понеделник, 6 октомври 2014 г.

ГЛАСУВАНЕ В ПАРИЖ 2014




Откакто живея в Париж, редовно ходя да гласувам на българските избори, макар че българската държава ми дава по всякакъв начин да разбера, че не съм й притрябвал нито аз, нито пофренчените ми разбирания за република, демокрация и гражданско общество.

Първият признак за несподелената ни любов са слабостите в организацията на изборите, които в много други страни биха била повод за съмнения спрямо изборния резултат. 
Например изборните списъци - всеки може да дойде в изборния ден и да се "довпише" без да носи със себе си доказателство, че е отписан от списъците в България и че никой там няма да гласува с пълномощно вместо него, че е с постоянен адрес зад граница и че не е лишен от граждански права. Т.е. не съществува база данни, която да държи под отчет избирателите и да ги контролира. Защото  при сегашната система на гласуване НИКОЙ не може да гарнатира, че лицето Х не е нелегален емигрант, или че не е лишен от граждански права поради извършено престъпление, или че не се е "довписал" в няколко секции едновременно и т.н. Самото записване на данните е лишено от всякакъв смисъл, защото дълбоко се съмнявам, че ЦИК разполага с методология за сверяване на всички списъци. А дори и да установи пост фактум, че лицето Х е послъгало и е гласувало няколко пъти, какво точно ще последва, Ще го мъмрят ли? И как ще анулират вота му и ще поправят изборния резултат?
Всички тези пропуски и престъпни недоглеждания могат да се премахнат изключително лесно, достатъчно е само да се поучим от западните демокрации и да приемем техния изборен механизъм с постоянни списъци, изборни карти и прочие "хитринки". Ако на партиите им изнася де...

Другото доказателство за разминаване между родината и емигрантите са съответно изборните резултати. Защото вотът зад граница е съвсем различен от този в България. Обяснения за това има много, но основното според мен се състои в това, че емигрантът гласува различно, защото и животът му е различен и защото е напуснал България именно заради различния живот и правото да избира по различен начин.
Ето, току-що видях изборния протокол на една от парижките секции. Открийте осемте разлики с резултатите в България.

При 587 действителни гласа политическите сили се подреждат по следния начин :

ГЕРБ 205 гласа (34,9%)
Реформаторски блок 196 гласа (33,4%)
БСП 41 гласа (7%)
Патриотичен фронт 31 гласа (5,3)
АБВ 22 гласа (3,7%)
ДПС 17 гласа (2,8%)
Зелените 17 гласа (2,8%)
КП България без цензура 8 гласа (1,3%)
Република БГ 8 гласа (1,3%)

Иначе със съпругата ми и двете ни дечица отидохме да гласуваме чак към края на изборния ден. Беше спокойно, но въпреки това хората щъкаха във всички посоки - едни попълват безсмислени декларации (вече бяхме попълнили такива по интернет, но явно не са били чак толкова необходими или просто не са били взети под внимание), други дават документи за вписване на лични данни в старовремски регистри, които едва ли някой някога ще прочете, трети слагат печати на бюлетини, четвърти попълват бюлетините или ги сгъват където им падне (един другар пред мен се опита да пусне несгъната бюлетина... предполагам никак не е искал да видя за кого е гласувал). И въобще, цареше творческа атмосфера, а по старовремските камини на посолството, служещи за писалище на подпълващите декларации, се мъдреха кутийки от газирани напитки, кафенца и дори разни гризани-недогризани неща за ядене, шоколадчета и прочие консумативи.
Със задоволство отчетох, че за разлика от миналия път почти нямаше опашки. Не забелязах и заветните принтери...

Толкоз по въпроса за гласоподаването. Сега идва ред на следизборния цирк, пазарлъците и задкулисните спогодби за кокала, наречен "власт".
Приятно лаене и джафкане!
Преди обаче да протестирате следващия път, си припомнете изборните резултати в България, както и тези в чужбина, и се замислете дали пък французите не са прави, казвайки, че всеки народ си заслужава управниците.


...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

1 коментар:

  1. Според мен не от голямо значение дали ще гласуваш или не. Положението в момента в България е повече от трагично. Дали ще е Петкан или Драган е все тая. Ние ще сме си все на дъното. Ето в момента след победата на ГЕРБ никой не иска да прави коалиция с тях, защото всеки иска той да грабне големия кокал и само той да си краде. Защо да споделя с другите.За да се оправим трябва всички да гледат в една посока и независимо от това кой е спечелил всички да си помагат.
    Абе с една дума нов бардак със стари курви:)

    ОтговорИзтриване