четвъртък, 28 август 2014 г.

Последната песен - морендо...

Споменавал съм ви за дядо Петко в блога си, разказвал съм ви за него, за живота му, а и вие проявихте интерес и харесахте написаното, защото той очевидно е представител на последното поколение автентични българи, които не само пеят, но и са част от народните песни, не само работят земята, но и живеят за нея, не само обичат родния си край, но и символизират последната искрица живот в него. Защото когато тези хора си отидат, когато изпеят любимата песен за последен път с разпилените си по света внуци, родният край ще изчезне завинаги с тях, а и България вече няма да е същата, няма да е автентична, няма да я има такава, каквато би трябвало да бъде. На нейно място ще имаме един истукан, наречен България, едно фалшиво чучело, потропващо по навик право хоро в нетрезво състояние, "защото така трябва", "защото така е редно" и защото вече е неспособно да сътвори нищо ново за бъдните поколения.

Дядо Петко, баща на Димо, дядо на съпругата ми и прадядо на децата ми си замина завинаги от тоя свят. Мир на душата му! Ще си спомняме винаги за него, защото тепърва ще осъзнаваме загубата на истинската България, изпята и затихнала нейде в далечината с последните ноти на „Мари Марийку, карагьозлийку…”.


09/08/2014 - едно дълго сбогуване с морето





....



....



....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

Няма коментари:

Публикуване на коментар