сряда, 17 септември 2014 г.

В ЦАРСТВОТО НА ТЕСНОГРЪДИЕТО НЯМА МЯСТО ЗА ИМИГРАНТИ

Досещувате се, че ще иде реч за Ковачевци, където общинарите наредиха на бежанците да напуснат националния детски комплекс, осъждайки по този начин дечицата им да не ходят на училище....
Ковачевци, родното село на другаря Георги Димитров и съответно столица на социализЪма-комунизЪма...
Георги Димитров, дето бил много съвестно другарче и като малък правел все хубави работи, чупел стъкла с топка, а след това си признавал... По-късно организирал също атентати, въстания, "народни" съдилища и прочие чудесни кланета, но това вече е сюжет за друга дискусия.
И там, на село, по времето на дивия капитализъм, малкият Гоше никога не е имал въшки, глисти и т.н...

В Ковачевци навремето имаше престижен международен пионерски лагер, предназначен за децата на трудещите се, но все пак чистички другари от другите страни, защото ние правехме социализъм-комунизъм, но само за отбрани другари. А истински онеправданите, истински бедните, истински потиснатите и  страдащите - кучета ги яли, барабар с глистите и въшките.
То не че ние нямахме глисти и въшки де, ама си бяха наши!

А вчера, моля ви се, един социалист, премиерът на Франция демек, изтърси пред Националната асамблея следната фраза :

"За нашата страна имиграцията е шанс, перспективи, динамизъм..."

Самият премиер Манюел Валс е първо поколение имигрант, роден е в Барселона и каталонският му е майчин език. И въобще французите, британците, американците, канадците, австралийците и т.н. явно не ги е страх от глисти, защото не само поемат небивали количества имиграция, но и едновременно с това считат, че имиграцията внася динамика в икономическото им развитие.
А в България развитие нямаме и съответно нямаме нужда от имигранти. Пеем едни и същи песни от два века насам, живеем в един и същи социален модел от времето на Ботев и Левски, а и си ни харесва да сме най-бедните в Европа. Стагнацията е нашето кредо. И затова не ни трябва имиграция, не ни трябват нови перспективи нито динамика. Нацията ни гине, раждаемост няма, навсякъде се шири простотия, престъпност и мизерия, но ние окончателно отказваме да се адаптираме към модерността и да влезем в крак с времето си, със заобикалящия ни свят, с икономиката, с културата, с европейските ценности. И затова отказваме на дечицата да учат под претекст, че са чужденци с въшки и глисти.

Виктор Юго - да, оня същият, поетът, общественикът, авторът на "Клетниците", дето се правеше на много голям хуманист, повдигайки пред френската общественост въпроса за изкланите през Априлското въстание българи - та, именно той беше казал, че ЕДНО ИЗУЧЕНО ДЕТЕ Е ЕДИН СПАСЕН ЧОВЕК.
Означава ли това, че отказвайки образование на едно дете, ние го погубваме? Категорично да!!!
Ковачевци, столицата на фалшивия социализъм, дал на света чудовището Георги Димитров, продължава да ужасява с изроденото си, изкривено от омраза лице. По същия начин сигурно се е кривило и лицето на Георги Димитров, когато е крещял на руски по телефона от Москва заповеди за изтребване на "класовите врагове" : "Оправдать никого не следует!"
И сега за дечицата на имигрантите важи същото. Никаква милост за тях няма, никаква човещина, никаква социална справедливост. 
И защо? Защото светът има нужда от примери за антихуманност като Ковачевци, за да оцени достойнствата на истинската демокрация. Има нужда от хора като Сталин, Димитров и Путин, за да се страхува за бъдещето си. А бъдещето е едно - детето. 
Пазете децата си от Ковачевци!




...
....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

Няма коментари:

Публикуване на коментар