КАТО ПИСТОЛЕТ В РЪЦЕТЕ НА ДЕТЕ...

Преди години изнамерих статии за България, публикувани във Франция по време на Априлското въстание. И съответно се учудих от гледната точка на тогавашните журналисти, които не се вълнуват толкова от кланетата и невинните жертви (по онова време Великите сили са клали далеч повече дори от османлиите), колкото от дилемата дали българският народ е достатъчно зрял за независимост - държавна, икономическа, културна, социална, дали няма да е играчка в ръцете на тази или онази сила, дали българският народ ще може да излъчи първенци, способни да го управляват, дали е достатъчно разумен, за да живее в мир и разбирателство със съседите си... И дали въобще Априлското въстание се е зародило естествено или е било поръчано и финансирано от Москва.

Българската реалност - възрожденска история и панелен бит, събрани в общ булмач

Едновременно с тези интересни статии изрових и цялата кореспонденция на Найден Геров, събрана в два огомни тома и издадена през 30-те години на миналия век в София. В нея пък любопитните историци биха могли да открият писмата на бележития родолюбец-руски консул във Филипополис, изпратени на войводите, статистики за повереното им оружие и прочие документи, подсказващи за съществуването на руска намеса в подготовката на Априлското въстание.
По онова време Найден Геров води приятелски дебат с Константин Леонтиев, руски консул по същото врем в Одрин, който също е на мнение, че свободата би била ненужно бреме както за българите, така и за Европа и Русия.

Значи все пак нещата са се знаели дори тогава, когато информацията се е предавала единствено по писмен път и то върху хартия... Значи френските журналисти и въобще запознатите с проблема съвременници не са били чак толкова големи балами, когато са се питали дали една евентуална българска независимост няма да прилича на пистолет, поверен на дете.

Пример за примитивен расизъм по време на кампанията

Най-странното е, че и днес, наблюдавайки отстрани, човек си задава същите въпроси. Дали наистина България може да се подчини на демократичен разум, дали е способна да организира честни избори и да излъчи разумни политици? Дали българската държава разполага с необходимите качества, за да заеме отреденото й място в Европа? Дали не е Троянски кон на
Русия? Дали не представлява опасност за европейските си съюзници?
Друг е въпросът, че българинът все още живее със обществения модел от преди век и половина, лелее за героични подвизи като онези на дедите му от преди век и половина, а и въобще социалното устройство като че ли копира модела от преди век и половина - с мутрите/кърджалии, с аги и чорбаджии/местни велможи и бизнесмени, с корумпирани кадии/магистратура и т.н.

Събитията през изминалите седмици говорят достатъчно красноречиво колко опасно е да се повери пистолет на дете.
Първо, участниците в предизборната кампания извършиха абсолютни свинщини, блокираха граници в изблик на омраза към други държави и националности, говориха в типичния си хашлашки стил, публикуваха агитационен материал с открито расистки послания.
Подведени под отговорност и наказани разбира се няма, защото ничия логика не е починена на идеята за човешки права и прочие глупости.

След това се случи трагедията край село Горни Лом, която за жалост прекалено нагледно показа в какво се състои опасността от една безхаберна държава, оставена в ръцете на неспособни да се грижат за себе си хора, ограничени морално, интелектуално и всякак.
Виновни разбира се няма, защото според експертите евентуалните виновници са загинали във взрива...

След обявяването на изборните резултати се разбра, че на изборите са гласували по-малко от половината избиратели, което е показателно за (не)доверието на гражданите към народното представителство. Освен това част от избранниците се отказаха от депутатските си места под претекст, че са били избрани "по погрешка", т.е. хората всъщност са искали да гласуват за друг, но поради голямата си посредственост са ги избрали тях...
Иначе все така открито се говори за купуване на гласове, а министърът на вътрешните работи гордо изтъква, че бил намалил с цели 30% контролирания вот. Междувременно всички знаят кой е купувал гласове, но... виновни и наказани депутати няма и едва ли някога ще има.

Ето това сме ние, хора-бомби, избухващи поради идиотизъм и живеещи в общество, разграничаващо се с всякаква отговорност. Опитайте да прецените трезво сега, щом можем да гледаме с леко око на пистолета в ръцете си, по какъв друг начин според вас можем да се отнесем и към организирането на избори, и към демокрацията, и към републиканските закони, и към бъдещето на децата си?

...