание за здрав исторически разум, ами погледът на френския дипломат към ченгето Каракачанов, този изпитателен поглед, издаващ недоумението на европейската цивилизация пред сталинистките чутури, бетонирали българското общество и връщащи го неизменно в бунището на историята при всеки негов опит да тръгне напред.

А ето го и писмото, преведено на български :

ПОСОЛСТВО НА ФРАНЦИЯ
В БЪЛГАРИЯ
Посланик
София, 9 октомври 2014
Господине,
Като преглеждах броя на в. Труд от 9 октомври 2014, с изненада попаднах – на страницата, отделена за траурни обяви – на текст, поръчан от Вашата партия в памет на Владо Черноземски, псевдоним на Величко Димитров Керин (1897-1934). Във възпоминанието се отбелязва „героичната“ смърт на един български терорист, починал точно преди осемдесет години.
Кратката биография, дадена във възпоминанието, го представя справедливо като деец на ВМРО и извършител на атентата от 9 октомври 1934 г. в Марсилия срещу югославския крал Александър I Караджорджевич, при който загиват и атентаторът, и неговата жертва.
Вероятно знаете, че този атентат и последвалата стрелба довеждат и до смъртта на френския министър на външните работи по онова време, Луи Барту, както и на много други лица, чиято единствена вина е била, че са отишли да присъстват на преминаването на кралския кортеж по улиците на града им. Освен загиналите, петнадесетина други лица са ранени. Във Вашето възпоминание не се споменава нищо за последствията във Франция от терористичния атентат на тогавашната ВМРО. Любопитен съм да узная каква е днешната позиция на Вашата
партия по този въпрос.
Аз от моя страна, почти век след случилото се, не бих искал нито да осъждам, нито да героизирам миналото. Струва ми се, че можем да направим нещо по-добро: вече обединени и солидарни в рамките на една политическа общност, Европейския съюз, ние трябва да погледнем честно и от разстояние на трудните моменти в нашата обща история. Ако всеки от нас води диалог насаме със собствените си фантоми, ще бъдем обречени наново да преживеем същите безизходици и същите трагедии.
Моля приемете, господине, моите най-добри чувства.
Ксавие ЛАПЕР дьо КАБАН
Посланик на Франция
Г-н Красимир КАРАКАЧАНОВ
Председател
ВМРО-Българско национално движение (ВМРО-БНД)

.....
 Убийството :

P.S. Марсилският атентат се оказва и първият филмиран атентат в световната история.
Възпоминателната плака е поставена 5 години по-късно по време на голяма демонстрация в подкрепа на нападнатата от нацистите Югославия.
Самият Луи Барту е бил известен с антихитлеристката си позиция и според историците преждевременната му смърт е една от причините Франция да не обърне достатъчно внимание на нацистката заплаха.

....

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

2 коментара:

  1. От цялото писмо въпросният вероятно ще види само "приемете, господине, моите най-добри чувства".

    Чувстваш се все по-неадекватен на българската реалност, нали? Аз поне така се чувствам, като чета как бият чужденци по улиците или чета коментари под статия в българска медия.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Чувствам се по-скоро... неразбран. Защото не ми е ясно как е възможно да дебатираме върху очевидни неща, които са основа на човешкия разум и цивилизация. Как е възможно да живеем по социален модел, замислен преди два века? Как е възможно да няма никаква еволюция в историческата наука, в културата, в социалните отношения? Това според мен говори само за едно - българското общество не се развива, защото по принцип то е изкуствено създадено.

      Изтриване