сряда, 1 октомври 2014 г.

ЗА ИЗБОРИТЕ И ИЗБОРА



На избори, като на избори. На война, като на война... Такава е реториката на примирението, на смирението и овчедушието, гарантиращи запазване на пост-тоталитарното статукво и липсата на всякаква промяна. Крачат безмълвно гласоподавателите и пускат системно и методично същите бюлетини за същите гьонсурати...
А за да променим системата, от която комай вече на всички ни се повръща, не ни трябват избори, ами решения, подчинени на здрав разум и здрави, републикански ценности. Трябва да загърбим окончателно сегашната система със сегашните политически табиети, да избираме според интересите си, а не според партийната окраска, да гледаме професионалните и лични качества на кандидатите, да вписваме предложенията им в цивилизационния и генерационен избор, върху който искаме да се изгради нацията ни.  
Има една такава група във фейсбук, чието име ме накара да се замисля  -  „Българите в чужбина могат да променят резултата”. Да, става въпрос за предстоящите избори и да, емигрантите наистина могат да променят резултата, могат да дадат някое процентче на тази или онази политическа сила, както впрочем винаги се е получавало напоследък. Факт е, че Българите в чужбине не гласуват като българите в България. Това е така, защото емигрантите живеят в съвсем различен социален контекст и разглеждат българските проблеми през призмата на чуждите култури, в които са се интегрирали по различен начин и в различна степен. И затова, като погледнете изборните протоколи от някоя европейска столица отатък някогашната Желязна завеса, ще видите, че съотношенията на парламентарните сили биха били различни от реалните такива, ако изборите почиваха единствено на емигрантския избор.
Значи резултатът наистина се променя благодарение на емигрантите, но това наистина ли е от значение? Наистина ли промяната е съществена и дали това по някакъв начин се отразява върху обществото и еволюцията на манталитета? Не мисля... Кучетата лаят, а керванът си върви с все същите камили и все същите кухи товари из пустинята на българската безизходица. А промяната – истинската, желаната, наложителната и спасителната за българското общество – ще настъпи, когато българинът – както в България, така и в чужбина – подчини избора си на едно твърдо цивилизационно решение и тръгне уверено по пътя си, в мир с историята си, с културата си, със съседите си, със себеподобните си.  Докато не направи тази стъпка, гласуването му ще е все безпредметно, а избраниците му ще са все тия дребни тарикати, комбинатори и циркаджии, които съсипват всичко около себе си.
Макар и отдалеч аз все пак наблюдавам ставащото в България и съм твърдо решен да ида да гласувам. Но изборът ми ще е наистина генерационен и цивилизационен. Защото този път ще гласувам за дадена политическа формация единствено заради надеждата, че идва ред на моето поколение и че то може би ще е различно от предишните.  Освен това чрез наблюденията си стигнах до извода, че един-единствен български политик – млад, на моите години, демократ, франкофон и франкофил, може би дори Бонапартист или Голист? – се опитва да води кампания по модерен образец, чрез ежедневни срещи с хората, чрез разговори, чрез обективни и трезви предложения, вписващи се в една обща представа за това как би трябвало да изглежда една нова България в един нов свят.
С Радан Кънев ме запозна наш общ много близък приятел доста преди той да се впусне в политиката. Тогава Радан ми направи много силно впечатление и години по-късно, когато попаднах на препечатка от неговия блог в един ежедневник, си спомних за него и... създадох блога си. Той пък ми удари едно рамо и известно време се радвах на доста голяма популярност.
Е, сега блогосферата не е толкова влиятелна като едно време, но както сами виждате много блогъри станаха общественици и дори политици. Така че освен генерационната принадлежност имам и други причини да гласувам за Радан и да му имам вяра. Само дето нямам и не мога да имам вяра на българската политика, която без съмнение ще го лашка като „сала на Медузата”, ще се опита да го погълне, да го залее и удави в бойкоборисовщина, барековщина, болшевищина, ченгесарщина и прочие отрови... Дали Радан има достатъчно здрави плещи, за да устои, тепърва ще се види. За момента обаче той единствен изразява виждането ми за новата българска политика и затова ще гласувам за него. Пожелавам му успех! И за да стане наистина политик от западен тертип, му обещавам, че ще го държа все така под око. До деветия вал!





....
....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

Няма коментари:

Публикуване на коментар